Един ден миналото лято, Виктор Казаченко поема през степта от своето село в северен Казахстан. Той отива с мотоциклет до съседния град по задачи, но така и никога не стига до там.
"Мозъкът ми се изключи", казва той. "Това е. Не помня какво стана". Казаченко е обхванат от т.нар. "сънна болест", която мъчи жителите на Калачи, далечно селце на около 500 км западно от столицата Астана.
Мистериозното заболяване кара жителите да изпадат в сън, понякога траещ с дни.
"Отивах до града на 28 август", разказва Казаченко пред EurasiaNet.org, все още дезориентиран от случилото се.
"Дойдох на себе си на 2 септември. Разбрах при събуждането си в болницата, че съм заспал".
Казаченко е изгубил съзнание, докато е управлявал мотоциклета, със съпругата си зад него на седалката.
"Добре, че не беше това вносно возило", шегува се той, сочейки към колата си, паркирана до спретнатата му бяла къща.
"Тя е бърза - мотоциклетът не е толкова бърз!". Той не се оплаква от други травми в резултат на внезапното си заспиване.
Мотоциклетният инцидент е второто му пътешествие в селенията на Морфей. "Първия път спах три дни", казва Казаченко през смях. Той запазва чувство за хумор по отношение на ситуацията. Въпреки това случилото се има сериозен ефект върху здравето".
"След този сън, кръвното ми налягане започна да се повишава безпричинно", обяснява Казаченко.
"Главоболия... думата е твърде мека за това, което изпитвам. От шест седмици не ме свърта на едно място. Това силно влияе на психическото състояние. Направо съм на ръба".
От около две години местните жители изпадат в кома и страдат от болестни симптоми - замайване, призляване, тежко главоболие и загуба на памет.
Болестта за първи път обхваща селото през пролетта на 2013 година и е засегнала над 120 от жителите му - около четвърт от населението на Калачи. Последните два инцидента, които се случват на 1 март, са увеличи общия брой на пострадалите до 152 души.
Някои, като Казаченко, са изпадали в необяснимото състояние повече от веднъж.
"Сънната болест" попада и във фокуса на вниманието на президента на Казахстан.
Заболяването смайва лекари и учени, които са проверили за повишени нива на радиация, въглероден окис, радон и натрупване на тежки метали, които да са токсични.
Според учените нивата на радиация са в приемливите граници, както и концентрацията на тежки метали. Констатирани са били завишени нива на радон и въглероден окис, но впоследствие те са елиминирани като потенциален причинител на комата.
През януари Сергей Лукашенко, директор на института по радиационна безопасност към Националния ядрен център на Казахстан, призна, че в някои от домовете на засегнатите жители са регистрирани нива на въглероден окис, 10 пъти по-високи от препоръчителните.
Това според него би могло да причини подобни симптоми на "сънната болест".
Правителството на Казахстан обяви, че селцето е "във фокуса на вниманието" на президента Нурсултан Назарбаев, а премиерът Каpим Масимов е сформирал комисия за координиране на разследването на събитията там: до края на миналата година са били извършени над 20 000 лабораторни и клинични изследвания - на въздуха, почвата, водата, храната, животните, строителните материали и на самите жители.
Изследванията продължават и в момента.
Лекарите са също толкова учудени. Спящи пациенти са били изпращани в болниците в столицата Астана за изследвания, но без никакъв значим резултат - и казахската агенция Tengrinews съобщава, че вицепремиерът Бердибек Сапарбаев се е обърнал за помощ към международната медицинска общност.
Други местни източници твърдят, че учени от американския Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) са изпратили свои специалисти да проучат ситуацията. От CDC не отговориха на молбите ни за коментари дали наистина е така.
Жителите подозират, че причината е близка уранова мина.
Поради липсата на доказани научни факти, много местни жители са убедени, че знаят източника на проблема: изоставената уранова мина от съветската епоха, която се намира точно до селото.
"Смятаме, че е радиация", казва Татяна Шумилина. "Тук имаме уранова мина" - макар че тя е била "изоставена и се руши от години".
Мината "Красногорски", намираща се в съседство с Калачи, някога е била използвана за извличане на уран за съветските ядрени оръжия и електроцентрали, като там са били изпращани миньори от Русия и целия СССР.
Сега районът около "Красногорски" прилича на град на призраците, откакто мината е изоставена след затварянето й през 90-те години.
В съседство живеят само няколко десетки семейства, чиито домове остават напълно запазени, но са разпръснати сред изоставени рушащи се жилищни блокове. Нито едно от тези семейства обаче не страда от заболяването и няма информация миньорите да са имали подобна съдба през съветската епоха.
"Доброволно преселение"
"По отношение на сънната болест, още не разполагаме с резултатите от изследванията", казва кметът на Калачи Асел Садвокасова. В момента, в който има категорични и ясни изводи, жителите ще бъдат информирани, допълва тя.
Междувременно "всички живеем в страх да не заспим", казва жителката на селото Татяна Павленко.
Властите в региона сега клонят към радикално и спорно решение: преместване на всички жители извън Калачи, за да се избегне по-нататъшното им излагане на неуточнените вредни условия. През януари регионалният губернатор Сергей Кулагин заяви, че се надява преселението да завърши през май.
"Трябва да бъдат предприети някакви мерки", казва кметицата, която също е преживяла сънната болест. "Това е чудесен шанс за жителите на селото да намерят нов дом и нова работа".
Сътрудничейки си с местни администрации и работодатели, властите вече са презаселили около 100 жители на Калачи в региона Акмола - административна област с територия 24 000 хектара в северен Казахстан.
425 души обаче все така продължават да живеят в селото.
Садвокасова настоява, че става дума за "доброволно презаселване" - но някои местни хора отказват да го сторят.
"Няма да ходя никъде", казва Казаченко. "Защо да го правя? Тук съм от 40 години. Тук и ще си умра".
Съпругата му Раиса, която се е грижила за него при двата пристъпа на сънна болест, също отказва да замине: "Живяла съм в тази къща 20 години. Живяла съм на тази улица 60 години", заявява тя, докато влачи шейна с кофа с вода по заледените улици.
"Къде ще ме изпратят? Какво ще ме очаква там?"
Кметицата Садвокасова признава, че някои семейства не искат да се местят: "Засега работим със семействата, които желаят да се преселят. Всичко е на доброволна основа".
Властите са "отворени за диалог", добавя тя. През декември представители на управата са посетили всички домове в селото, за да говорят с жителите за техните нужди. И са обещали, че всички държавни институции - от училища до болници, ще продължават да функционират, докато и последният жител на селото не се съгласи да замине.
Някои от местните са заявили, че предпочитат да получат компенсации, но много от тях нямат намерението да напускат мястото, където са израснали. "Казват, че това засяга мозъка; казват, че то причинява главоболия на хората", казва Раиса Казаченко, "но основното ни главоболие сега е къде ще ни преселят".
