Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Близка, но и различна - сръбската кухня отвъд плескавицата

Традиционните ястия доста наподобяват нашите, но не изцяло Снимка: Getty Images
Традиционните ястия доста наподобяват нашите, но не изцяло

Плескавица, вешалица, айвар, урнебес, да не забравяме и паприка у павлаци. Кой не обича сръбската храна, кой не е отскачал до Лесковац или Ниш за една хубава скара за уикенда...

Подобно на кухнята на целия Балкански полуостров, и сръбската е повлияна от десетките култури от Запад и Изток, минали оттук, както и от съседите си. Тя е смесица от византийски, средиземноморски, централноевропейски и балкански влияния.

Затова и в Сърбия най-популярните и традиционни ястия са доста подобни на тези в България. А това е напълно сериозна причина човек са поиска да ги опита.

Така не излиза от комфортната си зона и няма да бъде неприятно изненадан от нещо от сорта на сладка салата или отровно люти или непознати подправки, но и не опитва нещо напълно познато - разлики винаги има.

Затова тук се предложим няколко традиционни сръбски ястия, които не са познатата ни скара. С препоръка да им се насладите на място, например в Белград.

Пълнени чушки

Снимка: iStock

Или Punjene Paprike на сръбски. Това си е класическата долма, която се среща на Балканите, в Кавказ, Турция, Централна Азия и част от Близкия Изток.

Сръбският вариант е с пълнени с ориз и кайма или ориз и месо чушки, а сосът е от домати и лук. Освен това може да се поднесе с варени картофи.

Сарми

Снимка: Getty Images

Името идва от турски и значи опакован, увит. Сръбските сарми са доста подобни на нашите - ориз, кайма и лук, завити в листа кисело зеле и готвени на фурна с още зеле. Естествено, както и в България, те са типично зимно и празнично ястие. При готвенето им може в зелето да се добави и пушено месо и доматен сос.

И там сармите може да са с лозови листа, но не е изключено пълнежът да е от риба - нещо доста необичайно за нас.

Но докато в България за тест за бъдещата булка обикновено се налага тя да прави мусака, в Сърбия тестът са именно сармите.

Гибаница

Снимка: Getty Images

Сръбска баница със задължителните кори за баница, сирене и яйца. И както и нас, е дълбоко обичана, нещо като стожер на местната кухня, и има безброй варианти - и сладки, и солени, яде се за закуска, обед и вечеря.

Често срещана баница е гужвара - мачкана баница. Тя се прави от намачкани кори, потопени в смес от яйца, мляко, свинска мас и каймак. Яде се, естествено, с кисело мляко.

Пребранац

Снимка: Getty Images

Сръбският печен боб, известен у нас като мачкан боб. Тук се забелязват съвсем малки разлики, защото бобът се готви с лук, чесън, червен пипер и дафинов лист вместо джоджен.

Толкова класическо и старо ястие си има собствена рецепта във всеки дом, но обикновено се пече след сваряване и е засищаща зимна храна. Често лукът се пържи с чесъна и червения пипер отделно и се слага на пластове между боба преди печенето.

Подварак

Снимка: Getty Images

Или с други думи - свинско със зеле или пиле. Обикновено се прави с кисело зеле, което също го прави домашна зимна храна. Тук наистина е трудно да открием особени разлики с българската версия, но човек никога не знае, докато не опита.

Пръжки

На сръбски се наричат цварци и представляват същото гузно удоволствие - пържена свинска сланина. Всъщност пръжките, или както още се наричат у нас - джумерки, са характерни за цяла Централна Източна Европа - има ги и в Румъния, Чехия, Словения, Хърватия, Унгария, Украйна и Русия.

Това е наистина специално удоволствие, което човек трябва да опита където и да го намери, независимо колко познато изглежда.

Караджорджева шницла

Снимка: Getty Images

Сръбски шницел от свински или телешки котлет. Той обаче е кръгъл, а не сплескан, защото добре начуканото месо има пълнеж от каймак. Иначе също се пържи в панировка и се поднася с пържени или печени картофи и сос тартар.

Шницелът е кръстен на революционера Караджордже, водач на първото въстание срещу Османската империя.

Всъщност обаче датира от 1959 г., от готвач, който трябвало да направи пиле по киевски за голяма клечка от СССР. Той обаче нямал пиле и ползвал телешко, както и местния каймак.

Шницелът е известен и като "Девоячки сан" - девишки сън. Може би заради формата и размера му...

Мучкалица

Снимка: Getty Images

Яхния със зеленчуци и месо, често останало от предния ден, може и различни видове скара. Най-популярен е вариантът от Лесковац, който се прави от мазните парчета на свинската скара, бекон, домати, печени чушки, лук, червен пипер и лют пипер. Всичко това се затопля и готви за кратко. Поднася се с питки хляб лепиня, айвар и салата.

   

Най-четените