Децата, вилнеещи на места за възрастни, могат да бъдат ужасно дразнещи. С това са съгласни и хора без деца, и хора с деца - включително и за собствените си наследници.
За никого не е приятно да седне в ресторант и наоколо да има неуправляеми деца. Да се гонят, бият и пищят.
Никой не отива на почивка, копнеейки врещящи малки хора да ритат пясък в очите му, докато си лежи на плажа, докато майките им крещят по тях колкото им глас държи. Не е приятно и да се качиш в обществен транспорт със зле държащи се деца, а ако в самолета има бебе, е сигурно, че то ще плаче от излитането до кацането и ще влуди всички на борда.
Или да си свидетел на класиката в магазина, когато чавето се тръшка за джънк, родителят отказва, а то се мята на пода и пищи, докато принуди майка си да отстъпи, притеснена от погледите, които околните ѝ мятат.
Неслучайно все повече хора търсят възможности за зони без деца - хотели само за възрастни, плажове, ресторанти, ако може и самолети.
В България такива почти няма, но в Европа стават все повече, и трендът е хит.
••• Включително и във Франция:
Хората, които търсят места без деца, не са нито детемразци, нито мизантропи, нито лоши. Те искат тишина и спокойствие и да прекарат съответното време - часове или дни - без да им пречат, и това е напълно в реда на нещата - никой не е длъжен да търпи детски истерии и особено прищевките на неприятни и неконтролиуеми деца.
Но все пак смятам, че проблем в подобен тренд има и той е в нарастващите егоизъм и нетърпимост и от двете страни - и на родителите, и на тези, които не искат деца около себе си. В това, което ни кара все повече да настояваме за собствения си пълен комфорт и все по-трудно да търпим и минималното му нарушаване.
Не става дума за дискриминация или за правата на децата и на хората, които са с тях, а за това, че отделянето на двете групи - с деца и без - не е решение.
То е точно обратното - задълбочаване на все по-трудното съществуване заедно, на все по-малкото желание да делим каквото и да било с когото и да било. На все по-голямата самоцел на тоталния, кристален комфорт.
Защото докъде може да стигне тази тенденция? Хотели и ресторанти за хора с деца и за хора без, курорти за деца и без, влакове и самолети за деца и без, магазини, квартали, градове?
И откога децата станаха толкова нетърпими дразнители?
Ще кажете - търсенето определя предлагането, децата днес са по-невъзпитани от децата вчера, а родителите се прехласват по либерални алабализми и им позволяват да вършеят безкритично.
••• Още едно мнение по темата:
Е, поколенията от онзи ден са смятали същото за поколенията от вчера, но децата са шумни, подвижни и палави, откакто свят светува.
Някои повече, други - по-малко. И от същото време насам, напук на модерните възпитателни методи за съответната епоха, има родители, които се справят по-успешно с възпитанието на децата си и такива, които се справят по-малко успешно - колкото и субективно да е подобно определение.
Някои родители водят в ресторанти деца, които могат да контролират и никой не разбира, че те са наоколо.
И тези родители най-вече сами търсят да седнат и отседнат там, където е удачно и за деца. И пазарната логика, и здравият разум сочат, че има подходящи и неподходящи места. Немалка част от родителите ходят в първите, и логично, здравословно разделение така или иначе съществува.
Допълнителното му нагнетяване, с официализирани места без деца, наказва и игнорира всички за сметка на определена част от семействата.
Етикетира децата като пречещи по презумпция и създава изкуствено, патологично разделение.
Защото децата са естествена част от живота ни и от обществото, а също така се учат и възпитават и от общата среда.
Ако решим, че ни е трудно да търпим присъствието им където и да било, защото някои от тях могат да бъдат дразнещи, ще пратим всички в нереален свят, лишен от моделиращата и социализираща роля на редица фигури на възрастни.
И обратното - пълното потапяне в свят без деца, защото искаме непокътнати тишина и спокойствие, не е добре и за възрастните, защото добре функциониращото общество се състои от няколко поколения, които умеят да си взаимодействат.
Децата, именно защото са различни, изискващи и несвикнали с условностите на възрастните, неусетно ни учат на търпение, толерантност, емпатия и себеотрицание. На съжителство в общност, при което не си взрян единствено в собствените си пъп, желания и самодостатъчност. На здравословен контрол на егоизма ни.
Все пак поведението и излъчването на куп възрастни е не по-малко неприятно от детския рев.
Мен например ме дразнят и жени с устни като патешки човки, и нацепени батки, и шумни компании възрастни, и прости хора, и определени националности, и кой ли още не.
Но всички ние делим общ свят, и за доброто на всички ни се налага да се научим да се приемаме и съжителстваме, вместо да се изолираме и живеем спокойно и без дразнители в затворените си нереални балони.
