Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Модата обича слабите жени и няма намерение да се отказва от тях

Как да има промяна в бранш, който упорито отказва да преосмисли стандартите си Снимка: Getty Images
Как да има промяна в бранш, който упорито отказва да преосмисли стандартите си

Преди три години Франция въвежда закон, според който моделите по подиумите в страната трябва да представят удостоверение от лекар, че са в перфектно здраве и тегло в нормата, а не под нея.

Подобни регулации действат и в САЩ, Израел, Великобритания и други държави, където моделите са длъжни да поддържат определен индекс на телесната маса, който доказва, че са в рамките на приемливите килограми и не тежат твърде малко.

Навсякъде дизайнерите и организаторите на ревюта са застрашени от солени глоби, ако не спазват изискванията за теглото на манекенките си. Въпреки това пред Jezebel френски прокурори споделят, че за тези три години не са разгледали нито едно дело по темата.

С други думи - твърде слабите момичета скоро няма да слязат от подиумите, колкото и недоволни да има от това.

От години активисти за правата на жените и феминистки организации се борят за промяна в модния бранш, чрез която да бъдат наложени по-различни стандарти за красота и подбор на моделите и сред тях да има повече разнообразие като телосложение, цвят на кожата, несъвършенства и т.н.

Трябва да се признае, че тези усилия дават своите резултати. В края на септември по време на своето ревю Versace показаха както слаби модели, така и такива с пищни форми и повече килограми. Отдавна сме свикнали, че жени като Ашли Греъм са сред топ звездите в модата и диктуват немалко от правилата в бизнеса.

И все пак Греъм и останалите plus-size модели все още са огромно изключение от едно налагано с десетилетия правило. Модният бранш има своите аргументи против моделите с повече килограми и не желае да отстъпи така лесно пред напора на феминистки и неправителствени организации.

Вместо това индустрията започна да налага нов тип манекенки - високи, с по-спортна и атлетична фигура. Пример за това са знаменитости като сестрите Хадид или Кендал Дженър, за които още на пръв поглед си личи, че поддържат формата си с много труд, но в никакъв случай не изглеждат нездраво.

Сестрите Хадид Снимка: Getty Images
Сестрите Хадид

От Jezebel посочват, че тази тенденция не е достатъчна и че дори и тези популярни имена всъщност са много далеч от масовата женска фигура.

Те дават пример с друга знаменитост - Емили Ратайковски, която е сред най-успешните съвременни модели. Според изданието мерките на Ратайковски са коренно различни от тези на средностатистическата жена - нейните бюст, талия и ханш са съответно 89, 61 и 86 сантиметра. Ратайковски е висока 170 м и тежи 52 килограма - не много далеч от идеала на Кейт Мос.

В същото време средностатистическият размер при жените в САЩ и Европа нараства и вече варира между 14 и 16 или в европейски размери - около 42 до 46. Тази тенденция обаче трудно ще накара дизайнерите да преосмислят политиката си при подбор на моделите.

Те имат железен аргумент в отговор - слабите манекенки с един и същи размер са по-лесни за работа. Никой няма време да шие различните дрехи в различни размери спрямо това с какво тегло е манекенката и е най-лесно всички да са абсолютно еднакви.

Някои моделиери изтъкват и друг плюс на по-слабите момичета - техните форми, или по-скоро липсата на такива, ги прави идеали за демонстрация на дрехи, които всъщност са във фокуса на всяко модно ревю. На дизайнерите не са им необходими твърде сочни и сексапилни манекенки, тъй като те ще отвличат вниманието от творенията им.

Представители на модния бранш обаче са категорични, че техните модели са със слабо телосложение по природа и никоя жена не е принуждавана насила да отслабва, за да се включи в дефилетата.

Пред Vice кастинг директорът Кевин Чънг споделя, че действително доста манекенки са слаби по природа.

Той е убеден, че немалък процент от моделите са високи и с естествено слаби тела, които поддържат без твърде много усилия и лишения, но е бил свидетел и на обратната страна на медала.

Plus-size моделът Тес Холидей Снимка: Getty Images
Plus-size моделът Тес Холидей

Чънг казва, че за доста жени работата в модната индустрия е сбъдната мечта, само че в същото време означава постоянен глад, хапчета и препарати за отслабване и изтощителни часове във фитнеса. С други думи, твърдението, че всички модели са природно слаби, не е напълно вярно.

За сметка на това натискът към моделите да бъдат слаби далеч не е намалял, напротив. Независимо какви закони въвеждат страни като Франция и САЩ, зад кулисите нещата са съвсем различни и мострите от ревютата го доказват.

Доказателство е пост в Instagram на бившия моден редактор Франческа Бърнс, която публикува снимка на манекенка, обута в панталон на елитна марка, който е мостра от ревюто на въпросния бранд. Въпреки че манекенката е изключително слаба, панталонът не ѝ става - толкова малък размер е.

Огромната въпросителна остава как да се случи тази промяна в бранш, който упорито отказва да преосмисли стандартите си.

Със сигурност огромната известност на Ашли Греъм или Тес Холидей не е помогнала на десетките пищни момичета, които се редят на кастингите и получават отказ след отказ. На един начинаещ модел с повече тегло се падат поне три слаби жени, които почти със сигурност ще бъдат предпочетени за ревютата и фотосесиите.

А и повечето кастинг директори далеч не са с разбиранията на Кевин Чънг. Според тях ако дадено жена с дадено лице и тяло не става за подиума, тя не трябва да упорства, а да си потърси друго поприще.

Най-четените