Една от многото причини, поради които футболът е толкова прекрасен, и може би основното обяснение защо е толкова популярен по целия свят, е, че предлага огромна свобода за интерпретации.
Всичко, което трябва да правиш, е да вкараш повече голове от съперника в рамките на 90 минути. Как ще постъпиш, за да постигнеш целта, зависи изцяло от това, което смяташ за правилно.
Донякъде това как да се подходи към играта се води от културата и ценностите, залегнали у играчите от младостта им. Възгледите за това как трябва да се играе футбол отразяват и техните виждания за това как трябва да се живее животът.
Както каза Хорхе Валдано, велик футболист и още по-велик футболен философ, още през 1994-та: "За тези, които знаят как да погледат по-дълбоко, футболът може да разкрие скрити истини в цялата социална бъркотия, която ни заобикаля."
Валдано винаги е бил човек, който е търсил тези истини и се е опитвал да премахне плявата, за да открие живота отдолу.
Като треньор той винаги е бил от онези, които подкрепят различните нюанси на социалната плетеница, за да позволят на играчите да изразят собствените си интерпретации на играта. През лятото на 1997-а обаче направи нещо наистина дръзко във Валенсия.
Бившият аржентински ас на Реал Мадрид беше поел "прилепите" през ноември предишната година и след като прецизно оцени качествата на отбора, с който разполага, реши, че в него трябва да се инжектира сериозна доза качество, за да се получат нещата по начина, по който си ги представя.
За да открие въпросната класа, той насочи поглед към родния си континент и посегна към двама от най-гениалните южноамерикански таланти - Ариел Ортега и Ромарио.
Магаренцето, както наричаха първия, пристигна за първи път в Европа през месец март като 23-годишен младок, който носи на гърба си Копа Либертадорес, спечелена с родния Ривър Плейт.
Ромарио пък, който вече беше на 31 и имаше богат опит на Стария континент, се появи през юли. Той вече беше играч на Валенсия, когато Валдано отново го привика под знамената на клуба преди сезон 1997/98.
В предишната кампания бразилецът бе играл под наем във Фламенго, след като Луис Арагонес бе преценил, че не се нуждае от него. Валдано обаче го искаше обратно, оценявайки какво въздействие може да има върху отбора.
Пъзелът като че ли се подреждаше. Но имаше и проблем, разбира се. Въпреки очевидните разлики в годините и опита, и това, че страните им са футболни врагове, между Ортега и Ромарио имаше и нещо много общо - обичаха живота. За предпочитане след залез слънце. Валдано отлично знаеше това, но грам не го притесняваше. Той беше готов да изглади всяко едно недоразумение извън терена, ако на него се получаваше това, което искаше.
"За мен - каза той пред El Grafico през 2008 г. - не може да се поставят всички футболисти в една и съща рамка, защото те не са еднакви. Има играчи, които са истински творци, но ако не се наставляват правилно, много бързо ги губим за каузата."
И Валдано беше готов на всякакви компромиси, за да не загуби Ромарио и Ортега.
Така например бразилецът имаше клауза в договора си, която му позволяваше да посещава дискотеки и нощни клубове. Без никакви ограничения. Без "полицейски час" и т.н. Можеше дори да говори за това с пресата и наистина го правеше. За няколко блажени мига през лятото изглеждаше, че планът на Валдано наистина може да даде плодове.
При дебюта си за Валенсия през март 1997-а Ортега вкара два на Севиля и тотално разпиля отбраната на съперника. Няма да прекалим, ако опишем представянето му като гениално. Магаренцето записа още 11 мача до края на кампанията, в които отбеляза още пет гола.
Испанската преса беше във възторг и предричаше, че само до година-две аржентинецът ще е сред най-добрите в света.
Отчетете желанието на Ортега да блесне в Европа и майсторството и опита на Ромарио и си представете какво очакваха феновете на "прилепите" през сезон 1997/98.
Очакванията им допълнително се подклаждаха от играта на двамата и резултатите в предсезонната подготовка.
Ето какво разказва вратарят Густаво Кампаньоло: "Сезонът започваше и участвахме в турнир с Фламенго и Палмейрас. Ромарио вкара два гола в единия мач и три в другия, след което се появи на снимки от дискотека, правени в 7 ч. сутринта. Журналистите го питаха как е възможно това, а той отговори: "Когато вкарах три, си легнах в 8 ч. Сега са два и лягам в 7. След това феновете ни пееха: "На парти, на парти! Ромарио е на парти!".
Формата на техничаря наистина бе впечатляваща. В друга контрола срещу Атлетико Мадрид в началото на август той отново се разписа. Какво попадение! Овладя една избита топка на гърди, после чукна с коляно, нагласи си я на волето и я заби до страничния стълб.
Romario goal with Valencia against Atletico Madrid pic.twitter.com/jGExS2Mru2
— V A L E N C I A N I S T A ➰ (@bati9val) June 23, 2017
За съжаление съдбата се намеси грозно. В една от последните предсезонни проверки, за която Валдано години по-късно твърди, че Ромарио е бил "пренавит", бразилецът получи мускулна травма след опит за задна ножица.
"Спомням си, че го изкараха с носилка покрай скамейката ни, а аз казах на един от помощниците си: "На тази носилка ще ме изнесат и мен!". Усещал е, че без бразилеца не го очаква нищо добро.
Валдано се оказа пророк и планът му рухна. Само класата на Ортега не беше достатъчна, за да спаси главата му. След три загуби в първите три мача в Ла Лига, аржентинецът беше уволнен.
На негово място шефовете на Валенсия назначиха перспективния италиански треньор Клаудио Раниери, който година по-рано бе спечелил Копа Италия с Фиорентина и се котираше високо в европейския футбол.
Но италианецът и неговата философия за играта идваха от съвсем различен свят, от съвсем различна култура. От такава, в която изкуството на Ромарио и Ортега беше анатема.
"Ромарио е най-добрият играч в света, но Фиорентина имаше Батистута и в крайна сметка изпадна. Валенсия трябва да стигне до нивото на Реал Мадрид и Барселона. Предстои ни много работа, за да постигнем добър баланс между качествата на играчите и характера им", заяви Раниери при представянето си на "Местая".
Това беше само предупредителен изстрел, след който новият наставник изложи по-строг набор от очаквания относно дисциплината в съблекалнята.
"Раниери пипаше с твърда ръка и налагаше глоби за всичко - спомня си Кампаньоло. - В деня, в който ни представиха клубния правилник и санкциите в него, Ромарио се появи с един плик с пари и ги даде на капитана ни Субисарета с думите: "Вземи ги, плащам си глобите напред."
Гайска Мендиета, трудолюбив младеж от онези години, който впоследствие щеше да се превърне в един от любимците на Раниери, си спомня колко по-различни са станали и тренировките след идването на италианеца: "Той за първи път поемаше работа извън Италия и се опита да ни накара да тренираме от 15 ч. Трябваше да му обясня, че това няма как да се получи с нашата сиеста. Методите му бяха много италиански - фитнес, тежести, подскоци, клекове... Питахме го: "Тренер, кога ще ни дадеш и онова кръглото (топката - б.пр.)?".
С налагането на новия режим беше въпрос на време да избухне конфликт между двете непокорни южноамерикански звезди и наставника.
Ariel "Burrito" ORTEGA & ROMARIO - Valencia CF 1997-98 pic.twitter.com/HoWl2Cdx9y
— Old School Panini (@OldSchoolPanini) January 9, 2021
Пръв го отнесе Ромарио. През октомври вестник "Levante EMV" съобщи, че италианецът му е потърсил сметка за поредното посещение на нощен клуб до 4 сутринта. "В личния си живот правя каквото си поискам. На когото не му харесва, може да ходи да се шиба!", отговаря бразилецът.
Но Клаудио знаеше как да спечели тази битка, обяснявайки деликатно на футболиста, че с подобно отношение трудно ще попадне в състава на "селесао" за Мондиала 1998. С други думи - ще го закотви на пейката. "Ако не ме пускаш да играя тук, се връщам в Бразилия", отсича Ромарио.
Не след дълго Ромарио направи точно това, макар че остана достатъчно дълго на "Местая", за да проследи и скандала на Раниери с Ортега.
Треньорът остави Магаренцето резерва за сметка на Горан Влаович, играч, за който твърдеше, че блести повече с трудолюбивостта, а не с качествата си. Ясно послание. Ясно към кого.
Скоро след това Ортега си позволи да критикува треньора пред аржентинската преса по време на лагер на националния тим у дома. Запитан за тактическата система на италианеца, той заяви: "Ние сме пълна катастрофа. В сряда срещу Фигерас, отбор от Сегунда "Б", играхме с един напред и всички останали в защита. Каква система е това?"
Проблемът се задълбочи, след като Ортега си отпусна още няколко дни в родината, преди да се върне в Испания. Познат навик на южноамериканците.
"Ортега е играч от страхотна класа, но не обича тренировките и това не е добре - каза Раниеири преди мач срещу Майорка през януари. - Откакто дойдох тук, той е тренирал с 43 часа по-малко от съотборниците си. Питам се дали не мисли за това да отиде на мондиала добре отпочинал."
Ако това е, което Ариел наистина искаше, то точно това получи. Той почти не игра в останалата част от сезона и пое за световното във Франция добре отпочинал, но съвсем не напълно подготвен.
През лятото на 1998-а аржентинецът беше продаден на Сампдория, където прекара един сезон, преди да отиде за една година в Парма и накрая да се завърне в любимия Ривър. Колкото и добър да беше Ортега, европейският футбол не беше за него...
Междувременно Ромарио вече беше събрал багажа си, както се беше заканил, и отново подсили Фламенго под наем. Но за разлика от Ортега не стигна до мондиала. Нападателят се контузи, а отделно имаше и противоречия със селекционера Марио Загало.
В крайна сметка Раниери се оказа прав да се отърве от Ромарио и Ортега и през пролетта на 1999-а Валенсия завърши в топ 4 в Примера и спечели Копа дел Рей, първи трофей от близо две десетилетия.
Футболът, както и животът, може да се тълкува по много начини. Когато тези интерпретации се миксират, обикновено има две възможности: първата е да се допълват взаимно и да правят нещо по-голямо и значимо от предишното; втората е да се сблъскат толкова силно, че да възникне неразрешим спор.
През сезон 1997/98 събитията във Валенсия се стекоха по втория начин. Магаренцето и Ромарио бяха южноамерикански гении с "онова кръглото" в краката, но на "Местая" им бе отредено да се съберат с наставник, учен от старите италиански майстори, които не харесват "магариите".
