Първата седмица на работа след почивните дни е преживяване, което може да завихри буря от емоции у човек. Ако напоследък се лашкате от крайност в крайност в емоционален план, не е от ретроградния Меркурий, да знаете.
Ето само 10 емоционални фази, през които човек преминава в първите дни на работа след края на празниците:
Отрицание
Тъмно е и си се повил на пашкул в пухкава олекотена завивка. Навън е минус 10 градуса. Алармата звъни. Опитваш се да игнорираш действителността с отлагане на ставането с по пет минути на всеки 10, докато накрая не се оказва, че вече закъсняваш с 15. Тичаш в поледицата, за да хванеш метрото. Влизаш в подлеза и влакът потегля.
Гняв
Успяваш да се събудиш някъде по трасето след ударен прилив на гняв и осъзнаваш, че си гладен, както никога толкова рано, но нямаш шанс да си вземеш нищо, просто защото бързаш много. После започваш да разсъждаваш за това как реално не разполагаш с време дори да ядеш и това те изпълва с нечовешки гняв към света, в който живееш...
Възмущение
Най-вече от себе си. Ако само беше последвал детските си мечти и се беше захванал с нещо по-подходящо и вълнуващо, което да осмисли животът ти. Като това да не работиш нищо и да лежиш по цял ден някъде на Ривиерата с коктейл в ръка като нормалните хора...
Лек ентусиазъм
За момент се сещаш, че не всичко е обречено, защото от входната врата се задава любимият ти колега в изключително секси работно екипче. Елегантност и стил. Спонтанно си спомняш последния ви тиймбилдинг и колко весело беше с него на онова караоке... Май имаш нужда от чаша вода.
Срам
По някое време случайно минаваш покрай огледалото в коридора на офиса и се стъписваш. Спираш и се взираш в отражението в опит да прецениш колко точно кила си качил за тази една седмица. Добре, че счупи кантара още миналата Коледа...
Радост
Както се настаняваш на работното си място, за да прекараш там следващите 8 часа, осъзнаваш, че всъщност не е чак толкова зле. Поне ще свършиш нещо, няма само да лежиш и да бездействаш. То и почивката омръзва...
Разочарование
Този положителен подход бива рязко заличен от съзнанието ти, когато най-досадният ти колега решава да си отвори устата и да започне да говори за това как следващите официални почивни дни по календар са след два месеца и половина. Глупак.
Завист
Хапваш си супичка в обедната почивка и решаваш да видиш какво се случва в социалката. Разбираш, че трима от петимата ти близки приятели все още са в отпуск и то до края на седмицата. Един от тях е постнал и снимка от пистата с бира в ръка. Как можа да ти го причини?
Примирение
След третото кафе, с което само се заблуждаваш, че влизаш в час и ритъм, решаваш, че това е животът ти и просто трябва да го живееш. С неговите плюсове и минуси. Добри и лоши страни. Работа, работа и пак работа...
Успокоение
Нищо не може да замени момента, в който изведнъж вдигаш поглед и осъзнаваш, че е време за прибиране. Да, навън е минус двайсет, но какво от това? У дома те чака бутилка вино и дебело одеяло. И един филм за доглеждане от празниците. Ех, празниците...
