Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нека бъде АРТ!

Пазарът може да ти продаде всяка идентичност. Или поне идеята за нея Снимка: iStock
Пазарът може да ти продаде всяка идентичност. Или поне идеята за нея

Спомняте ли си онази история, в която мениджърът на Елвис първо започнал да продава значки с надпис: "Обичам Елвис", а след това направил достойно тяхно продължение - "Мразя Елвис"?

И това ако не е доказателство, че пазарът може да ти продаде абсолютно всяка идентичност. Или поне идеята за нея.

Знаехте ли, че дънките са създадени като работно облекло поради голямата си здравина? И въпреки че са свръх издръжливи, все пак са се намирали хора, които с ежедневно носене са успявали да ги скъсат. Сега вече не е необходима такава отдаденост - удобно се продават дънки, които предварително са раздрани, защото вече малцина притежават дреха толкова дълго, че собственоръчно да си я скъсат. Но пък всички могат да покажат, че са бунтари с една лека разходка до магазина.

А знаехте ли, че брадите, протритите джински и карираните ризи някога е можело да бъдат видени върху мъже, които НАИСТИНА са вършели работа, облечени в тези "аутфити" и съвсем не ги е интересувало как изглеждат, т.е. са били небрежни, ама без двата часа пред огледалото в началото на деня и единия преди неговия край? Те съвсем наистина са си били изморени и дънките им са били захабени, и брадите им не са били вчесани и опомадени и не са били резултат от потните усилия на фризьори и бръснари и цели компании за козметични продукти за мъже.

Между другото, ако търсите подарък за рожден ден, може да погледнете някой от многото сайтове, които продават тениски с надпис: "Мразя капитализма". Купуването и продаването на такива артикули изобщо не е иронично. Изобщо.

Имаме свободата да напазаруваме всяка идентичност, която си пожелаем. И в същото време я нямаме - защото тениските не идват с подарък промяна на системата, дънките не ни правят по-свободни, а от значката "Мразя Елвис" отново печели Елвис.

Даже обратното - малките жестове, с които се бунтуваме, ни успокояват много повече, отколкото е закономерно. Успокояват ни до степен, в която единственият ни бунт са те.

Сред идентичностите, които най-активно биват имитирани, е тази на артиста. Аксесоарите са безброй - книгата е сред най-добрите избори, за предпочитане е някоя класика. Помислете го, това е еднократна инвестиция. Хубаво е цветът да е наситен, но ненатрапчив, а заглавието да е изписано с красиви орнаментирани букви. Не, няма значение дали сте я чели, може да я разлистите някой път, но не е критично важно.

Най-добре ще е, ако книгата е ваша - кратка поезия например, не повече от няколко десетки стихчета, за ваше улеснение може и без рима. Заглавието е ключово - важно е да няма конкретно значение, но в същото време да насочва към не съвсем познати същности. Може и на вас да не са ви познати, не го мислете толкова.

Ще дам няколко идеи, но проверете, важно е да не се повтарят напълно - винаги може да разместите или да добавите някоя думичка. "Фуроресцентни сънотворения" - чудесна комбинация от научен термин, който дава усещане за интелектуалност, последван от поетична измислица, която не може да бъде открита в речник, но пък поръсва със щипка романтизъм. "Муковисцидоза на душите" - това е едно от водещите предложения, комбинация от силен медицински термин, непознат на повечето хора, и напълно несвързана с него, но много наситена откъм значение дума.

И последно, но не на последно място: "Гранитогрес от пеперудени констелации" - не значи абсолютно нищо, но може да бъде натоварено с какъвто смисъл пожелаете, ако го пожелаете. Ще стои добре върху бекграунд от пепел от рози.

Ако все пак не искате или пък не можете да напишете книга, не сте намерили класика в подходящ цвят или държите да демонстрирате принадлежност към друго изкуство, варианти има.

Може да си пуснете брада, която ще придаде артистична загадъчност. Може да преровите гардероба на баба си и да отмъкнете стари рокли и корсети, които сега са си истински винтидж или пък може да инвестирате две заплати в купуването на нови старовремски дрехи. Може да пропушите, може и да пропиете зверски, може да станете женкари като Пикасо, може да си пуснете вежди като на Фрида Кало, може да псувате като Булгаков и да си теглите една тлъста очна линия като Ейми Уайнхаус.

Всичко това се постига, купува се и се имитира, същите хора, които продават значки "Мразя Елвис" ще ви продадат и значките "Обичам Елвис".

Всяка идентичност може да бъде претворена. Накрая обаче се получава една странна група от лъмбърджакс, които не са сигурни от коя страна да хванат брадвата, богати хлапета с тениски против капитализма, които струват колкото храната на тричленно семейство във Венецуела, притежатели на собственоръчно написани книги, които хич не обичат да четат и човешки копия на артистични бохеми, които нито артистизма, нито бохемството истински са разбрали.

И целият този лайв арт стендъп комеди е може би напълно безвреден и мило забавен. Всеки има нужда от идентичност и такава свободно може да се купи, имитира, може да се сглоби от различни парчета. Личността на артиста е тъй очарователна, че сигурно няма да ни навреди, ако просто броят на артистично изглеждащите хора многократно надвишава броя на истински творческите личности.

Но представете си само, ако вместо нестройната редица от неумели версии на велики, но напълно неповторими гении, пред вас се появят няколко съвсем обикновени човешки същества, които не се опитват да демонстрират артистичност, а най-искрено са се посветили да откриването и поддържането на своето собствено творческо начало. Ето това е бунт. Ето това е арт. Ето това са...

"Екзуберантни мечтания", бих казала аз - заглавието на новата ми поетична книга.

Най-четените