Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Високи, сини планини… пилон, по-нежен от коприна

Патротизмът не е пилон, несъгласието не е нихилизъм Снимка: БГНЕС
Патротизмът не е пилон, несъгласието не е нихилизъм

Високи, сини планини,

реки и златни равнини,

небе по-нежно от коприна —

това е моята родина!

Сещате ли се за това детско стихотворение, за тази детска песен, с която всички сме израснали? Автор е социалистическият поет със спорна биография Младен Исаев, чийто образ се лъкатуши между спасените тетрадки на Никола Вапцаров и верността му към комунистическата партия. И все пак всеки от нас се сеща за стихотворението му "Родина" още със споменаването на първия стих.

Замисляли ли сте се защо тази песен трогва така лесно и деца, и възрастни? Защото пее за родината като природа и език. Родината, като място, на което "всяка птица и всяка мъничка тревица" са ценни, мили, обичани.

Песента не пее за родината като пилон. Не възпява значението на ресторантьорите. Не става дума за магистралите и пътните артерии. Не говори за това колко е хубаво от хотела си на първа линия да се цопнеш директно в морето, нито за реката като повод за установяването на частен ВЕЦ. Не говори за матури и оценки, а за думи, приказки и песни.

Наскоро Spotify ми припомни тази детска песничка, докато пътувах нанякъде и наоколо наистина - имаше високи сини планини, а небето беше като от коприна. Сетих се за нея и сега покрай издигането на пилона насред Роженските поляни, който по заглавие трябва да е Паметник на Обединението.

Прав е президентът Румен Радев, когато говорейки за род и отечество казва, че любовта към родината е непреходна. Но както Гео Милев пита в поемата си "Септември" "но - що е отечество", е добре да се запитаме и ние.

Дали говорим за набор от клиширани представи за миналото, или жив свят от природа и думи, за който сме отговорни. Дали за нас родината са език и природа, или е изпразнена от съдържание идея с цел повишаване на политическия рейтинг.

Българското знаме винаги ще обединява българите и със сигурност няма човек, независимо от политически пристрастия, който да не се трогне, когато види развят националния флаг. Но патриотизмът не е пилон, а несъгласието не е нихилизъм.

Дали вместо пилон за знамето, нямаше по-високо в сърцата ни (по думите на Радев) да го издигне влагането на пари в инициатива с добавена стойност? Като купуването на къщата на Димитър Талев в Северна Македония, или грижа за някой от безбройните безпризорни културни паметници, къщи-музеи или храмове по примера на Букурещ, където ще бъде възстановен Солаковия хан - някогашното седалище на БРЦК?

А може би израз на патриотизъм, който да издигне "знамето високо в сърцата ни" би бил решаването на проблема с изливането на отпадъци в Черно море, където, докато ни успокояват, че замърсяване от Нова Каховка няма, използвани наши си, народни мокри кърпички се носят с вълните по плажовете.

Вероятно патриотично би било и най-накрая да се построи дългоочакваната детска болница, по примера на Румъния, която вече изгради такава с дарения от есемеси. Ако с воля, частни инвестиции и помощ от държавни предприятия може да се вдигне толкова бързо пилон за 1 млн. лв., представете си каква болница за чудо и приказ би се получила.

Но разбира се, по-лесно е да издигнем пилон. Купуваш материали, сглобяваш основата и всички сме горди. Все пак българското знаме не е падало в плен, само на пода на църква пред къси панталони и джапанки.

Дано издигнато високо остане и поддържано добре. И дано не стане повод по-често вместо да слушаме "шума на Рила и Пирина" все по-често да чуваме камиони и багери в планината по повод следващата инициатива за повдигане на родния дух.

 

Най-четените