Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От най-големите русофоби в застъпници за мир с Москва - защо Естония "зарови томахавката" с Русия

Новата отворена политика на Талин изненадва мнозина Снимка: Getty Images
Новата отворена политика на Талин изненадва мнозина

Естония е членка на НАТО, и с повече от 1000 войници от Алианса, вече са постоянно разположени там, за да сдържат потенциална руска агресия. Затова и в представите на много западняци, Естония е осеяна танкове и електрически огради и тежковъоръжени граничари, настръхнали от подозрения - нещо като своеобразна модерна версия на "Чекпойнт Чарли" от най-мрачните дни на Студената война.

За това донякъде помагат и модерните шпионски филми и сериали (например страхотния "Централа Берлин"), в които Русия е на крачка от това да нахлуе в страната, където около 1/3 от 1,5-милионното население е рускоговорящо.

Също така за това усещане придава и старият стереотип, че масово в Естония гледат с лошо око на говоренето на руски. И като цяло съществува едно сериозно напрежение.

И допреди няколко години това наистина можеше да се приеме за истина. Но не и днес вече. Самата руско-естонска граница до древния руски град Псков е много по-спокойна от всякакви подобни параноични представи от миналото. Всъщност днес тя представлява само няколко бараки, разделящи една прекрасна долина, изпълнена с брези и елхи.

И макар от руска страна все още да има известно недоверие като към бивш съюзник, който сега е минал в противниковия натовски лагер, цялостно отношенията на ниво граждани с граждани значително се е подобрило. И от това печелят най-много етническите руснаци в Естония.

Днес те вече спокойно могат да говорят на руски на публични места, без това да прави впечатление на никого дори и в столицата Талин, а в много ресторанти вече менютата се предлагат както на естонски, така и на руски език.

Иначе казано - руското отново навлиза в Естория и хората там са много по-отворени към този процес, отколкото от десетилетия насам.

"Току-що приключих снимките на рускоезично ТВ шоу в източна Естония. Ще стане абсолютен хит по естонската телевизия", сподели Кен Саан,естонски телевизионен продуцент, живеещ в Талин.

Саан признава, че естонците вече приемат повече руския език далеч по-спокойно, както и хората от руски произход, живеещи сред сред тях.

"Естонците сега дори ходят в Нарва (град на руската граница, където мнозинството от населението е етнически руснаци) за културен уикенд", казва той.

Въпросният град Нарва се превръща в символ на това ново приемане на естонските руснаци от държавата. В града наскоро отвори врати ултрамодерната театрална зала "Ваба Лаба" на мястото на изоставена съветска фабрика. Сградата е реновирана и оборудвана със сцени, модерна техника и осветление. Сега там редовно се изнасят представления и много естонски театри пристигат на гастрол.


Нарава. Снимка: iStock

Не само естонските хипстъри обаче се насочват към най-руския град в страната за малко театър обаче. Властите в Талин също обърнаха поглед към Нарва, за да демонстрират отварянето на политиката.

Прогресивният естонски президент Керсти Калюлайд премести офиса си в града за няколко седмици миналата година, за да внесе повече национална информираност спрямо региона, който изпитва все още известни икономически трудности.

"Районът така ще получи повече внимание и помощ в преодоляването на стереотипите, които някои хора все още имат за Нарва", казва Калюлайд.

Тя също така стана обект на критики заради срещата си с руския президент Владимир Путин в Москва миналата пролет - първият президент на прибалтийска държава, който се среща с руския държавен глава след анексирането на Крим през 2014 г.

Тя отхвърли критиките, като заяви в Москва, че "съседите би трябвало да разговарят, дори и да имат определени разногласия".


Керсти Калюлайд. Снимка: Getty Images

В много отношения Естония се чувства като ТВ шоу за алтернативна история, където надеждите на френския президент Еманюел Макрон за "рестарт" на отношенията с Русия вече са се случили (френският лидер призова през август връзките между Запада и Русия страни да бъдат "фундаментално преоткрити").

Дори кметът на естонската столица Талин - Михаил Колварт - е етнически руснак. И на фона на тоталната забрана в Украйна на повечето руски телевизии и медии, Естония няма ограничения за кремълските медии, и дори има процъфтяваща рускоезична издателска индустрия.

Според някои наблюдатели тази новооткрита връзка с Русия се дължи на общите страхове и по-конкретно на мюсюлмански имигранти от държави от Близкия изток.

"Естонците гледат руснаците и преценяват, че не са толкова различни в крайна сметка - и едните, и другите са бели и християни", коментира американец, живеещ в Талин.

Тази теза, на фона на доброто представяне на антиимигрантската и радикална Консервативна народна партия, която в момента участва в управляващата коалиция, това твърдение може и да не е далеч от истината, особено като се има предвид, че социологическите проучвания показват сериозни негативни реакции спрямо приемането на мигранти в страната.

Но реалната причина за новооткритата топлота между спрямо руския език и рускоговорящите е войната в Източна Украйна.

Естонците осъзнават, че освен ако интегрират рускоговорящото си население в обществото, тяхното неудовлетворение може да ги превърне в пета колона и да даде на Кремъл повод да атакува държавата им.

"Украинският конфликт подейства пробуждащо. Той спомогна да се фокусира вниманието на страната върху въпроса за лоялността на рускоговорящите граждани. Дали те се чувстват у дома тук? Дали се чувстват лоялни към естонската държава?", казва Кристи Райк, директор на Естонския институт за външна политика в Международния център за отбрана и сигурност в Талин.

Докато съседна Литва разпространява брошури с инструкции за справяне с въоръжена инвазия от Русия, естонците сега са много по-малко уплашени. Някога най-войнолюбиви от прибалтийските държави в отношенията си с Русия, сега Естония е борецът за мир в региона.

Дали страната отново изпреварва всички с приемането на рускоговорящите, и неконфронтационната си позиция спрямо Русия?

Дори Украйна, която е на фронтовата линия на войната с Русия, преминава от конфронтация към диалог под управлението на новия си президент Володимир Зеленски. Бившият комик наскоро договори размяна на затворници с Кремъл, и предизвика скандал с желанието си украинските медии да излъчват на руски в разкъсвания от военен конфликт Донбас, за да спечелят обратно умовете и сърцата на местните.

Докато предшественикът му хардлайнер Петро Порошенко се стремеше към военно решение на конфликта с Русия, Зеленски осъзнава, че Украйна има нужда да си върне лоялността на травматизираните рускоговорящи жители на региона. Той е възобновил плащането на пенсии на жителите там и иска украинските продукти да се върнат в магазините.

И Украйна, и Русия вече демонстрират склонност да приемат инициативата на Макрон и да водят в близко бъдеще мирни преговори в Париж, за да вдъхнат живот в засега замръзналото Минско споразумение.

Естония празнува 100 години от основаването на републиката миналата година, и сега се чувства достатъчно уверена в държавността си, за да приеме руснаците сред населението си и да отвори диалог с Москва.

Рязкото предупреждение на Макрон, че освен ако ЕС не потърси начини за "сближаване с Русия... Европа ще остане сцена за стратегическа борба между САЩ и Русия" очевидно среща разбиране сред мнозина в страната.

Дали неговото послание ще бъде възприето и от по-параноичните източноевропейски съседки на Русия, зависи и от следващите ходове на Путин? Дали Русия има сериозни намерения да изтегли войските си от източна Украйна и да осигури мир там, за да се присъедини пак към G8 и глобалната общност?

Като се има предвид нарастващата непопулярност на Путин в Русия, и нарастващото напрежение в слабата руска икономика, дължащо се на западните санкции, той може и да няма избор.

Както е и било с други неща в миналото, естонците изглежда са разбрали това много по-рано от своите съседи.



Най-четените