Няколко мача от настоящото Световно първенство по футбол се играят при малко по-специфични условия и неслучайно от десетилетия се твърди, че заради тях отборът на Мексико има сериозно предимство при домакински срещи.
Това е височината. Столицата Мексико Сити се намира на 2200 над морското равнище, което за футбол на професионално ниво е твърде много. Без аклиматизация спортисти от страни като Южна Африка и Чехия почти нямат шанс да са равностойни на хора, които са постоянно на тази височина.
Всъщност 2200 метра е достатъчно високо, за да бъде усетено и от обикновен турист, на когото не се налага да тича 90 минути.
Съперниците на Мексико са напълно наясно какво е да се състезаваш на подобно място и вземат мерки доколкото е възможно. Които обикновено са прекарване на достатъчно време на високо, за да може организмът да се адаптира към по-малкото кислород.
Как стоят обаче нещата за всички нас, които не се занимаваме с професионален спорт, а обикаляме света или планините - включително и в България като туристи? Кога започваме да усещаме височината и как, кога тя може да стане неприятна и кога - опасна? И какво можем да направим, за да си спестим неудобствата?
Ето малко обяснения по темата - включително и от личен опит.
Първо - как реагира тялото при промяната ни надморската височина?
Обичайно казваме, че честите признаци на височината - главоболие, задух, умора - се дължат на по-малкото кислород във въздуха. Това обаче е леко неточно - навсякъде, включително и в Зоната на смъртта над 8000 метра, във въздуха има 21% кислород.
Има промяна обаче и тя е, че въздухът става "разреден" - молекулите кислород са по-далеч една от друга и при вдишване получаваме по-малко. Това се дължи на атмосферното налягане - колкото по-голяма е височината, толкова по-ниско е то, тъй като в атмосферата има по-малко количество въздух, който да притиска и да кара молекулите да се "сгъстяват" близо една до друга.
Съответно при вдишване нависоко в дробовете постъпва по-малко кислород, а оттам - и в тъканите и органите на цялото тяло.
То реагира с учестено дишане - за да си набави повече кислород,, и учестен пулс - сърцето бие по-бързо, за да изпомпва повече кръв, т.е. да доставя кислород на органите.
При учестеното дишане се отделя и много въглероден диоксид, което влияе на киселинността на кръвта. Бъбреците реагират и човек уринира по-често. Заради по-проблемното дишане се появяват и проблеми със съня.
При бързо и по-голямо увеличение на височината, има и симптоми като главоболие, замаяност, гадене и безсъние. Те се дължат на преминаването на авариен режим заради липсата на кислород.
Как реагираме на различните височини?
Отговорът на всеки организъм е индивидуален и зависи от каква височина идва човек, но обичайно промените започват на около 1500 метра. За повечето хора това не е съществен проблем, а разликата е минимална и почти неусетна - леко учестени дишане и пулс при физическо натоварване.
Това е обичайната височина на най-посещаваната част от планините у нас - и курортите в Рила, Пирин и Родопите, и по-голямата част от маршрута при преходи по тези планини и Витоша.
При покой или леки разходки човек не усеща никакви неприятни симптоми, но при физическо натоварване дишането се учестява, пулсът също, мускулите натежават и се уморяват. Предвид обичайните дейности по тези места - преходи, ски, колело, повечето хора не усещат промяната, т.е. не я отдават толкова на височината, колкото на самото физическо натоварване.
Макар че често остава на заден план, височината е свързана с още два фактора - по-силно слънце и по-сух въздух. На 2000 метра UV лъчите са с по-голям интензитет, т.е. слънцето по-силно с около 20-25 на сто. Това се дължи на по-тънката атмосфера, която пропуска повече UV лъчи.
С увеличението на височината в планината въздухът също става по-сух, освен това влагата от тялото се изпарява по-бързо през кожата и с дишането. Това усилва жаждата и води до усещане за сухота в устата и по кожата.
За подобна височина няма нужда от аклиматизация или специални мерки. Не бива да се забравят обаче слънцезащитният крем, балсам за устни, слънчеви очила - особено ако има сняг, и добрата хидратация.
Така е до около 2000 метра. От там нагоре симптомите се увеличават, а над 2500 метра е прагът за поява на дискомфорт, свързан със симптоми на височинна болест.
За повечето хора в България това звучи несериозно, тъй като най-високите ни върхове са над 2500 метра, а обичайно никой не може да се оплаче от реална височинна болест - въпреки че Мусала, Вихрен и т.н. са над официалния праг и с 25% по-ниско налягане, отколкото на морското равнище.
Причината е, че никой не остава за повече от половин час на тези върхове, а често си обясняваме задъхването, натежаването на краката, сърцебиенето, замайването и главоболието със самия преход - все пак върхът е в края на нелек преход.
Това обаче са симптоми на лека височинна болест, често в комбинация и с дехидратация или прекалено бързо изкачване, които отшумяват със слизането надолу.
Именно бързото изкачване, без почивки, може да направи височинните усещания по-неприятни.
Ако обаче човек се застои повечко над 2000 метра разреденият въздух вече започва да се усеща. Дишането става учестено и дълбоко дори в покой, пулсът е ускорен, устата и гърлото са сухи. Появява се пулсиращо главоболие - нивата ни кислород падат, мозъкът се нуждае от още кръв, артериите в главата се разширяват и се притискат в нервните окончания.
Тялото пренасочва кръвта към мозъка и мускулите - при движение, а резултатът е липса на апетит или гадене, тъй като няма "гориво" за храносмилателната система. Мозъкът се затруднява с координацията и баланса, мускулите се уморяват лесно.
При престой на тази височина вече се появяват и проблемите със съня - той е накъсан, неспокоен, човек може да се събуди с усещането, че не може да диша.
Симптомите започват да отшумяват с аклиматизацията - за 24-48 часа.
UV лъчите са още по-силни, въздухът- още по-сух. Ако не се мажат, устните могат лесно да се напукат, а лигавиците на носа се разкървавяват. Слънцезащитният крем 50 фактор е задължителен, плюс балсам със защитен фактор, както и слънчеви очила от поне трета категория на слънцезащита. Трябва да се носи шапка.
Приемът на вода трябва да се увеличи заради ускорената дехидратация, която пък влошава симптомите на височинна болест. Алкохолът преди аклиматизация не е добра идея.
При рязко попадане на 3500 метра и повече - например кацане със самолет от обичайна за България височина, организмът реагира остро. В рамките на час може да се развие пулсиращо главоболие, гадене с повръщане, изключително лесна уморяемост с усещане, че се движиш тежко на забавен каданс, плюс замаяност с бавни реакции, мисъл и говор.
Буквално си като надрусан и ако не е главоболието, може да е дори забавно.
Атмосферното налягане е около 40% по-ниско от това при морето и стресът върху непривикнал организъм е огромен. 3-4 литра вода са задължителни, както и добавяне на електролити към част от тях, тъй като тялото губи натрий, калий и магнезий.
Освен максималната защита на кожата, очите и устните, е най-добре да не се оставят непокрити части на тялото заради изключително силната радиация - 40 на сто по-високо лъчение, отколкото на морското равнище. Заради сухия въздух е най-добре да се носи платнена маска или бъф, които освен че предпазват кожата на лицето овлажняват въздуха, който влиза през устата и носа.
Нищо от това не може да спести мъките в първите часове на аклиматизация. При наличие на допълнителен кислород е добре да се диша по малко, особено преди лягане, за да подпомогне съня и да облекчи главоболието и гаденето.
Спокойният сън е почти невъзможен заради накъсаното дишане - може да се появи т.нар. височинна сънна апнея, заради която то спира за кратко и човек се буди в паника.
Освен това сънят е повърхностен и след няколко часа сън имаш усещане, че е дремнал за минути.
Добрата новина е, че най-тежките симптоми отшумяват след 24-48 часа, а обикновено 72 са достатъчни, за да се стигне до комфортно състояние.
След което да се продължи евентуално нагоре - с изкачване от няколкостотин метра на нощувка.
До 8000 метра организмът може да се адаптира, макар и постепенно, но от тази граница нагоре е Зоната на смъртта - тялото започва да умира, и ако не се слезе по-надолу, рано или късно ще настъпи смърт.
