Точно е ударило 13:00 часа на обяд и по пълния с чадъри плаж Сан Джироламо в южния италиански град Бари започва да се носи миризмата на пържени чушки.
И не, лятото там не е само наужким, защото температурата доближава 38 градуса. За сметка на това за местните италианци идва ред на една обичана традиция - пикник на плажа с много домашна храна.
И под пикник тук имаме предвид не просто леко хапване сред морския пясък, а съвсем пълнокръвен италиански обяд с няколко ястия.
По пластмасовите маси се нареждат алуминиеви тарелки с паста, морски дарове, пържени колбаси, готвени зеленчуци и т.н., а наоколо се носи уханието на италианска кухня.
И докато някои вече се облизват при мисълта за пържени скариди или печени чушки с риба тон, чесън и магданоз, не всички са особено доволни от създалата се пасторална картинка.
През последните лета този любим на местните ритуал се превръща в източник на напрежение. Собствениците на плажни клубове и плажни концесионери недоволстват заради дискомфорта, който се създава за околните плажуващи от всички тези тежки миризми на манджи.
Някои от клубовете по крайбрежието на Пулия около Бари дори започват да забраняват на хората да влизат на плажа с кутиите с домашна храна.
"На частен плаж не е приятно да гледаш тези банкети. Понякога собствениците имат нужда от малко благоприличие", коментира пред "Ню Йорк Таймс" 23-годишната сервитьорка Ерика Скаримболо, която работи в плажен бар в Сан Джироламо.
През последните години възникват множество подобни заведения по плажовете в района, за да отговорят на процъфтяващия туризъм.
Според данни на местните власти броят на плажните клубове само в Пулия се е увеличил с 50% за последното десетилетие, докато напливът на чуждестранни туристи към региона е скочил двойно.
И ако за местния бизнес това означава сериозни печалби, то за много от живеещите там единственото пряко следствие е, че части от крайбрежието са станали практически недостъпни за тях.
Затова и когато концесионери и собственици на барове започват да ги спират да ходят на плаж с големите си кутии с храна, възниква ожесточен спор.
Ситуацията намери широко национално отразяване в медиите, като най-големият италиански ежедневник "Кориере дел Сера" излезе със статия по темата, озаглавена "Пулия: Войната на плажа срещу пикника".
Водещият въпрос в случая е законно ли е плажните клубове да забранят на италианците да си носят домашна храна на плажа, като юристи и дори политици взеха отношение.
По закон никой не би трябвало да може да ви спре да посетите плажа - с или без храна. Всички плажове в страната са обществени, а концесионерите само предоставят услуги на тях.
Проблемът е, че плажните клубове имат сключени специфични споразумения с държавата, а това, според някои собственици, им дава правото да поддържат реда по управляваните от тях плажове. Това обикновено включва и налагане на неписани правила, които забраняват да си носите собствена храна.
Създалата се ситуация кара много от работещите семейства в Пулия да се чувстват пренебрегнати от местните власти и изолирани от красивите плажове, край които са живели цял живот.
За тях пикникът на плажа се усеща едва ли не като последен бастион на доброто настроение за отрудените хора в свят, който все по-трудно разпознават вече като свой.
"Незаконно е това, което [концесионерите] правят - да си пъхат ръцете в чантите на хората. За да не се караме, идваме тук", споделя Милеке Скорка, който сега посещава със семейството си през уикендите един малък и тесен плаж, който не е така удобен като останалите.
За такива зони местните вече си имат специално име - "безплатен плаж".
Мнозина възприемат идеята да ходят на плаж с чанти с домашна храна като свое изконно право, което бизнесмените се опитват да им откраднат. Сред по-възрастните хора се срещат коментари като: "Пулия вече не е наша", "Остана ни само обядът на плажа" и "Сега те купиха всичко".
Собствениците на клубове обаче имат своя версия за нещата.
Франческо Телеграфо, собственик на плажен клуб, обяснява, че разбира ситуацията, както и факта колко "дълбоко вкоренена в кръвта ни е идеята да вземем половината покъщнина с нас на плажа".
Той твърди, че поддържа тези ценности и се опитва да държи цените ниски, за да може и местните семейства да си позволят да идват на плаж в заведението му. Според него обаче всичко трябва да се случва с мярка, а някои местни... прекаляват.
По плажа действително има семейства, които идват не само с храна за обяд, а с всичко необходимо им, за да приготвят тристепенно меню директно на пясъка.
Някои семейства пристигат с цели палатки, оборудвани с тигани, преносими печки, кофи с нарязани зеленчуци, двулитрови бутилки със зехтин и други.
Други стигат дотам да готвят на плажа животински субпродукти, което носи със себе си доста специфична миризма.
Самата традиция за обяд на плажа идва от 50-те, когато след Втората световна война много хора се ориентират към масов туризъм край морето. Сред тях има и много работници от фабриките, за които подобен лукс като ваканция преди това е бил немислим.
Те пристигат на плажа със своите пакети с домашна храна, за да не им се налага да купуват по-скъпата готова храна на място.
С годините обаче тази тенденция отмира малко по малко, тъй като все повече хора предпочитат да хапват в барове или да си носят сандвичи за плажа.
Според актуално проучване на най-голямата фермерска асоциация в Италия обаче, ръстът в цените е тласнал все по-голям брой хора, особено от Пулия, да се върнат към традицията сами да си носят обяд на плажа.
Така в Италия това лято един от големите въпроси е кой има повече право да се забавлява - местните, които не могат да си позволят скъпотията и затова се приготвят от вкъщи, или гостите, които си плащат?
