На 17 март 2022 г. в Банкя се отвори нова глава в българските политически хроники.
Ефектът от ареста на Бойко Борисов, неговия пиар Севделина Арнаудова и бившия финансов министър Владислав Горанов обаче има потенциал да се превърне в нещо повече от зрелище по телевизията.
Рано е да се каже кой е крив и кой е прав в тази ситуация. Но ако успеем да се абстрахираме от чисто политическата размяна за обвинения между управляващи и опозиция, отдолу ще се появи един друг продължаващ сблъсък - този между прокуратурата и МВР.
В цялата ситуация с арестите от 17 март може да се откроят три важни момента - за дейността на МВР, обхвата на прокуратурата и сътрудничеството между двете институции (или по-скоро липсата му), под чиято юрисдикция пада налагането на справедливост по Наказателния кодекс.
Юридическо-полицейска драма в три действия
По отношение на задържането на Бойко Борисов, Севделина Арнаудова и Владислав Горанов по Закона за МВР от Софийска градска прокуратура твърдят, че не са удължили ареста им заради пропуски в документацията.
А по въпроса за задвижване на досъдебно производство, държавното обвинение казва, че от МВР не са поискали повдигане на обвинения срещу задържаните членове на ГЕРБ.
От МВР обаче твърдят обратното. Вътрешният министър Бойко Рашков подчерта, че полицията е настояла както за арест от 72 часа, така и за подвеждане под наказателна отговорност на тримата задържани.
Продължи се с публичното показване на преписи между двете засегнати институции - МВР и прокуратурата, за да се стигне до временната развръзка на юридическо-полицейската драма - стартиране на проверка по сигнала срещу Бойко Борисов, Севделина Арнаудова и Владислав Горанов.
Какъв е протоколът на действие от сигнал до арест
От формална гледна точка светкавичният арест на Борисов, Арнаудова и Горанов е изненадващ по две причини.
Първо, от прокуратурата не са уведомени за него предварително. И второ, действията на МВР се позовават на член от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който може да се приеме като спорен, приложен към случая.
Какво позволява и какво не позволява НПК? Като за начало, по процедура полицията не извършва арести без знанието на прокуратурата. Затова може да си представите изненадата на магистратите в София, когато разбират от медиите, че МВР провежда акция в Банкя.
В Наказателно-процесуалния кодекс е заложено, че при престъпления от общ характер (корупция, рекет, убийство, кражба, изнасилване, блудство, педофилия и т.н.) завеждането на досъдебно и наказателно производство са от компетенцията на прокуратурата.
Тоест, ако ви оберат на улицата, не може самоинициативно да съдите крадеца. Трябва да уведомите държавното обвинение и те да го осъдят вместо вас.
По процедура след подаването на сигнал, назначеният наблюдаващ прокурор възлага разследване на полицията по Закона за МВР. Разпитват се свидетели, обвиняеми, събират се доказателства.
След това прокуратурата трябва да се сезира по Наказателно-процесуалния кодекс и общо взето да повтори разпитите и разглеждането на доказателства, преди да отведе делото до съда.
Това е и причината за бавното правосъдие у нас. Едни и същи действия на властите се повтарят, а целта е прокурорът да се убеди, че подаденият сигнал има основание да се разглежда като престъпление.
Ако обвинението не се убеди, може да откаже внасяне на обвинителен акт в съда. И то без да дава обяснения, позовавайки се на "правото си на вътрешно убеждение".
От така описания механизъм ясно се вижда, че при задържането на Борисов, Арнаудова и Горанов липсва един основен участник - прокуратурата. Сътрудничеството им с МВР не е просто препоръчително, то е задължително и описано в закон.
Тогава има ли правни проблеми в действията на полицията?
Всъщност няма, защото според Наказателно-процесуалния кодекс в неотложни случаи МВР може да действа без знанието на прокуратурата - да извърши временни арести, да разпита свидетели, да събира доказателства за съставяне на досъдебно производство.
А от публикуваните документи на МВР се разбира, че акцията в Банкя е фиксирана като "неотложна". Тук отново позициите на полицията и държавното обвинения, които по правило трябва да са на една страна в разследването, се разминават.
От Софийска градска прокуратура твърдят, че сигналът срещу задържаните в естеството си не е неотложен, а вътрешният министър Бойко Рашков обръща внимание, че информацията за изнудване е на 2 години, а от прокуратурата са отказали да стартират производство, с което предразполагат към укриване на материали по потенциално предстоящото дело.
Върховната власт на прокурорите
Сигналът, че бизнесменът Васил Божков е изнудван за подкуп от бившия финансов министър Владислав Горанов, председателя на Бюджетна комисия Менда Стоянова и непряко - от бившия премиер Бойко Борисов, е заведен в Софийска градска прокуратура през лятото на 2020 г.
Придружен е и с разпечатки от SMS, които показват как Горанов и Божков уговарят промени в законодателството и работата на Държавната комисия по хазарта. В последствие стана ясно, че законодателните промени са ощетили хазната с над половин милиард лева.
От тогава до ареста на Борисов на 17 март прокуратурата не е предприела нищо по разследването на сигнала. Нито са потърсени свидетели от Държавната комисия по хазарта и от Бюджетна комисия, нито е извършена проверка.
Едва на 28 март 2022 г. СГП започна да привиква обвиняемите на разпити и се съгласи да изслуша потенциално изнудваното лице Васил Божков.
Така, на практика, в продължение на две години държавното обвинение се позовава на правото си на вътрешно убеждение и отказва разследване. А щом прокуратурата не иска да разследва, полицията и съдът няма какво да направят по закон.
Правосъдието у нас е така построено, че прокурорите са основният лост в задвижването му. Те внасят обвинителния акт, те посочват законовата норма, по която ще се разглежда процеса и те могат да се откажат от завеждане на дело, без никой да се усъмнява в мотивите им. Дори и съдът.
Накратко, прокуратурата е в главната роля при върховенството на закона, а в България над нея няма никакъв контрол, защото според Конституцията съдебната власт трябва да е независима.
Трябва ли обаче прокуратурата да отговаря пред някого и да бъде обект на надзор?
Тезите се разполовяват в две основни посоки. Главният прокурор Иван Гешев се притеснява, че ако се наложи държавното обвинение да отчита действията си, ще загуби независимостта си и ще се превърне в един вид подчинен на органа, пред когото трябва да се обяснява.
Но от друга страна, безконтролната прокуратура е предпоставка за пробиви в системата на правосъдието. На практика всяко дело може да бъде спряно от прокурора.
Без механизъм, който да проверява мотивите на магистратите за отхвърлено съдебно дело или разследване, пълната свобода на прокуратурата предполага своеволие по най-тежките престъпления в Наказателния кодекс.
Като контрапункт на всичко това идва позицията на главния прокурор, който счита, че проверката над становищата на прокурорите ще представлява заплаха за автономността на прокуратурата.
В случая обаче никой не обсъжда пряка намеса в делата или размествания в йерархията, продиктувани от изпълнителната и законодателната власт (Министерски съвет и Народното събрание). Говори се само за оформянето на надзорен съвет, който да инспектира причините за отхвърлените и загубените дела на прокуратурата.
Всеки от нас, който по един или друг начин си е имал работа със съда по престъпления от общ характер или е подавал сигнал за извършено нарушение, вероятно би искал да знае какво е станало със случая му.
И ако се съмнява в позицията на държавното обвинение, би следвало да я отведе до проверка и да се убеди, че мотивите на магистратите не са предубедени.
Тогава може да говорим за върховенство на закона, което и Иван Гешев, и Софийска градска прокуратура яростно защитават. Но когато прокуратурата е издигната до ранг на незаобиколим фактор, тя не е длъжна да се отчита пред когато и да е било, а правосъдието от край до край зависи от нея.
Мотото на бившия главен прокурор Иван Татарчев "Над мен е само Господ" продължава да е в сила за прокуратурата до ден-днешен.
И дали от нежелание, дали от некомпетентност или просто от изгода вече десетилетия не се намира изход от Параграф 22 - как прокуратурата да остане независима и едновременно с това - контролирана, за се следи за нарушения и да не заема позицията на последна инстанция в правосъдието.
Няма спор, че уреждането на работата на държавното обвинение е като игра с кубчето на Рубик, но това не означава, че всичко трябва да се остави на старото си положение. Защото по този начин към лицата, които по правило не отговарят с действията си пред закона, освен малолетните и невменяемите ще трябва да добавим и магистратите.
