Освен че Япония има драматичен проблем с изключително ниската раждаемост, страната се изправя и пред предизвикателство заради начина, по който се кръщават някои от все пак родените деца.
Подобно на редица други държави, и в Страната на изгряващото слънце наред с традиционните имена родителите залитат и по необичайни такива, заимствани от поп културата или от други места на света.
В Япония тези имена се наричат киракира, или бляскави имена.
Проблемът, според властите, не е толкова в нарушаването на традицията в иначе силно консервативната Япония, а в това, че някои е трудно да бъдат разчетени или няма връзка между начина, по който се пишат, и този, по който се произнасят.
••• Не е лесно да разбереш японците:
От началото на седмицата в страната е в сила законова уредба, която цели да ограничи ръста на прекалено нестандартните и дори объркващи имена на новородените. Според властите това ще улесни различните администрации, но доста наблюдатели виждат в този ход отговор на дългогодишен дебат за прекаленото оригиналничене при избора на имената на някои деца.
Конкретната промяна, в сила от понеделник, касае Закона за семейния регистър, и ограничава начините, по които различните видове канджи, използвани при изписване на имена, могат да се четат.
В японския писмен език се използват две основни азбуки, както и канджи - заимствани от китайския йероглифи. Проблемът на властите е, че когато за името са използвани канджи, не винаги начинът, по който се четат, отговаря на традиционния. Именно подобни собствени тълкувания се използват в част от бляскавите, нетрадиционни за страната имена.
От десетилетия в Япония се използват - както и на още редица места по света - необичайни имена, които отразяват актуалните трендове в поп културата.
Така наред с познати и масови имена като Таро и Марико се появяват и деца с имена като Бижу, Хубавица, Кити, Елза, Принц, Пикачу и подобни. Те са изписани с канджи, но как точно се четат знаят само родителите и самите деца.
В гражданските регистри в страната има и деца с имена Наики, което идва от бранда Nike, или Пу - от Мечо Пух.
Сейко Хашимото, състезателка по бързо пързаляне с кънки и колоездене на писта, която е участвала и в зимна, и в лятна олимпиада, например е кръстила двете си деца на съответните спортни събития.
Единият ѝ син се каза Гиришия - от Гърция, а другият - Торино - на италианския град. Идеята е, че двамата са родени в годините на съответните Олимпиади - в Атина през 2004 г. и в Торино през 2006 г.
Тъй като това не са обичайни за Япония имена, майката е избрала сама как да се чете канджито, с което те се изписват. Така тя е знаела как се произнасят имената, но не и тези, които не познават децата - учители, лекари и всевъзможни администрации.
Промените в регистъра няма да забранят изобщо използването на канджи при именуване на новородените, но от родителите вече се изисква да съобщават на властите начина, по който се четат. Целта е именно да се ограничат необичайни или спорни произношения.
В сила влиза и списък, който стандартизира тези произношения и начините на четенето им.
Ако желаното от родителите име не отговаря на зададения стандарт и е прекалено трудно за произнасяне, властите ще имат право да отказват да го впишат. Тогава родителите ще трябва да изберат по-приемлив вариант.
Това ще важи особено в случаи, когато начинът, по който се чете името, може да се приеме като антисоциален или че може да има отрицателно влияние върху бъдещето на детето.
Официално промяната се обяснява като начин за опростяване на дигитализацията на административните процедури, но масово се приема и като опит да се ограничи употребата на прекалено странни имена.
••• Още неща, с които Япония ни впечатлява:
Дебатът в Япония за нестандартните имена се води още от 90-те години на миналия век. Тогава семейство от Токио решава да кръсти сина си Акума, което значи дявол. Бащата обяснява, че целта му е детето да носи име, което никой друг в Япония няма.
Първоначално местните власти в Токио приемат името, но след това отказват да го впишат заради опасения, че момчето може да стане обект на тормоз. Случаят стига до съда и семейството се съгласява да промени начина, по който се казва детето.
