Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Време е да кажем сбогом на "Корбинизма" - истинската причина за провала на лейбъристите

Да, лидерът на лейбъристите е основна причина за провала на партията на последните избори и докато те не го разберат, ще продължават да пропадат като резултати
Да, лидерът на лейбъристите е основна причина за провала на партията на последните избори и докато те не го разберат, ще продължават да пропадат като резултати

Шумните онлайн фенове на Джеръми Корбин са изпаднали в траур след поражението на техния герой на общите избори във Великобритания. Въпреки поражението той остава лидер на Лейбъристката партия поне към момента, но епитафията на движението, което той беше повел в партията, вече е написана.

Корбин - вегетарианец, трезвеник, обичан от онези, които твърдят, че той винаги е от "правилната страна на историята" - ще бъде запомнен като най-безполезният лидер на партията от осем десетилетия.

Поражението на лейбъристите от Консервативната партия на Борис Джонсън беше напълно предвидимо. Корбин имаше най-лошия рейтинг на доверие от всеки опозиционен лидер през последните 45 години. На самия него му липсва гъвкавост, лишен е от харизма и обидчив, когато някой оспорва легитимността на неговия мит, той извади на повърхността всичко грешно в британското крайно ляво.

И резултатите са на лице - избирателите се изказаха за неговата визия за бъдещето на страната и отговорът беше категорично не.

Въпреки това мнозина вярваха, че Корбин може да спечели този път. Отчасти това за тях беше "последната битка", която да спечелят, преди да осъществят собствените си планове за властта. Тези лейбъристи имаха някакви поводи да се надяват. През 2017 г. партията им изненада почти всички, когато измъкна под носа на Тереза Мей търсеното от нея мнозинство в Камарата на общините.

Тогава един от най-запалените поддръжници на лидера на лейбъристите - Оуен Джоунс - нарече изборния резултат на партията - "един от най-сензационните политически обрати на нашето време".

Политически обрат, но почти - в крайна сметка лейбъристите изгубиха и онези избори.

Но този им резултат се дължи до голяма степен на ужасната кампания, която Тереза Мей проведе около изборите. Допълнително с това орязването на социалната подкрепа за възрастни и болни от деменция хора докара до урните много наказателен вот срещу нея. Междувременно лейбъристите направиха няколко скромни обещания и мобилизираха огромен брой доброволци, които да обикалят от врата на врата и да агитират.

Нещо повече, последователните терористични атаки и трагедията с пожара в Гренфел Тауър създадоха атмосфера на недоволство. Страната се чувстваше така, сякаш е в криза... И все пак Корбин не спечели онези избори.

В подобна ситуация всеки друг лидер на Лейбъристката партия можеше да се надява на победа. При Корбин обаче очакванията бяха за сериозна загуба. И самият факт, че загуби с доста по-малко от очакваното, беше изтълкуван като неочаквана победа за лейбъристите.

Две години и половина по-късно този частичен триумф през 2017 г. изглежда, че е бил построен върху основите именно на факта, че никой не е вярвал, че този лидер може да спечели първото място.

Не така стоят нещата според медийния специалист на партията Филип Гулд, който изтъкна, че страхът от правителство на Корбин е мотивирал много консервативни гласоподаватели да гласуват - едно доста пожелателно тълкувание от страна на партийната върхушка.

Далеч по-обективно ще е да се каже, че загубата на лейбъристите в един момент на толкова умора сред гласоподавателите от Брекзит и от неуспешните политики на торите всъщност лежи в техния собствен лагер. И тази загуба идва заради некомпетентността на ръководството и неспособността му да поема критики, а не някаква конкретна политика, която да е отблъснала избирателите.

Всъщност много политики на лейбъристите бяха посрещнати с положителни реакции от електората. И все пак широко разпространеният скептицизъм по отношение на способността на партията да управлява икономиката на страната беше нещото, което отряза крилата на левите.

С други думи - можеш да привлечеш широката общественост към идеята за безплатни, държавни влакове може да сработи, само когато гласоподавателите ти имат доверието, че ще създадеш среда в икономиката, която може да си позволи подобно нещо, без да предизвикаш криза. И когато (както в случая с Корбин) само 16% от хората ти имат доверие на този фронт, ще имаш много проблеми да ти поверят каквато и да е власт.

Когато изборите вече са загубени, има такива хора, които обвиняват себе си, има обаче и такива, които обвиняват избирателите. Сред истинските вярващи в Корбин имаше и такива, които решиха, че в крайна сметка вината за загубата им пада върху Брекзит, който е отнел твърде много внимание.

"Брекзит е толкова поляризиращ и разделя страната в дебати. Той премахна толкова много от един нормален политически дебат", заяви лидерът на левите в петък.

Да, Брекзит се превърна в основна тема на изборите, но реално да приемаме това за единствената причина за загубата, би било подценяване на цялостната картина.

Да погледнем само към бившите индустриални крепости на лейбъристите, които на последните избори се оцветиха в синьо. В местата, които на референдума през 2016 г. гласуваха за излизане от ЕС, делът на гласуващите за лейбъристите е паднал с 10,4%. Седжфийлд, някогашният избирателен район на бившия премиер Тони Блеър, имаше мнозинство от 25 143 гласа за левите през 1997 г. В четвъртък торите взеха района, както и няколко други традиционни червени крепости.

Много членове на парламента от Парламента от тези избирателни райони започват вече да критикуват остро Корбин. Каролайн Флинт, депутат от лейбъристите, загубила мястото си, въпреки позицията си за Brexit, заяви пред Channel 4 News, че той се превръща в сериозен проблем за партията.

"Отново и отново на прага хората казват: "Аз съм лейбърист от много време, но просто не мога да гласувам за Лейбъристката партия, докато този човек е лидер", заяви тя.

Освен това да се обвинява Брекзит за загубата, не обяснява как лейбъристите на Корбин спечелиха едва 6,4% в райони, които през 2016 г. гласуваха за оставане в ЕС.

Всъщност от трите основни партии само лейбърисите отбелязват спад в гласовете си в традиционно силни свои избирателни райони, които са гласували както за оставане, така и за напускане.

Не само по отношение на Brexit, но и по други въпроси, като имиграцията, престъпността и националната сигурност, Корбин се разглежда като не достатъчно компетентен.

Това показва анкета - ден след изборите, проведена от агенция Opinium. Данните проучването показват, че основните причини хората да не искат да гласуват за лейбъристите са лидерството (43%), Брекзит (17%) и икономическата политика на партията (12%). Ръководството на Корбин също бе посочено като основна причина от хората, които през 2017 г. са гласували за партията, но не и на тези избори.

Сега Лейбъристката партия се сблъсква с може би десетилетие в избирателната пустиня. Джереми Корбин възнамерява да продължи, за да улесни състезанието за лидерство, което, както той посочва, би позволило да се проведе "процес на размисъл".

Неговите привърженици вече се насочват към ефира, за да заявят, че нито той, нито неговият "Корбинизъм" са истинската причина за катастрофалното поражение на партията.

Присъдата на електората обаче е друга - Корбин се оказа най-неефективният лидер на лейбъристите, откакто тя е станала основна партия във Великобритания. Междувременно Борис Джонсън вече има мандат да прокарва Брекзит по условията, които неговата Консервативната партия, с всичките плюсове и минуси, произтичащи от това.

И верните фенове на Корбин трябва да помислят върху това поражение, ако не искат да го преживеят отново и отново.

Най-четените