Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Съкровището на Пеп бе плакат на Платини, но после намрази Юве до дъното на душата си

Гуардиола смята Баджо за един от най-добрите, с които е играл.
Гуардиола смята Баджо за един от най-добрите, с които е играл.

Хосе Мария Оробич, агентът на капитана на Барсeлона Пеп Гуардиола, седеше в автомобила в компанията на няколко дебеловрати мъже с бръснати глави и лица като тези във филмите за мафията. Колата се движеше по някакъв пуст и прашен път, сякаш накрая на света, а гардовете не издаваха нито звук.

Накрая спряха в някакво селце. Оказа се, че не е толкова далеч от Торино, но Хосе Мария нямаше ни най-бегла представа къде се намира.

Няколко дни по-рано той вдигна телефона и непознат глас му обяви, че Ювентус се интересува от Пеп. Агентът се съгласи на среща, но съвсем не си представяше така италианското гостоприемство и преговорите с един от най-големите клубове в света.

Оробич слезе от колата, след което го качиха на втория етаж в затънтената селска постройка, в която имаше още много здрави мъжаги като от лента за мафията. Повечето бяха с кожени якета и слънчеви очила, а на масата в едно от помещенията седеше Лучано Моджи с огромна чиния с паста пред себе си.

Гуардиола обяви напускането си на токсичната Барса през пролетта на 2001 година.

Ситуацията бе станала непоносима за него. Някой от шефовете разпространяваше слуха, че е болен от СПИН, а освен това си навлече гнева с подкрепата, която оказваше на предателя Луиш Фиго, преминал в състава на Реал Мадрид. Пеп отказа да поднови договора си и обяви, че планира да играе още няколко години в Италия или във Висшата лига на Англия.

Гуардиола вече бе навършил 30, измъчваха го контузии и на небосклона се бе появил Шави. Но все още беше класа на терена. Най-важните му качества бяха независими от възрастта - покриваше перфектно зоната си, контролираше играта и подаваше точно. Половин час след новината, че напуска Барса мобилният му телефон пушеше.

Първи се обадиха от Интер. След това от Милан, Тотнъм, Арсенал, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, ПСЖ, Парма, римските Рома и Лацио и още няколко по-малки отбора.

Масимо Морати се срещна с Оробич в Милано и веднага му предложи тлъст чек и договор. Всичко беше почти договорено, когато се намеси Ювентус. А появата на торинци промени всичко.

В детството си Пеп имаше две съкровища с един главен герой: снимка и плакат на Мишел Платини. Французинът бе талисман на Юве и Франция, спечели "Златната топка" три пъти подред и през 80-те се смяташе за краля на европейския футбол.

Играейки на площадката в родното си място, Гуардиола винаги си се представяше като Мишел. И мечтаеше за черно-бялата фланелка. Така от момента, в който от "Деле Алпи" се обадиха на мениджъра му, другите клубове престанаха да съществуват за него.

Носят се легенди с каква лекота Моджи можеше да проваля сделки, но босът на Юве бе още по-силен в сключването им.

Единици успяваха да устоят на Лъки Лучано, който беше убедителен, остроумен и чаровен, когато си навиеше нещо на пръста. Моджи разиграваше предварително преговорите в главата си и винаги държеше да ги контролира. Ювентус предложи доста по-малко от конкурентите, отказа да подпише предварителен договора преди края на сезон 2000/01 и не даде никакви писмени гаранции, че сделката ще се случи. Но въпреки това Гуардиола се съгласи.

Срещата в къщата с мутрите, описана в началото, не беше единствената. Вторият рунд от преговорите се състоя в ресторант в Торино. Оробич отлетя за Италия с билет на друго име и се изненада, когато го замъкнаха в претъпкано централно заведение. Но Моджи бе помислил и за това.

"По средата на разговора той удари с юмрук по масата и всички, които бяха в ресторанта, включително 130-килограмовото туловище, любимец на Лучано, излетяха навън - разказва агентът. - Всички бяха негови хора. Останахме само аз, посредникът Марио Делане, Моджи и синът му."

Сезон 2000/01 вече бе приключил, а Юве не предприемаше нищо по договора. Гуардиола се държеше честно и спазваше устната договорка.

Продължаваше да отхвърля предложения от целия континент и дори ядоса Алекс Фъргюсън, отказвайки му среща очи в очи на по чаша вино. Пеп често се обаждаше в Торино, за да разсее поредния слух около името си, а от Ювентус се държаха странно. Звъняха му само през нощта, срещаха се в крайпътни пицарии и сменяха по няколко таксита по пътя. Представяха си някаква шпионска конспирация. Но изведнъж спряха всякакви контакти.

През август Моджи се обади на агента и му сервира, че Ювентус е променил решението си. Гуардиола остана без клуб.

Основната причина за обрата беше проста: Ювентус не успя да спечели скудетото и босовете взеха решение да се направят големи промени. Моджи уволни треньора Карло Анчелоти, който беше огромен фен на Гуардиола, и още през 1997-а се бе опитал да го вземе в Парма. А новият наставник Марчело Липи блокира сделката, когато стана ясно, че Зидан ще бъде продаден на Реал Мадрид.

С напускането на Зизу Юве остана без плеймейкър "трекуартист". Лицето на прекроената полузащита на торинци стана Павел Недвед, а Липи не виждаше смисъла да взима статичния каталунски опорен халф, който се затрудняваше да подкрепя атаката от по-задни позиции и да заеме свободната зона пред наказателното поле.

Нарушавайки думата си, Юве тотално съсипа Пеп.

Трансферният прозорец вече почти бе хлопнал, а големите европейски клубове си бяха попълнили нуждите. Разгневен, каталунецът се обади на Интер, но Ектор Купер, новият треньор на "нерадзурите", каза, че 30-годишният халф вече е далеч от най-добрите дни в кариерата си.

Оробич започна да търси всички, на които бе отказано заради Ювентус, но късметът му изневери. В Милан Албертини неочаквано бързо се бе възстановил от контузията си. Парма остана извън Шампионската лига и пестеше пари. Лацио си беше взел Мендиета. Арсенал бе опазил Виейра от Реал Мадрид. А в Юнайтед бяха обидени.

Но все пак имаше топ клуб, който беше готов да вземе Пеп. Агентът уговори среща с Реал Мадрид. Очевидно Флорентино Перес искаше да довърши Барса. Лятото свършваше. Мадрид беше последният шанс, а Гуардиола трябваше да избира между позора и смъртта. Не физическата, разбира се. А тази на кариерата му на топ ниво.

Срещата продължи минута-две. Каталунецът отговори на предложението с няколко думи: "А бе, вие луди ли сте?!"

От останалите второстепенни опции Пеп избра Бреша.

Не беше чак толкова зле.

Все пак сбъдваше мечтата си да играе в Италия, а в състава на брешаните беше вълшебникът Роберто Баджо.

Гуардиола беше слушал много за него. Възхищаваше се на играта на Роби и искаше лично да се убеди във величието на италианеца. И не остана разочарован. Баджо не отстъпваше по нищо на най-големите, с които бе играл Пеп - от нашия Ицо Стоичков през Роналдо и Ромарио.

"Баджо е един от най-невероятните играчи в паметта ми. Той два пъти бе късал връзки на коляното и вече даже накуцваше, но винаги се оказваше на правилната позиция на терена. Дори се страхувам да си представя какъв би бил той, ако беше на 100 процента от физическите си възможности", спомня си Пеп.

Гуардиола обаче не успя да оцени веднага всичко това. Няколко седмици след дебюта му в Калчото, в кръвта му бяха открити следи от нандролон - силен анаболен стероид.

Следващият тест също беше положителен.

На 4 ноември 2001 г. целият свят научи, че Пеп взима допинг.

"Аз съм Пеп Гуардиола - каза халфът на пресконференция. - Твърди се, че съм взимал нандролон, но това не е вярно. Пил съм само мултивитаминния комплекс, който доктор Рамон Сегура ми приготвя през последните седем години. В хода на кариерата си преминах над 60 допинг теста и всички бяха отрицателни. Ще докажа невинността си."

В резултат на емоциите Гуардиола едва не обяви края на кариерата си на брифинга, но в крайна сметка успя да се овладее. Когато се прибра, прекара цялата нощ пред компютъра. Пеп се подготвяше за най-тежкия двубой в кариерата си и той не беше футболен.

Изучаваше прецеденти, четеше казуси от спортното право, както и за самия нандролон.

Сутринта се обади на ватерполиста и голям негов приятел Мануел Естиарте и взе координатите на добър адвокат, негов познат. А след още няколко дни чу и присъдата си - 4-месечна дисквалификация от футбола.

Пеп се изсмя на наказанието: "Ако наистина съм виновен, трябва да ме отстранят за две години." След това апелира. А после отново и отново. Римската лаборатория, в която му бяха направени тестовете, беше затворена. В нея имаше повече нарушения, отколкото проби. По лекарските маси беше открит кокаин. Но дори това не помогна.

В Италия антидопинговата война бе започнала през 1998-а, а приблизително по същото време още няколко други легионери бяха уличени заедно с Пеп. Сред тях Едгар Давидс и Яп Стам. Двамата сключиха споразумения и получиха незначителни дисквалификации без наказателно преследване (през 2000 г. употребата на допинг се причисляваше към криминалните престъпления).

Гуардиола обаче беше решил да се бори докрай - за него това беше въпрос на професионална чест.

Четирите месеца минаха и Пеп се завърна на терена през пролетта на сезон 2001/02. Бързо влезе в час и и изнесе силни мачове.

Треньор на Бреша беше Карло Мацоне, а в предни позиции тимът имаше освен Роберто Баджо и младия Лука Тони. Гуардиола играеше така, че отново предизвика интереса на големите клубове. Сред тях и Ювентус.

През лятото на 2002 г. Хосе Мария Оробич, Марио Делане и Моджи-младши се срещнаха в хотел "Риц". Офертата беше на масата, но Пеп не беше преглътнал огорчението. В крайна сметка прие предложението на Рома.

Наставникът на "вълците" Фабио Капело обаче не хареса, че трансферът бе осъществен зад гърба му и в следващите шест месеца закотви каталунеца на пейката. Гуардиола изигра само шест мача за клуба във всички турнири и през зимата поиска да се върне в Бреша. След края на сезона пък замина за Ал-Ахли и никога повече не игра в Европа.

***

Упорития каталунец не забрави за допинг унижението нито в Катар, нито в Мексико. През 2005 г. той най-накрая се отправи към трибунала в Бреша, но съдът реши не в негова полза. Гуардиола беше осъден на 7 месеца затвор и глобен с 9 хиляди евро (по-късно глобата беше намалена на 2 хиляди). Заключението беше чисто формално - според италианския закон кратките присъди не се изтърпяват ефективно, ако се касае за първо престъпление.

През 2007 г. WADA откри, че тялото произвежда до 9 нанограма нандролон на милилитър урина.

Пеп можеше никога да не узнае за това, но Мануел Естиарте попадна на новината и веднага се обади на приятеля си. Откритието се превърна в основата на неговата защита. През същата година каталунецът спечели делото в граждански съд, а през 2009 г. бе признат за невинен от Италианската футболна федерация. Той вече беше треньор и бе извел Барса до требъла.

Гуардиола спечели войната в характерния си стил: загуби няколко битки по пътя, но накрая ликуваше. Беше започнал да се превръща в треньорското явление, което наблюдаваме сега, а името му бе чисто като сълза. 

Най-четените