Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Британски премиер, който говори само за Англия: Има ли заплаха за съюза на Обединеното кралство

Според доклад пандемията само е спомогнала за разделението между четирите държави в състава на Великобритания Снимка: Getty Images
Според доклад пандемията само е спомогнала за разделението между четирите държави в състава на Великобритания

Пандемията породи идеята за министър-председател, "който говори само за Англия", а на фона на влошаващите се отношения между четирите отделни държави в рамките на Обединеното кралство - Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия, "дълбоко вкоренено самодоволство" на Лондон само засилва това разделение.

Това предупреждение идва от доклада на сър Филип Райкрофт, постоянен секретар към специално създаденото министерство за Брекзит до 2019 г. и дългогодишен държавен служител със сериозен опит в Уестминстър.

Анализът, проведен от изследователи от Институт "Бенет" към Кеймбриджкия университет, включва преглед на две десетилетия делегиране в британския държавен механизъм, а изводите от него се фокусират най-вече върху последните няколко години, които бележат раздалечаване между отделните страни във Великобритания.

Докладът на Райкрофт, цитиран от "Гардиън", показва сериозно неведение за състоянието съюза, което дава предпоставки за това министрите да нямат пълна осведоменост за големи реформи, свързани с четирите държави. Допълнително с това пандемията е задълбочила тази криза с прекъсване на комуникациите между местните власти и централното правителство.

Това на свой ред е дало знак към гражданите, че месните лидери могат сами да чертаят собствения си курс и той да се отклонява от този на Лондон.

А заключението на бившия държавен служител е повече от мрачно - според всички показания самото оцеляване на Великобритания в този ѝ вид, в който е от вече над 300 години, е поставено под заплаха.

Звеното по въпроси на съюза към кабинета на премиера Борис Джонсън в момента е изправено пред две сериозни кризи.

От една страна, това е Шотландия. В момента управляващата Шотландска национална партия (ШНП) - лява, националистическа формация, която е на чело на страната от години насам, се бори за нов мандат на предстоящите избори за местен парламент на 6 май.

От ШНП са категорични в предизборната си кампания, че ако бъдат избрани, основен приоритет пред тях ще бъде организирането на нов референдум за отцепване от Великобритания.

Последно такова допитване беше направено през 2014 г., като тогава гласовете за оставане в рамките на Обединеното кралство надделяха с 55% на 45%. Водещ елемент в кампанията за оставане обаче беше членството в ЕС и достъпа до пазарите на Обединена Европа. А след Брекзит това се промени рязко. Така че още след вота за излизане на Великобритания от Европейския съюз в Единбург говорят за ново допитване до шотландците, което да ги направи отделна държава.

Сега, с окончателното излизане от ЕС от 1 януари тази година, гласовете за нов референдум, подклаждани от първия министър на Шотландия Никола Стърджън само набират сила.

Очакванията към момента за вота са, че ШНП ще вземе около 50% от вота и ще има мнозинство и в новия парламент. Това ще даде на Стърджън и възможността да предприеме стъпки към свикване на нов плебесцит.

Той обаче няма как да се случи легитимно без съгласието на Лондон. Според Закона за Шотландия от 1998 г., с който бива създадена институцията на шотландския парламент, делегирайки му част от правомощията на Уестминстър, всички въпроси, отнасящи се до "Съюза на кралствата Шотландия и Англия", са запазени за британския парламент в Лондон.

Така на практика от британския премиер зависи дали ще даде правото на Шотландия да си организира нов парламент, използвайки т.нар. разпоредба по Раздел 30 - процес, който беше използван, за да се позволи провеждането на допитването през 2014 г.

До момента Борис Джонсън заявява категорично мнение против нов плебесцит, като позицията му е, че това е въпрос, който трябва да се задава най-много по веднъж на поколение. Според ШНП обаче, ако те победят на изборите, Лондон ще има моралното задължение да им даде мандат за организиране на ново допитване заради цялата променена обстановка.

Оттам още заявяват, че ако Борис Джонсън отново им откаже това, шотландското правителство ще пристъпи към приемане на законопроект за референдум в парламента в Единбург, а на британския премиер ще остане да блокира решението в съда, което ще е пряко нарушение на "волята на шотландския народ".

Никола Стърджън отново коментира темата в неделя, като заяви, че Борис Джонсън няма да се противопостави на втори референдум за независимост на Шотландия при победа на ШНП.

В интервюто за "Гардиън" първият министър на Шотландия коментира, че Лондон не може да се застава срещу желанието на хората в страната за ново допитване.

От "Гардиън" цитират обаче свои източници в Уестминстър, според които има "някакви тактически опити да се приеме, че референдум за независимост на Шотландия ще бъде неизбежен на даден етап", но в момента премиерът е категорично против провеждането му.

Оттам отбелязват още, че правителството обаче е изключило от реториката си фразата, че "това е референдум веднъж на поколение", като причината за това са опасенията, че такава позиция може само да подтикне повече хора да гласуват за ШНП.

Всичко това води към идеята за самостоятелни действия по организиране на народното допитване от страна на хората на Стърджън и след това оспорването пред съда. Шотландското правителство вече работи активно по проучването на възможностите за провеждане на референдума и без съгласието на Лондон, като въпросът е повдигнат пред съдилищата в страната.

Оттам нататък вече какво ще се случи с идеята за допитване за Независима Шотландия е спорен въпрос, по който се разделят и политици, и експерти. Факт е обаче, че темата е повече от актуална и дори сега Борис Джонсън да успее да блокира тези опити, проблемът ще остане актуален още доста време.

Другата голяма заплаха в момента идва от Северна Ирландия, която вече е измъчвана от протести и сблъсъци заради новите правила след Брекзит.

Натрупаното напрежение заради тежките митнически проверки между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство, която доведе до временен недостиг на различни храни и продукти в супермаркетите в малката страна, избухна през миналата седмица, довеждайки след себе си до безредици.

Притесненията на местната полиция идват оттам, че различни паравоенни групировки, предимно от юнионистката страна, може да са намесени в организирането на прояви на насилие по време на протестите.

Това би могло да доведе не просто до засилването на тези въоръжени групи, които неотменно са свързани с подземния свят в Северна Ирландия, но би дало нов тласък на сблъсъците им с представителите на католическото малцинство, което само ще задълбочи конфликта.

Макар тези два фактора за нестабилността на съюза на Обединеното кралство да са отчетени в доклада на сър Филип Райкрофт, там обръщат специално внимание върху влиянието на политиките за контрол на разпространението на коронавируса като фактор за разделението. 

Той твърди, че пандемията е довела до откъсване на практика на Англия от останалите части на Великобритания, като местните власти там са били оставени до голяма степен сами да определят политиките си.

Макар съобщенията към британското общество да бяха координирани и да показваха единна позиция спрямо коронавируса, като цяло са се появили пукнатини, особено след като Борис Джонсън заяви, че в края на пролетта на 2020 г. училищата ще бъдат отворени. Тази промяна не беше комуникирана с лидерите на останалите страни.

С развитието на ситуацията с вируса лидерите на Уелс, Шотландия и Северна Ирландия започнаха да действат самостоятелно, след като решенията на Джонсън за премахване на ограниченията в борбата с коронавируса започнаха да стават непопулярни през миналата година.

"Докато другите страни от Обединеното кралство търсеха различни правила за налагане на блокада и послания, обществото може би се адаптира със странната идея за премиер, който говори само за Англия", смята Райкрофт.

Съавторът на изследването - проф. Майкъл Кени - е на мнение, че ключът за това разделение се крие не толкова в делегирането на отговорности към правителствата на отделните страни, колкото в самите политически решения, взимани от "Даунинг стрийт 10". Те са в центъра на това раздалечаване.

Кени смята, че "сериозният риск" пред съюза изисква фундаментална промяна, тъй като подходът е "фундаментално нестратегически".

Райкрофт допълва, че инстинктът за запазване на съюза "не е в кръвта на британската държава" по същия начин, както при териториалните спорове в Канада и Испания. А това, на свой ред, може да доведе до зелена светлина за апетити за независимост от Лондон като този на Шотландия.

Решението, което Райкрофт дава като начин за преодоляване на тази ситуация, е политиците да поддържат тесни комуникации и да провеждат редовни консултации с делегираните администрации на много по-ранна фаза.

Въпросът обаче е дали не е вече твърде късно. И дали посетите сега проблеми няма да поникнат с твърде дълбоки и силни корени и след 300 години на съюз Великобритания да стане отново просто Англия.



Най-четените