Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На битка с махмурлука - народните церове на европейските държави

Как в Европа лекуват препиването Снимка: Getty Images
Как в Европа лекуват препиването

Зимните празници - време на безгрижно преяждане и още по-безгрижно пиене. Нека пръв вдигне ръка срещу тези думи, който никога не е преяждал/препивал на коледната, бъднивечерската или новогодишната трапеза. Или на някоя между тях.

Вярно, след Новата година фитнесите ще се препълнят с мотивирани хора, искащи да се върнат в лоното на здравословния живот, но по време на този календарен бермудски триъгълник някъде между 22 декември и 1 януари традиционно е време за прекаляване.

И ако за преяждането лекът е ясен - по-лека храна и повече движение, при препиването нещата са по-сложни и откровено по-дискомфортни.

Малцина са тези, които могат да се похвалят с това, че тях махмурлукът ги подминава, но дори те не могат да се измъкнат без поне част от неминуемите последствия като умора, гадене, главоболие, нервен стомах, цялостна отпадналост и криво настроение.

Тъй като това е един наистина широкообхватен проблем, от векове наред медицината - и официалната, и народната, търсят решение за сутрешните мъки.

Тук сме се постарали да съберем европейския опит в това поле с различните традиции, обичаи, ястия и напитки, с които хората са се опитвали да се преборят с този сутрешен бич на пиянството - махмурлука.

Понеже човекът е човек, когато е на път, а какво по-човешко от това да се направиш на свиня на някое ново място, ще направим лек обзор на европейските посталкохолни пенкилери.

Започваме с добре познатата тактика на горещото шкембе със студения айрян. Макар айрянът да си е чисто българско изобретение, за което съседите само могат да ни завиждат, кисело-лютивата супа от свинско или телешко шкембе е деликатес, който е добре познат по целия полуостров. Затова и още много други народи, включително сърби, гърци, турци, румънци и т.н., са открили целебните му свойства.

За да подейства добре, шкембето трябва да е достатъчно горещо и люто, че да предизвика изпотяване у ядящия го. Мазнината в манджата също помага на организма да преработи приетия предишната вечер алкохол. Айрянът добавя необходимата свежест и течности в тялото, за да може то да се въздигне от света на полумъртвите. Някои, разбира се, приемат прастарата идея за "Клин клин избива" и вместо айрян избират 1-2 студени бири, които да ги върнат в играта. Пак става.

Тъй като вкусовете са разнообразни и има и такива хора, за които идеята за чорба от стомаха на свиня или теле не представлява въодушевяваща идея, мазната баничка (или бюрек ако сте в Сърбия, Черна Гора или Хърватия) също предоставя едно добро решение. Мазното тесто със сирене, прекарано с кисело мляко/айрян ще напълни стомаха ви с нещо стабилно и вкусно, а както вече уточнихме - мазното е добре изпитан метод в борбата на организма с поетия алкохол.

В Унгария по-скоро биха препоръчали, когато става въпрос за мазно сутрин, да се вземе лангош - унгарският аналог на мекиците, поднесени обаче с чеснов сос, който със силата си може да ви удари в главата така, че да избие оттам всякакви други мисли или позиви.

Съживителната роля на киселото също не е за подценяване.

Както у нас, така и в много държави от Източна Европа, сред които Полша, Чехия, Сърбия, Украйна, Литва, Латвия и т.н. маринатата за киселите краставички представлява идеално средство за възстановяване след тежък запой, особено ако след това се комбинира с нещо по-тежко и мазно, което да запълни стомаха.

Когато става въпрос за целебната комбинация между кисело и солено, няма как да се пропусне вечният зелев сок, получен при налагането на кисело зеле. За неговите свойства вероятно книги могат да се напишат.

Важното в случая е само да не прекалявате с него, за да не останете в тоалетната малко повече, отколкото е нужно. Подобно алкохола, и той трябва да се консумира умерено и с мярка. Пак подобно на алкохола обаче и тук често имаме прекалявания.

Ако източноевропейската традиция на борбата с махмурлука залага най-вече лютото, мазното и киселото, в Централна и Западна Европа стабилната мазна храна е фундаментът, около който се върти цялото лечение на препиването.

За Австрия и Франция мазната, гъстичка яхния е перфектният лек за разбит от пиене организъм. В австрийските кръчми съдържателите често предлагат на гостите си по една купа гулаш (супа от телешко, лук, чушки, червен и черен пипер плюс разни други съставки зависещи от региона, готвача и клиента) преди те да се отправят към леглата. С тази приятна тежест в стомаха се действа по-скоро превантивно на махмурлука.

Французите по-скоро залагат на традиционното касуле - класическа рецепта за боб с тлъсти мръвки. Може да е по-течен, може и да е сухо ястие, но определено дава на организма нещо стабилно (дори тежко), от което да черпи сила след алкохолната умора.

Англичаните и Ираландците също залагат на тежката кухня като лек в случая. Печен боб, домати, запържен бекон и хляб е идеалната закуска за препилия британец. Ако сутрин човек няма време и обикновен сандвич с бекон върши работа.

В Испания залагат ударно на пържени и панирани предястия - панирани калмари, пилешки хапки, крокети и т.н. дребни, мазни неща, които са подходящи да ги изядеш на една две хапки и да ги полееш обилно със сок. Хем вкусно, хем ободряващо.

В Северна и Централна Европа важна роля играе и рибата. Германия, Холандия, Белгия, както и в скандинавските държави, херингата е ключов елемент в отрезвителните лечения.

Германците смесват маринована херинга с лук и малки кисели краставички, за да приготвят Katerfrühstück или "Котешка закуска", с която да омилостивят борещите се в стомасите им котки (както те живописно определят махмурлука).

Белгийците предпочитат херингата на салата, докато холандците по-често я сервират в хлебче. Норвежците залагат на далеч по-трудната за дъвчене сушена в луга риба, която наричат lutefisk.

Освен рибата, карантиите са на особена почит сред северните държави. В Исландия традиционно на махмурлиите се препоръчва терин от агнешка главичка. Ястията от смлени вътрешности (често подлютени) също са на особена почит, тъй като дават тежест и стабилност в стомаха (макар че това с тежестта е съмнително колко помага на човек, страдащ от пристъп на гадене).

Като става въпрос за животински части, сицилианците са вярвали, че махмурлукът изсмуква силата на човек и затова предлагали на препилите да си върнат силата, изяждайки печен пенис на бик. Вярно, повечето италианци винаги биха предпочели просто чаша силно кафе и лека закуска, но все пак има и всякакви екстремисти...

Друг много важен момент в северните традиции за борба с посталкохолната гадост е потилнята. За финландците знаем, че сауната е свещено място, а руснаците много държат на своите руски бани. Нормално е тези почитани места да заемат своята роля и в лечението на махмурлука. Смята се, че при изпотяването човек изхвърля голяма част от токсините в тялото и по този начин се пречиства.

Трябва обаче много да се внимава при подобно лечение да не падне кръвното ви опасно ниско. Затова ако изберете потенето като свой начин за справяне с махмурлука, имайте това предвид и пийте повечко вода, сок или чай междувременно.

Няма как да пропуснем някои прелюбопитни рецепти за лечение на махмурлука. В някои северни страни, както и в Шотландия и Ирландия, за добра идея се приема пияния да бъде хвърлен в студеното море, където адреналинът да му излекува всичко, което има да се лекува, или да го заровят до шията в мокър пясък. Това последното нямаме идея как точно работи, но тези, които заравят приятел в пясъка, сигурно много се забавляват.

Ако съберем целият този опит на едно място, рецептите за борба с махмурлука залагат най-вече на това човек да хапне нещо хранително и мазно (може и люто), да пие нещо кисело и ободряващо и добре да се изпоти.

Оттам нататък вече всеки сам може да приготви собствената си рецепта. А най-добре е и преди това да познава достатъчно добре организма си, за да знае кога да спре с пиенето. Но това е вече твърде пожелателно мислене.

Най-коментирани

Най-четените