Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Германия и ядрената енергетика - любов, която може отново да припламне

Вече има предложения затварянето на трите последни функциониращи централи да бъде отложено Снимка: Getty Images
Вече има предложения затварянето на трите последни функциониращи централи да бъде отложено

Германия, която неслучайно е обявена за най-силната икономика в Европа, изведнъж се оказа в деликатно положение.

Страната е силно зависима от доставките на руски газ, а след като доставките му бяха силно ограничени, енергийната криза се очерта ясно на хоризонта. От една страна Берлин има амбициите да се откаже напълно от атомните си електроцентрали, но от друга да разчита на въглища е в сериозен разрез със Зелената сделка.

Затова започнаха да се прокрадват предложения затварянето на трите последни функциониращи централи да бъде отложено.

През изминалите години фанатичното отричане на ядрената енергетика взе превес в Германия, където страхът от атомна авария е сравним със страха от атомна война и често е достатъчен, за да отрече всички предимства на АЕЦ.

Политиката на нулев риск от авария, сходна с тази в Чернобил, обаче не е предвидила инвазията в Украйна и последвалата криза с горивата.

Именно войната внесе доза реализъм, от който става ясно, че комбинацията между натовска и европейска защита и редовни доставки на руски газ не може да съществува вечно. Антиядреното движение в Германия пък спешно ще трябва да преосмисли идеите си, ако не иска да прекара една много студена и дълга зима.

И анти-АЕЦ активистите, и немските политици са в положение, в което или ще продължат да са на непримирима позиция против ядрената енергетика, или неохотно ще признаят, че атомните електроцентрали са неизменна част от германското, а и европейско бъдеще.

Снимка: Getty Images

Всъщност Германия невинаги е била на такава твърда позиция срещу "мирния атом", а в средата на 50-те години страната усилено строи реактори.

Канцлерът на Западна Германия създава специално министерство на ядрените въпроси, докато в Мюнхенския технически университет заработва ректор с учебни цели, който наричат "Ядреното яйце".

През 1959 г. се приема и Законопроект за ядрената енергия, с който се засилва още повече строежът на АЕЦ-и.

В същото време обаче хипи движението започва да набира популярност със своите призиви за мир и против превъоръжаването и в Германия по уникален начин настроенията против ядрените бойни глави прерастват в настроения против употребата на атомна енергия въобще.

Там природозащитници успяват да убедят мнозинството, че един потенциален ядрен инцидент би имал необратими последици за околната среда и хората. Така през 70-те години антиядреното движение вече има твърдо ядро и солиден брой последователи.

Снимка: Getty Images

После идва и аварията в Чернобил през 1986 г., която окончателно затвърждава вижданията на германците, че атомните електроцентрали са непредвидими и опасни.

Берлин започва да гледа на АЕЦ като на необходимо зло, което рано или късно ще премахне от територията си. След разпада на Съветския съюз и засилването доставките на руско синьо гориво това схващане става още по-силно и подхранва илюзията, че ядрената енергетика е напълно излишна.

Планът беше до края на тази година всички атомни електроцентрали да прекратят дейността си и социологическите проучвания сочеха, че над 70 процента от германците одобряват този ход.

На другия полюс са активисти като Райнер Клюте - основател на движението "За" ядрена енергетика Nuklearia. Пред Foreign Policy той заявява, че атомната енергия е път към едно въглеродно неутрално бъдеще, а причините за аварии като Чернобил или Фукушима рядко биват добре схванати от обществото.

Протест против ядрената енергетика в Германия Снимка: Getty Images
Протест против ядрената енергетика в Германия

Клюте е категоричен, че всяка форма на производство на енергия крие своите рискове, не по-малки от производството на ядрена енергия. По негова оценка е по-вероятно германците да умрат от рак на белите дробове, причинен от високите въглеродни емисии, отколкото от ядрен инцидент.

Той посочва и друга статистика на Германската асоциация на енергийните и водни индустрии, според която около 12-15 на сто от енергията в страната идва от атомните електроцентрали.

Процентът може да не звучи колосален, докато не става ясно, че това количество няма да могат да бъдат наваксани чрез доставките на руски газ. Затова все повече се обсъжда кризисен сценарий, при който затварянето на функциониращите АЕЦ ще се отложи във времето.

През това време Германия ще има и ресурсите, и спокойствието да инвестира в нови терминали за газ, както и във възобновяеми източници на енергия.

"Надявам се, че ядрените планове на Берлин ще се променят в най-близко време", убеден е и Клюте.

Той не крие, че на немските политици ще им е трудно да убедят избирателите си, че ядрената енергия е необходима и безопасна, но за него ничия партийна идентичност не бива да се основава върху антиядрени политики.

   

Най-четените