Кулинарните риалитита сториха няколко добрини на страната ни.
Те научиха ресторантите, че има цяла вселена отвъд тройка кебапчета с гарнитура, шопска салата, пилешки хапки с корнфлейкс или пък спагети, удавени в сметана и гордо наречени "Карбонара".
Така в менютата уверено се настаниха яйца "Бенедикт", такоси, суши и куп други изкушения.
Същите тези предавания обаче направиха беля като се пробваха да ме убедят, че някои пълни ужасии са деликатеси. Като например:
Авокадо
Ути Бъчваров заяви, че авокадото е "мазен зелен пъпеш" и само с едно не съм съгласна - пъпешът има вкус, сладък е и е сочен. Авокадото е не само мазно и зелено, но и напълно безвкусно и, за да го превърна в нещо, от което бих отхапала, ми трябва половин шкаф подправки.
Някакви хора с преса с осем плочки се опитват да ме убедят, че авокадото е здравословно, но начинът, по който то джвака, когато е обелено, ме разколебава сериозно.
Разколебава ме и това, че не съм сама в дилемата с подправките. Първата работа на всеки шеф-готвач, който се вихри по телевизията и ръси чиниите със сол отвисоко, е да сложи на авокадото още поне 5 съставки.
Чак след това го плейтва и казва, че вътре има авокадо - да не го пропусне някой изпод купищата яйца, майонеза, зеленчуци, риба, месо и подправки.
Стриди
Една приятелка ме излъга да опитам стриди и още не си говорим.
Струват най-малко 30 лева килото и са прехвалени от де що има телевизионен шеф. Обикновено въпросният готвач ни показва как се отварят стридите и след това ги сърба с удоволствие натюр с изражение на небивала наслада или може би множествен оргазъм.
В момента, в който аз изсипах стридата и прилежащата ѝ течност, ми се прииска да не го бях правила.
Миризмата на море не особено плавно се трансформира във вкус, сякаш съм изпила три чаши вода от Черно море, а лигавата стрида се плъзна по хранопровода ми и за малко да ме задави.
Физиономията ми изразяваше обратното на нирвана и веждите ми така се сбърчиха, че за първи път в живота си ми се наложи да си бия ботокс.
Никога повече! Стридите, за ботокса ще си помисля...
Рибай стек
Към рибай стековете ме поведе интуицията, след като във Варна един мъж плати за тях 600 лева.
Викам си - щом парче месо струва толкова, а в "24 Kitchen" през ден го подмятат по тигани и скари, няма как да не е яко. Отидох в прехвален стек хаус, който е специализиран в приготвянето на рибай стек, заръчах мръвката и зачаках.
Не след дълго пред мен се материализира още цвърчащо месо с апетитни шарки, които се оказаха за заблуда на врага - вътре месото кървеше и щяха да са ми необходими само няколко парчета тиксо и телбод, за да замучи отново.
Компанията ми започна да ме убеждава, че стекът се яде точно по този начин с все кървищата, само че реших да приема думите им за бъзик.
Все пак едно е да е като по учебниците на шеф Виктор Ангелов и да е я medium rare, я medium, друго е да е като току-що изваден от хладилника и шарките му от скарата да са сякаш нарисувани с флумастер.
Така че деликатеси? Не, благодаря!
