Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Могат ли дрехите да имат 9 живота? Модата търси решение на този проблем

Рециклирането на конфекциите още е във фазата на фантазиите Снимка: Getty Images
Рециклирането на конфекциите още е във фазата на фантазиите

През последните около 10 години текстилната индустрия се нареди сред най-атакуваните бизнес звена заради негативния отпечатък в околната среда, който оставят с дейността си. Това не се случва за първи път в историята на съществуването ѝ.

Производството на дрехи от десетилетия е обект на прицел от природозащитници и защитници за правата на работниците в цеховете им, но когато въздействието върху глобалното затопляне се нареди в списъка с минусите, създаващи лошо име на модата, брандовете се принудиха да вземат мерки.

Притиснати от инфлуенсърите в социалните мрежи и увеличаващата се вълна, агитираща към екосъобразен начин на живот, за модните марки не останаха много опции, ако искат да процъфтяват в гардеробите на съвременното поколение.

Всъщност, разполагат с една печеливша възможност, която не влиза в конфликт с новата "зелена" философия на клиентите и в същото време продължава да генерира пари - кръговата мода.

С две думи, кръговата мода е цикъл, при който материите от вече носените дрехи се рециклират и се използват за изработка на нови дрехи. Не е трудно да се обясни, така че да си го представите, но е изключително предизвикателство да се внедри в съвременната модна индустрия и да оперира успешно.

Снимка: Getty Images

На първо време пред бранша стои проблемът с финансирането на отделно ателие, което да се занимава с приемането, сортирането и обработването на конфекцията втора употреба. Макар че марките определено имат пиар изгода от прилагането на зелена политика, истината е, че фабриките за рециклиране не излизат евтино.

Това се отнася най-вече за онези марки, които произвеждат повече дрехи, отколкото могат да рециклират. За fast fashion индустрията например, която всеки месец сменят колекциите си и съответно - артикулите си в магазините, най-високият процент на върнати в потреблението дрехи е 20%.

"Трябва да помислим над скала, която да фиксира съотношението между производството и обема на рециклирани стоки. В противен случай инициативите за обработка на дрехи втора употреба ще са безсмислени", коментира Кейтлин Талбот, изпълнителен директор на Reformation пред американския Vogue.

На дневен ред с пречките по пътя към 100-процентовото рециклиране в модата стои и текстилът, от който се произвеждат дрехите. В състава на голяма част от конфекцията продължават да се използват материали като полиестер, вискоза, найлон - материи, за които е много трудно, почти невъзможно, да се даде втори живот.

Формално съществуват технологии за превръщането на старите дрехи в нови. Има и призиви към потребителите да пускат торбички с вече неизползваната част от гардероба си в контейнери в магазините, но докато производството не изчисти логистичния пропуск с качеството на текстила, кампаниите за рециклиране до голяма степен ще останат празни приказки.

От миналата година компании като IKEA и H&M тестват различни стартъпи, които да оценяват качеството на пристигналите артикули в цеховете им, за да определят кои от тях могат да се рециклират и кои - не.

За момента най-отчетливи резултати генерира стартъпът Siptex, който анализира текстила, дава информация за вложените материали и сортира дрехите спрямо качеството и цвета им.

Снимка: Getty Images

Siptex съкращава солидна част от времето за класификация на артикулите втора употреба и определя какво количество от тях може отново да се върне в търговските вериги. Ако това се попълни с концепцията, че всяка компания трябва да произвежда толкова, колкото може да рециклира, най-стабилните бариери пред преработването на дрехи ще започнат да падат.

"Информацията за материите е сред най-съществените точки, в които браншът трябва да инвестира. При процеса на работа е от значение дали третирате 95% памук, или 95% полиестер. Колкото повече влагаме в годните за обработка суровини и методите им за оценка, толкова по-лесно ще е да преминем към изцяло "зелена" мода", казва Анна Вилен, мениджър по комуникациите в Siptex.

Идея за улеснение на рециклирането предлагат и двойката Клоуи Сонгер и Стюарт Алхум, които малко преди пандемията стартираха компанията си Thousand Fell, занимаваща се с рециклиране на обувки. По нейния механизъм партньорите са планирали и по-мащабната SuperCircle, която трябва да реши проблема с предаването на старите дрехи към магазините.

Платформата е настроена да проследяваме поръчките на клиентите, да определя възможностите за рециклиране на закупения от тях артикул и при износване или някакъв проблем с дрехата, предлага възможността тя да бъде върната на търговеца точно както се връща и нова стока.

В SuperCircle съществуват опциите за възстановяване на вече износената дреха и връщането и обратно на клиента.

По мнение на създателите платформата им ще е от полза за компаниите производители на дрехи, защото чрез нея ще могат да проследяват продадената конфекция. А потребителите, от друга страна, ще са наясно дали купуват дреха, отговаряща на условията за рециклиране.

"Един от най-големите проблеми при обработката на дрехите втора употреба е, че потребителите не са запознати със състава. В същото време магазините получават тонове от дрехи, чийто качество е толкова ниско, че те се оказват на депа в Гана и Чили, биват изгаряни или хвърлени във водата", казва Клоуи Сонгер пред Business in Fashion.

За нея и за много други нейни колеги е предизвикателство да убедят модните брандове, че си заслужава да инвестират в екологичен стартъп, вместо да вървят по утъпканата пътека с обработката на минимални количества от произведените дрехи, докато останалата част отива на сметището.

Светлина в тунела е вариантът за данъчни облекчения за фирмите, които доказано водят "зелена" политика, защото според собствениците на стартъп компаниите, ако властите искат да стигнат до модата, трябва да заговорят за пари.

"Към момента сме далеч от набелязаните 30% рециклирани дрехи, така че все още не може да говорим за действаща кръгова мода. Но ако производителите видят повече стимули в ограничаването на разходите си, може би ще предпочетат да намалят въздействието си върху околната среда, вместо да продават негодните дрехи за изгаряне срещу 80 цента парчето", смята Рейчъл Кибе, собственик на Circular Services Group.

   

Най-четените