Питали ли сте се кой е съвременният будител? Как изглежда, къде живее, каква кола кара, колко пари изкарва?
Винаги ми е било странно, когато натоварят отговорността за събуждането на нацията върху днешните учители. Сякаш щом само те почиват на днешния ден, на тях се пада да навиват будилника.
Напълно съм съгласна, че учителите са в състояние и да събуждат, и да приспиват учениците. Дано първото се случва по-често от второто. Но ми се иска да разсъждаваме за будителите в малко по-широк смисъл. Извън просветата, на която наблягат всички.
Според мен всеки, който днес не се примирява с кривото положение и несправедливостта, а се бори да ги промени, е будител.
Познавам много такива хора - млади и стари. Те не кротуват на държавна службичка, а залагат всичко, което имат, за да работят за каузата, в която вярват.
Съвременният будител за мен е и вдъхновител. Той успява да извади най-доброто от себе си и от другите. Ако тези будители са видими, за останалите ще е по-трудно да дремят. През цялата година и през цялото време.
Вдъхновяващи за мен са и хората, които не чакат на държавата. Предприемачите, за които много-много не се говори на днешния празник. Да не би сакън всички да се събудим и да станем бизнесмени.
Но за мен предприемчивото е начин на мислене. Тези хора държат живота си в собствените си ръце и предприемат начинания в области, където често силите на държавата не достигат.
В тази категория будители ще включа и хората, които се занимават с благотворителност. Има супер събуждащи личности сред тях. Направо ти иде да зарежеш всичко и да тръгнеш да им помагаш.
Да не пропусна и онези будители, които съумяват въпреки всичко да творят за душата, а не за джоба. Музиканти, писатели, поети, художници, артисти - много от тях истински съумяват да разбудят духовете ни. Да се просветим и самоосъзнаем.
Но си мисля, че в събуждането чрез изкуство има две страни - творците, будители, които разголват душата си, но и ние - публиката, които ще бъдем събудени.
Ако ни е трудно да направим другото, може поне да им помагаме с четене, слушане, гледане и ходене на събития. Будителите в сферата на творчеството имат нужда от зрители.
Аз например (почти) никога не пропускам български филм. Ходя на концерти, купувам си книги на български автори (макар че мога да помоля да ми ги дадат безплатно) и чета. Защото вярвам, че моята задача е да ги подкрепям.
Със сигурност днешните будители не са като някогашните. Както и днешните будители няма да бъдат като бъдещите. Но това че са различни, съвсем не прави едните по-будители от другите.
Има и едно последно нещо.
Будителите не са извънземни. Будителите са хора като нас. А и ние сме будители за някого. Въпросът е колко често си го повтаряме и мислим ли за себе си като за будители.
Не е нужно да събуждаме цялата вселена - това е твърде амбициозно и демотивира. Но поставим ли си за цел да събудим близките си, колегите си, съседите и други в близкото обкръжение, може пък и да успеем.
Да пуснем ток в батериите и да събудим познатите си от дрямката, че някой нещо им е длъжен.
Убедена съм, че всеки ден, малко по малко, всеки един от нас допринася за събуждането или за заспиването на нацията.
И ако нищо друго не ви хрумва, можете да си създадете традиция за този ден - да я предадете на близки и Денят на будителите да стане специален за вас. Да не е просто поредният почивен ден, който за мнозина е работен.
