Момичета, време е да ви кажа истината. Дядо Коледа съществува.
Съществува във всеки един момент, в който се опитваме да бъдем добри или да играем по правилата, за да получим коледен подарък. Във всеки един момент, в който вярваме, че някъде има някой, който гледа дали сме добри. Защото така е малко по-лесно. В момента, в който знаем, че дори да не сме добри, заслужаваме прошка. Или поне коледен подарък.
И че утре дали ще получим мечтания подарък или не, не е чак толкова важно. Защото ще си получим заслуженото (най-малкото под елхата).
Дребната подробност кой купува и опакова подаръка и кой чака да заспите, за да го остави там, е само дребна. Какъв е подаръкът и каква е стойността му, е дребнаво и съм щастлива, че съм ви възпитала така, че да го знаете.
Дребната подробност, че понякога Дядо, Мама или Тате (Коледа) си скъсва задника, за да осигури дребните подробности, също не е толкова важна. Важна е вярата, че има смисъл да сте добри.
Колкото до дребните (иначе обемни и красиво опаковани) подробности под елхата, аз съм. Кръстоската между банкомат, такси, линейка, приятелка, майка, жена на баща ви, учителка, готвачка и Дядо Коледа - в едни има-няма 90% от годината.
Останалите 10 са ваши - момента, в който след 12 часов работен ден имам сили да ви целуна и да си поговорим, дори за малко; да обърна внимание на всеки, колкото мога; и накрая и аз да се опитам да бъда добра, дори със себе си.
Не винаги успявам. Но знам, че моят коледен подарък, който получавам всеки ден от годината, сте вие. И съм благодарна на всички видове Дядо Коледа, Господ, Аллах или всеки един от тези, в които не знам дали вярвам, че ви има.
Обичам ви. Честита Коледа!
Мама
