Когато са качествено написани и заснети, филмите на ужасите могат да бъдат наистина страшни. Малко са обаче нещата, които могат да ви изкарат акъла по-добре от една видеоигра.
Защо ли? Ами по простата причина, че не сте просто зрител, а реален участник в конкретната сцена, държейки джойстик или мишка в ръка. Вие влизате в ролята на самия герой и трябва да взимате бързи и прецизни решения, докато в същото време се налага да се борите евентуално и с някой остър повик на биологичните ви нужди.
Едно е да гледате във филм как зомби се храни с човешка плът, но преживяването става съвсем различно, ако се наложи вие да бягате - макар и виртуално - от това зомби.
Някои сцени от игрите са плашещи, други ужасни, а пък трети просто могат да ви накарат да поискате да избягате от стаята с писъци. Изборът е голям и доста труден и затова ние се ограничихме само до няколко от най-впечатляващите от тях:
F.E.A.R. - Стълбата
В някои хоръри разработчиците решават да допринесат за динамиката на геймплея като ви снабдят с всякакви възможни оръжия, с които да се изправяте срещу противниците си. И във F.E.A.R през голяма част от времето правите именно това, като изключим моментите, в които играта ви напомня колко безпомощни и жалки можете да бъдете, независимо от въоръжението си. Играчите бързо го разбират като преминават през различни плашещи и внезапни халюцинации и видения на главния герой.
Най-плашещият момент обаче е, когато съвсем безгрижно се опитате да се спуснете по една безобидна стълба и в един момент изведнъж се появи образът на Алма - емблематичното страховито момиченце, продукт на ужасяващи експерименти, което стои само на метър от вас.
В следващия момент, докато панически се опитвате да се разкараме оттам и да поемете контрол над сърцебиенето си, изведнъж се появява друга халюцинация просто за да ви каже, че тези преди вас там е било необходимо да умрат. А следващи сте вие...
Dead Space 2 - Очен преглед
Колкото и срещи със зловещата Алма да имате обаче, те не могат да ви подготвят за тази сцена - ужасът на всеки с фобия от игли или тесни пространства. Така към края на играта главният герой Айзък Кларк трябва да си имплантира чип в мозъка, като влиза в една тясна капсула. Проблемът е, че имплантирането става посредством една огромна игла, която лично вие трябва да преведете през очната му ябълка за ограничен период от време и то ужасно прецизно.
А пропуснете ли, следва една дори по-гадна сцена, при която цялата машина се забива и започва да дълбае в главата на клетия Кларк. Това е един от онези моменти във видеоигрите, в които цялото ви тяло се напряга с отвращение, докато гледате как острата игла се приближава бавно към окото. Сцената е толкова е противна, че чак е брилянтна в това, което иска да покаже.
The Evil Within - Първа среща с Лаура
Лаура не е жена, с която ще се запознаете в залата за кросфит и после ще идете да пиете заедно протеинов шейк. Тя е по-скоро кръстоска между жена и нещо произлязло от извратеното съзнание на полупиян японски дизайнер на игри. За първи път ще я видите под формата на най-обикновен труп, лежащ в най-обикновена локва кръв. Нищо необичайно и притеснително.
Или поне докато от тялото изведнъж не изскочат гигантски крайници, а то самото не се превърне в една огромна подвижна маса от ужас, която се приближава към вас.
P.T. Silent Hills - Лиса
Макар и Silent Hills никога да не видя бял свят, все пак нейното кратко демо ни предостави два от най-впечатляващите моменти в хорър игрите изобщо. Единият без съмнение е срещата с гнусния говорещ зародиш с деформирана глава, който намирате в една мивка, a вторият е запознанството със симпатичната Лиса.
Общо взето цялото демо малко по малко надгражда с атмосферата си, за да кулминира точно в този момент. Разхождате се из зловеща затъмнена къща, а с всяка изминала секунда обстановката става все по-смущаваща и по-смущаваща. Преминавате покрай радио, от което чувате "погледни зад теб", несъзнателно се подчинявате и Лиса се появява точно там. А най-лошото е, че виждате от първо лице как започва да ви души, докато от устата ѝ тече нещо мръсно зелено.
Всичко завършва с това как лежите на пода в полусъзнание, а на фон се чува как Лиса започва да ръфа от вас.
Resident Evil - Зомби кучетата
Няма как да минем без играта, която общо взето зададе стандартите на хорър жанра в гейминг индустрията. Появява се през вече далечната 1996 г. и тогава никой не знае какво да очаква и как би изглеждала подобна игра.
Моментите, в които играчът осъзнава, че се среща с нещо специално (а също така и че все още не е готов да умре), са при сблъсъците с противни зомби кучета, влетяващи внезапно пред вас през някой прозорец. Вървите си спокойно, изследвате коридорите на едно имение и тогава, сякаш отникъде, огромни кръвожадни песове изскачат от прозорците и започват да ви гонят.
На всичкото отгоре имате налице неудобна камера и трудна система за придвижване и стрелба, които правят цялата ситуация още по-трудна и динамична.
Silent Hill 3 - Стаята с огледалото
В хорър жанра има една безкрайно клиширана сцена, която всички сме виждали, пресъздадена в безброй различни варианти - някой отваря в банята шкафче с огледало, и когато го затвори, нещо вече се е появило зад гърба на героя. В Silent Hill 3 тази концепция е изведена на едно съвсем друго ниво.
Докато обикаляте в кошмарната болница "Брукхевън" (и предимно опитвате да не хванете тетанус), в един момент попадате в стая с огромно огледало. Бързо ще се убедите обаче, че не е много здравословно да останете, за да проверите грима си.
От пода и огледалото започват да пъплят към вас кръвоносни съдове, а цялата стая се изпълва с гниеща плът. Изведнъж образът ви в огледалото замръзва и вместо вие да гледате него, той започва да наблюдава как се опитвате да се измъкнете от стаята, докато всъщност кръвта и всичко останало вътре ви поглъщат.
Amnesia: The Dark Descent - Има нещо във водата
Страхът и водата винаги са вървели ръка за ръка. Особено ако става въпрос за тъмно, наводнено подземие, където не можете да видите какво плува в краката ви. Именно този аспект се използва в Amnesia: The Dark Descent, а пък фактът, че в голяма част от времето героят изобщо не разбира какво се случва наоколо, допълнително допринася за постоянното чувство на напрежение, безпокойство и абсолютна безпомощност.
Самата игра представлява триумф на качественото озвучаване, което е в основата на всичко. Вие в нито един момент не виждате опасността, а само я чувате как се приближава, колкото и да се опитвате да избягате от нея през наводнените катакомби.
