Не бива да ти дреме за живота на хора, които не са част от живота ти. Освен ако не можеш да им помогнеш по някакъв начин, което би било хуманно и добро.
Едно е да подариш шапка на бездомник, друго е по цял ден да четеш за Черната Златка, Кардашяните и любовния живот на Пенка Общата във Фейсбук. Това е губене на време. Най-меко казано.
Не бива да ти дреме за времето навън. Ако е жега, жега е. Ако е студ, студ е. Нарича се природа. Да, може да вали, да няма слънце с дни, да е тегаво, облачно и да духа северен вятър. Това е положението. Сезони.
Не бива да ти дреме за отношенията с токсични роднини и "приятели", само защото сте си "близки". Близостта не се определя по кръв, нито по обща история.
На определен етап от живота си човек има нужда от един човек, в следващия - пътищата ви се разминават. Хората се срещат и разделят.
Семейството е много важно, но не всеки има шанса да бъде част от добро семейство. Всеки обаче може поне да се опита да си направи сам такова. С някого, когото наистина харесва.
Не бива да ти дреме за мнението на другите. Наистина. Да, човек е добре да се вслушва в съветите на най-близките си хора в трудни моменти. Но никой не може да ти каже кога какво е най-добро за теб.
Не бива да ти дреме кой те обсъжда. Кой какво говори зад гърба ти. Кой те мисли за тъп и грозен и защо. Харесва ли те достатъчно съседката, дали шефът е решил, че имаш ниска обща култура след онази среща...
Това са глупости. На никой не му пука чак толкова много за теб. Поне не и колкото на теб ти пука за чуждото мнение.
Не бива да ти дреме какво прави бившата ти. Навярно ти шие вуду кукла или разпространява долни лъжи за венерически болести, които си й лепнал или пък те шпионира по Фейсбук от таен профил.
А най-вероятно не прави нито едно от тези неща, а ти си егоцентричен параноик.
Не бива да ти дреме дали изглеждаш готин или смотан. Дали избухваш с всички до рано сутрин, или си лягаш в 10 часа в петък вечер. Дали някой е видял, че ти е скъсан чорапът. Дали някой усеща диалекта ти и дали си чел еди коя си книга.
Не бива да ти дреме за бъдещето прекалено много. То не съществува. Да, може да звучи като цитат от курс по йога с някакви дзен хора по клинчета, но наистина - всичко, което имаш е тук и сега.
Не бива да ти дреме какво ще стане, ако... Защото обикновено става нещо друго. За което ни най-малко не си подозирал. Животът е зверски интересен.
Не бива да ти дреме защо той/тя не ти пише. Може би спи. А може би не й/му дреме за теб. Не бива да ти дреме за това. Някой друг ще иска да спи с теб, да те обича, да ти пише и да те кара да се чувстваш на седмото небе.
Не бива да ти дреме за нещата, които не получаваш. Интересувай се от това, което имаш.
Не бива да ти дреме твърде много за нещата в интернет. Наистина.
Не бива да ти дреме кой какво очаква от теб, стига да си добър и честен.
Не бива да ти дреме за пари, слава и успехи. За социално признание и одобрение. За оценки.
Не бива да ти дреме за общуването с хора, които те натоварват. Нито за слухове и клюки. Нито да си отмъщаваш на някого за нещо.
Не бива да ти дреме на колко години си, по-млад няма да станеш. Нито дали си винаги прав, това е невъзможно, а дори да беше - какво ново щеше да научиш?
Не бива да ти дреме от провала, той е неизбежен и полезен. Нито от това, че не си перфектен шеф, служител, родител, човек. Никой не е.
Не бива да ти дреме дали ще се разболееш от нещо много страшно. Можеш просто да се опитваш да живееш здравословно и да се пазиш вместо това.
Не бива да ти дреме дали си се изложил. Минало е. А понякога е и забавно.
Не бива да ти дреме за нещата, които те карат да се чувстваш като пълно дъно, както и за нещата, които не можеш да промениш.
Но в случай че все пак ти дреме за тия неща, споко. Човешко е. Да не ти дреме.
Курс по чист егоизъм.Честно.