Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Плутониевият ултиматум на Путин

Защо Владимир Путин реши да изнудва САЩ месец преди президентските избори
Снимка: Getty Images
Защо Владимир Путин реши да изнудва САЩ месец преди президентските избори

Владимир Путин прекрати действието на руско-американския договор за утилизация на оръжейния плутоний и постави ултиматум на САЩ: отмяна на санкциите срещу Русия и изпълнението на редица условия с още по-ниска вероятност за реализация.

Експертите описват това решение на Кремъл като нов етап в необявената Студена война между Русия и Запада.

В текста на указа на Владимир Путин от 3 октомври се казва, че решението е взето "във връзка с коренната промяна на обстоятелствата; възникването на заплаха за стратегическата стабилност в резултат на неприятелски действия от страна на САЩ по отношение на Русия; и неспособността на САЩ да осигури изпълнението на поетите отговорности за утилизация на излишния оръжеен плутоний в съответствие с международните договори; както и изхождайки от необходимостта да се вземат неотложни мерки за защита сигурността на Руската федерация".

Условията за възстановяване на договора са посочени в пояснителната бележка към законопроекта с мотивите за прекратяването му.

Тези изисквания са общо пет, а четири от тях са практически неизпълними на настоящия етап от руско-американските отношения.

Първо, Русия изисква съкращаването на американския контингент в страните-членки на НАТО до нивото им към 2000 г. Това означава изтегляне на силите на САЩ от България, Естония, Латвия, Литва и Румъния, където американските въоръжени сили имат право на съвместно ползване на военни бази (в България това са авиобазите "Безмер" и "Граф Игнатиево", полигонът "Ново село" и складове в Айтос).

Путин настоява още САЩ да се откаже от "неприятелската политика" по отношение на Русия, да отмени закона "Магнитски" от 2012 г. (налагащ визови и финансови ограничения срещу лицата, замесени в смъртта на юриста Сергей Магнитски).

Нещо повече, Кремъл настоява САЩ да отмени санкциите, свързани с конфликта в Украйна, и да компенсира претърпените загуби на Русия. Размерът на щетите, които Москва смята, че е претърпяла от наложените санкции и контрасанкции, не е посочен.

От САЩ е поискан и ясен план за необратимата утилизация на плутония.

Външното министерство на Русия обясни прекратяването на договора с "неоправданите надежди". В съобщението на дипломатическото ведомство се казва, че "администрацията на Обама направи всичко, за да разруши атмосферата на доверие, която можеше да стимулира сътрудничеството". Кремъл обявинява американските власти, че след анексирането на Крим от Русия са "предприели цяла серия враждебни стъпки, насочени към директно подриване на руската икономика и социална стабилност".

Договорът между САЩ и Русия е подписан през 2000 г., като двете страни се разбират да изведат от оръжейните си програми и да утилизират по 34 тона плутоний, използван за целите на националната отбрана.

Документът включва работен график, според който утилизацията трябваше да започне през 2018 г. Той се счита за важен етап в ядреното разоръжаване, защото не просто се унищожават ядрени бойни глави, но и оръжейни ядрени материали.

"Макар че броят на бойните глави беше намален, плутоният си остана и винаги може да се използва за повторно увеличение на ядрения потенциал. Затова беше подписано споразумението, според което този плутоний трябваше да бъде изведен от употреба и превърнат във форма, при която бъдещото му използване би било невъзможно", казва директорът на програмата "Русия и ядреното неразпространение" към ПИР-Център Андрей Баклицкий.

Оттам нататък обаче започват разногласията.

Двете страни се задължават да осъществят утилизацията чрез изгаряне на MOX-гориво (mixed-oxide fuel), състоящо се от смес на оксидите на урана и плутония. За тази цел в Русия е построен завод в Железногорск, който се занимава с преработка на плутоний. В Белоярската АЕЦ е въведен в експлоатация реактор с бързи неутрони БН-800.

На теория MOX-технологията би трябвало да дава възможност за използването не само на оръжеен плутоний, но и на отработено ядрено гориво от реакторите, използвани от останалите АЕЦ в Русия. Това позволява т.нар. "затворен ядрен цикъл": отработеното от бързите реактори MOX-гориво на свой ред би трябвало да отиде за производство на гориво за топлинните ядрени реактори.

Постигането на подобен търговско-ефективен цикъл обаче е твърде далеч. Директорът на Белоярската АЕЦ Иван Сидоров коментира, че производството на MOX-гориво от отработено ядрено гориво струва три пъти по-скъпо от обичайното.

САЩ също преценява, че този метод за прекалено скъп и прекратява строителството на аналогичен комплекс в Южна Каролина.

Вместо това американските власти предлагат алтернативен подход - т.нар. "имобилизация", при която плутоният се смесва с други радиоактивни отпадъци, но не се използва като гориво за реактори, а се "погребва" в земята.

Това обаче не е прието от Русия, тъй като този метод не изменя изотопното състояние на плутония - той може да бъде изваден повторно и да се използва за ядрено оръжие.

Още през април 2016 г., малко след публикуването на документите от Panama Papers, Владимир Путин публично напомни за договора за плутония.

"Нашите партньори трябва да не забравят, че шегичките са си шегички и тяхната работа по разпространението на информационни продукти, насочени срещу Русия, е едно, а сериозните въпроси, особено в областта на ядреното въоръжение, това е нещо съвършено различно и трябва да сме в състояние да изпълним задълженията си", каза Путин, докато отговаряше на въпроси за офшорните компании на челиста Сергей Ролдугин.

Експертите по ядрена сигурност смятат, че прекратяването на договора няма да има съществени последици за двете страни.

Андрей Баклицки е убеден, че няма да се наложи закриване на завода в Железногорск.

"В момента развивавме активно това направление, защото смятаме, че това е бъдещето на ядрената енергетика. Във всички случаи ще му бъде необходимо гориво. Производството ще продължи, но вече в такъв вид, който е нужен за захранваенето на реактор", казва той

По думите на експерта от московския "Център Карнеги" Алексей Арбатов, ходът на Путин е символичен жест.

"Отдавна никой не се отнася сериозно към това споразумение. Всичко изглежда като някаква дипломатическа шега: поставихме такива условия, сякаш държим в ръцете си американското ядрено куфарче и няма да го върнем, докато Вашингтон не изпълни условията ни", коментира той.

В руския документ се подчертава, че независимо от замразяването на споразумението, Русия няма да използва оставащите 34 тона плутоний за "производство на ядрени оръжия или други военни цели". С други думи - този ход на Путин може да се разглежда единствено като политическа маневра.

"Коммерсант" цитира коментар от анонимен източник от държавната администрация в Русия, който заявява, че прекратяването на споразумението "трябва да напомни на американските колеги, че и те не са идеални".

Той признава, че в Москва са пресметнали всички рискове, но нямат никакви илюзии по отношение на действията на САЩ.

"Те инвестираха прекалено много в развитието на инфраструктурата на НАТО в Източна Европа, за да се откажат просто така от нея. За да се случи нещо подобно, ще е нужен значително по-сериозен повод", казва източникът на изданието.

Изпълнителният директор на Руския съвет по международни отношения Андрей Кортунов обръща внимание на това, че преди години Русия и САЩ винаги се опитваха да отделят сферата на ядрената безопасност от политическата сфера, а сега се получава тъкмо обратното - политическите ходове се обвързват с изпълнение на ядреното споразумение, което би усложнило напредъка в тази област.

Руският политолог Василий Жарков посочва, че решението на Путин неслучайно се взима в момента.

"Контекстът е ясен: докладът от разследването за сваления MH17, на който Русия няма с какво да отговори; факторът на президентските избори в САЩ и евентуалната неопределеност на външната политика на Вашингтон (както вероятно мислят в Москва)", смята той.

В тази ситуация руската страна иска да каже "Ще се съпротивяваме и имаме ресурси". Темата за ядреното въоръжение е избрана неслучайно, защото подчертава статута на Русия като "велика държава". Полето за евентуално "пазарене" е посочено: санкциите. Но този подход никога няма да предизвика разбиране от страна на Запада", добавя Жарков.

Той се съмнява, че САЩ ще отмени санкциите в резултат на ултиматума на Русия.

"Започва дълго противопоставяне и ще победи онзи, който има повече ресурси и по-здрави нерви", каза експертът.

Най-четените