Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Последното италианско табу

Да си вземеш остатъците от храната за вкъщи е все още немислимо за много италианци. Виж виното е друга работа....
Снимка: Getty Images
Да си вземеш остатъците от храната за вкъщи е все още немислимо за много италианци. Виж виното е друга работа....

В Италия, страната, където храната е част от културата, царува едно голямо табу. Ако вечеряте в ресторант, не си и помисляйте да поискате остатъците да бъдат опаковани и да си ги занесете вкъщи.

Сервитьорът може и да преживее, когато вместо традиционното "вино или вода," поръчате кока-кола. Но молбата да опакова остатъците от паста carbonara за вкъщи може и да го докара до отчаяние. Не само че неволно сте потъпкали вековна традиция. Ако все пак персоналът реши да пробва да изпълни игнорантската ви молба, в крайна сметка може и да се окаже, че няма в какво да опакова пастата.

Повечето италиански ресторанти просто не държат запас от картонени кутии, защото местните клиенти не си и помислят да си вземат остатъците в чиниите за вкъщи.

Традициите обаче вече не са това, което бяха. Дори в Италия.

Сега национална кампания за съхранение на храната се опитва да промени манталитета и да сложи край на разхищението. Според статистиката в края на работното време, например, италианските ресторанти изхвърлят цяла една трета от хранителните стоки, купени за деня. Факт, с който бдителните еко активисти на Апенините не могат да се примирят във време на тревога за бъдещето на планетата Земя.

От големите концерни Metro Cash&Carry първи се усети, че нова и доходоносна тенденция е на път да пробие и реши да заложи на нея. По време на световното изложение EXPO 2015, продължаващо до края на октомври в Милано, Metro представи кампанията Schiscetta Reverse. Идеята беше подкрепена от Световната програма за изхранването на ООН и в пропагандирането й се включиха двама от най-известните кулинари в Италия - шеф Клаудио Садлер и сладкарят Игиньо Масари.

Названието на кампанията Schiscetta Reverse се заиграва с местния милански диалект, в който schiscetta някога се е наричало канчето за носене на обяд на работа (сега обаче под термина се разбират и пластмасовите, и платнените, и картонените кутии с подобно предназначение). Втората дума reverse (на обратно) трябва да разбие закостенялото разбиране, че храна в Италия само се носи от, а не към дома.

Разбира се, кампанията далеч не е алтруистична, защото като част от нея Metro вече предлага на стотици хилядите ресторанти на Апенините да закупят от хипермаркетите му картонени кутии за вкъщи.

Дебатът за нужда от промяна на хранителните традиции върви от няколко години в Италия.

Всъщност една неволна случка с участието на Мишел Обама през 2009 г. фокусира вниманието на медиите и обществеността върху темата. По време на срещата на тогавашното G8 в Рим американската първа дама вечеря с дъщерите си Малия и Саша в популярния ресторант Maccheroni до Пиаца Навона.

За шок и ужас на персонала в края мисис Обама поисква да вземе неизядената паста (спагети carbonara, amatriciana и bolognese) за по-късно в хотела. В САЩ клиентите са свикнали да си взимат каквото е останало по чиниите, практика носеща шеговитото и междувременно придобило международност название doggie bag или уж храна за кучето вкъщи.

Неволното престъпване на табуто в Рим от Мишел Обама бе с отглас на (почти) дипломатически скандал.

Италианските медии бяха залети от статии, коментари и възмущение около американската "некултурност".

Адвокатите за промяна и консервация обаче видяха шанс да просветят обществеността. Италианската организация на агропроизводителите Coldiretti излезе с обръщение за "нуждата да се преборим с епидемията в развитите държави днес - повечето от 30% от хранителните продукти, които купуваме, се изхвърлят, без дори да бъдат употребявани".

В резултат от 2010 г. насам различни неправителствени организации се опитват да поощряват практиката да не се изхвърлят остатъците. Дори преди Metro да се усети, ред по-малки италиански фирми започнаха да предлагат хартиени кутии за вкъщи с различни дизайни.

Въпреки всичко съпротивата си остава голяма. Една от причините се крие в особеността на самата италианска храна. Както и при френската кухня, заради висококачествените продукти и фината им обработка много от ястията изискват да се изяждат на момента. Вярвате ли, например, че piovra arrostita con fiori di zucca ed emulsione al basilico (запечен октопод с тиквен цвят и сос от босилек) ще запази изискания си вкус, след като престои една вечер в хладилника?

Другият голям проблем са наслоените с векове представи.

Въпреки че дебатът около нужда от консервация продължава вече няколко години, най-новите изследвания на общественото мнение не дават кой знае какви надежди за бърза промяна. Според резултатите от анкета, направена преди няколко месеца пак по поръчка на Coldiretti, един от всеки четирима италианци гледат на doggie bag като проява на бедност, лошо възпитание и дори вулгарност. 28% дори са готови да се натъпчат, само и само да избегнат нуждата да поискат това, което не могат да изядат, за вкъщи.

Поводът за оптимизъм все пак идва от 25% от анкетираните, признали си, че поне веднъж са си искали остатъците за после.

Така че ако не искате сервитьорите да ви гледат лошо по време на италианската ваканция, следвайте принципа да внимавате какво поръчвате. Менютата с antipasto (предястие), prima piatta (паста или ризото), seconda piatta (основно ястие) и dolce (десерт) са за наистина много гладни хора. Или такива, които планират да прекарат около масата поне три часа, за да си говорят, почиват и между другото пак огладнеят. Понеже не планират да си взимат остатъците за вкъщи, италианците обикновено внимават какво и колко точно ще поръчат.

Поне на един фронт традицията със сигурност се пропуква.

Това лято във Флоренция, когато моя приятелка американка помоли да опакова остатъка от нейните pappardelle al sugo di cinghiale (паста със сос от диво прасе), сервитьорът извъртя очи и заяви, че нямат картонени кутии.

Виж за останалата наполовина втора бутилка вино драма нямаше. Сервитьорът не само й сложи корковата тапа, но и ни донесе специален плик от рециклирана хартия за нея. Италианците, тези майстори на неволната елегантност, няма да ни оставят да се разхождаме по улиците на Флоренция вулгарно, я само с бутилка, я с найлонова торбичка в ръка.

Най-четените