Вятърът осигурява около 15-20 на сто от тока в Европа, а целите на Европейския съюз (ЕС) са към края на десетилетието електричеството от възобновяеми източници да е поне 42%, отново с основния принос на вятърните турбини.
Това не е лесно, а една допълнителна трудност може да се окаже сериозна пречка. Става дума за т.нар. вятърни суши - дълги периоди на безветрие или слаб вятър, които водят и до спад в производството на енергия от турбините.
Нещо подобно вече се случи в части от Европа през 2021 г., а някои прогнози сочат, че е вероятно климатичните промени да имат и такъв ефект - намаление на скоростта на вятъра в глобален мащаб до края на века.
Преди две години на места във Великобритания, Ирландия, Дания, Германия и Чехия бяха регистрирани рекордно слаби ветрове, като най-засегнатите части отбелязаха до 20% намаление спрямо средното, сочат данните на програмата на ЕС за климатичните промени "Коперник".
Това доведе и до спад в производството на вятърна енергия. Във Великобритания например през 2021 г. цели 28% от енергийния микс се падат на ток от вятърни турбини, но в дни на безветрие този дял пада до около 3%.
Проблемът е и в това, че 10% намаление на скоростта на вятъра води до близо 30% спад в произведената енергия от турбините. Изчисленията на "Коперник" сочат, че през 2021 г. заради безветрието спадът в производството на ток от турбините е с 15% в Чехия, 12% в Ирландия, 11% във Великобритания и около 9 на сто в Дания и Германия.
Смята се, че аномалиите от 2021 г. са се дължали на високо налягане в северните части на Атлантическия океан и Гренландия, което е блокирало движението на въздушните маси.
В дългосрочен план обаче може да се окаже, че подобни суши ще зачестяват.
Според прогноза на Междуправителствената експертна група по климатичните промени към ООН, цитирана от изданието Yale Environment 360, към 2100 г. скоростта на ветровете в световен мащаб може да намалее с 10%.
Причината отново са климатичните промени. Ветровете на планетата се пораждат и възникват заради температурните разлики между двата студени полюса и топлите екваториални части. Колкото по-голяма е разликата, толкова по-силни са ветровете. Тъй като Арктика се затопля по-бързо от останалата част на планетата, това прави разликата по-малка и "забавя" ветровете.
"Тези вятърни суши повдигат въпроса за новите предизвикателства за производителите на енергия", казва пред "Файнейншъл Таймс" анализаторът Хана Блумфилд от университета в Бристъл. Тя проучва влиянието на метеорологичните феномени върху производството на ток.
Според нея вятърът е комплексен феномен и не е лесно да се правят изводи от една година на аномалии. "Сега е модерно понятието "глобално затишие" и то може би има определено въздействие", казва тя. Някои от най-ясно изразените случаи на слаби ветрове са от последното десетилетие, но вариациите от година на година са много големи, допълва Блумфилд.
Тя обяснява, че има различни климатични модели, които оспорват прогнозата, че глобалното затопляне задължително ще повлияе на скоростта на ветровете - ще ги забави или дори ускори.
Според нея основното послание не трябва да бъде, че вятърната енергия е грешка, а че при планирането на инфраструктурата трябва да се имат предвид всякакви промени и колебания при силата и скоростта на вятъра.
Блумфилд смята, че е нужна и диверсификация, която да осигури и други източници на енергия като слънцето, геотермална и ядрена енергия, както и да се разработят по-добри възможности за съхранение на излишния ток.
"Климатичните промени определено може да имат влияние върху променливостта на вятъра", казва пред "Евронюз" Мати Коивисто, изследовател от DTU Wind and Energy Systems - датска компания, която се занимава с проучване на вятърната енергия.
"Има доста несигурност и разлики при моделите. Но изглежда те все пак показват леко усилване на променливостта, най-вече малко повече вятърни суши", допълва той.
Според Коивисто бизнесът и изследователите обаче са подготвени за нови затишия, подобни на това от 2021 г., дори да започнат да се случват по-често в бъдеще.
Единият от начините е индустрията да се опитва да прави турбините по-ефективни.
"При ниска скорост на вятъра турбините произвеждат по-малко ток. Но можем да променим дизайна им така, че да имаме по-големи ротори, с които да се отговори на по-ниска скорост на вятъра, с което да се произвежда и по-константно енергия", обяснява Кенет Томсен от DTU.
Дано е така - все пак от способността да бъдат предвиждани и управлявани по-добре евентуалните бъдещи затишия зависи енергийната сигурност на Европа.
