С криле

Попаднал на созополския плаж в пет часа сутринта, Жоро не си губи времето да ругае, че това не е никак готино място, а бързо повлича останалите "Дайте да си вървим по пътя".

А каквото и неприятно да е видял после между точките Синеморец, Шкорпиловци, Крапец, Дуранкулак, няма да го чуеш да констатира "егати мизерията", а "като направихме малко оборка, стана чудно".

От хората, които умеят веднага да сменят лошата картина с красива - питаш го как е издържал на комарите в горичката в Крапец и той неволно контрира с по-хубавия си спомен "Чакай да ти кажа за кактусите по скалите на Синеморец..."

Ако наскоро си наобикалял малките заливи около Липите, може да си го хванал и да подхвърква с крилото си: "Това му е хубаво на бриза - ако е над 6 метра в секунда, направо те взима от място и те понася".

А тъй като жилавата му душа на професионален парапланерист редовно попада в диви романтични сюжети, ако някой път вдигнеш поглед над Морската градина в Бургас, не е изключено да го видиш да си лафи с летящите до него гларуси.

Когато човек се отнася внимателно с някоя своя екстремна страст, започва да го прави и с всичко друго наоколо. "Гларусите са най-дружелюбните птици, с които съм летял", разказва и добавя, че орлите над Сопот биха могли да бъдат много коварни, ако ги хванеш в размножителен период, а соколите и ястребите по-скоро странят.

"Полегнал съм си айляшки във въздуха и се рея, когато виждам един гларус над крилото. Очаквам да подмине, но той почва да лети с мен. Местя се наляво-надясно няколко пъти - и той така. Един друг пък полетя наравно до мен и ме гледа в очите. Като се понесох бавно към него, мина отпред, заех неговото място и той продължи до мен от другата ми страна. Беше много готино".

Край Бургас е попадал и над ято щъркели в една термика - вертикалния топъл въздушен поток, чрез който едрите птици мигрират, издигайки се до 2000-3000 м височина, след което се плъзгат в полет без разход на енергия, докато загубят височина - и после се издигат със следващия балон от топъл въздух.

"Най-добрите източници на термични балони са разорани ниви и скали", пояснява Жоро. Не е полетял с щъркелите (на професионален език не е направил прелет), "понеже посоката е такава, че минаваш близо над летището и може да стане някой гаф - миналата година на един пилот му се наложи да отклони рязко, тъй като се засече с парапланерист и от бургаския клуб си имаха доста проблеми..."

Най-дългият му прелет досега е 30 км от Конявската планина до Радомир, който изминава за час и половина. Обяснява по-бавното придвижване с това, че е теглото му е под килограмите на крилото, "но пък когато условията са по-слаби и другите парапланеристи почват да се "давят", както се изразяваме, аз нямам проблем да се рея още 15 минути".

Друг път реенето на над две хиляди метра надморска височина все едно му е естествено състояние: случвало му се е да прекарва горе по 3-4 часа. "Бях над Витоша и можех още, но се схванах". Там не мислиш за нищо друго, освен за полета - всеки път е тренировка, винаги може нещо да те изненада, не можеш да си самонадеян с природата.   

Доста пъти е бил на косъм, като първият му инцидент е още в началото на курсовете, заради които едва издържа на работа и му се случва да поизбяга заради някой и друг час повече летене. "Беше някъде на петото ми упражнение и почнах да пропадам над едни гъсти храсти, но понеже се отдалечих, инструкторът ми не можеше да прецени добре къде съм и започна да ми крещи по радиостанцията да дам надясно.

Виждам, че ако го направя, падам директно в бодлите, но той почва да ми се кара и аз изпълнявам, защото нали той е майсторът. С такава скорост паднах в храстите, че ми се забиха бодли до средата на ноктите, които вадих с часове после..."

Изкълчвал си е глезена и коляното, "придървявайки се" между короните на две дървета, и е предизвиквал може би най-опасната ситуация в парапланеризма - негативната спирала - докато пробвал уинговър (при който крилото остава между теб и земята).

"Едната страна на крилото ми "колапсира", остана без въздух, завъртя ме - и отново, благодарение на това, че съм по-лек, имах време да реагирам, контрирайки с противоположно на въртенето управление. Спомням си, че в един момент вече бях с лице към хълма..."  

Дори когато е бил на ръба или му се е случвало да си разкача крилото от дърветата с часове, после лети около половин час. "Почти винаги продължавам след инцидент. Отишъл съм да летя, не да падам. И ако ми се е случило, трябва да си взема урока..." Летенето не е тип доза. Явно е изкуство да управляваш удоволствието.