Ето ви няколко неща, от които вероятно ще огладнеете - порция прясно изпържени картофки с настъргано бяло сирене, топка сладолед с разтопен шоколад, току-що изваден от фурната хляб с хрупкава коричка.
Гледането, мисленето, подушването и дори четенето за тази храна, е достатъчно, за да напълни устата ви със слюнка.
Поне докато не бъдете прекъснати от гласа на диетичната си съвест, който да ви напомни, че много от вкусните ястия са анатемосани като убийци под прикритие.
Чели сме изобилие от проучвания, които свързват мазнините с високото кръвно налягане с риска от инфаркт. За сладките неща се казва, че повишават кръвната захар, оттам водят до инсулинова резистентност, а след това и до диабет.
Да не споменаваме и очернения глутен, който открехна вратата на бизнес за милиарди.
Как човек да се отпусне с чиста съвест, знаейки, че няколко прегрешения с изкушенията в ресторантите след време може да го вкарат в болница? Верни ли са всички манифести за здравословното хранене?
И дали популяризирането на определени, по-полезни алтернативи на популярните храни не е просто маскировка, зад която се крие перфектно измислена бизнес стратегия? Факт е, че много компании забогатяха от днес за утре, като наблегнаха върху органичното си производство.
Но дали този обрат в земеделието е за благото на глобалното човешко здраве, или е в интерес само на фирмените им печалби.
Актрисата Зоуи Дешанел задава тези парещи въпроси в новото си шоу "Какво ям", налично в стрийминг платформата HBO Max.
Пласт по пласт звездата от сериала "Кое е това момиче" обелва известната информация за мазнините, въглехидратите, шоколада и органичните продукти, които волю-неволю включваме във всекидневното си меню.
В шестте епизода на полудокументалната си поредица и на разбираем език Дешанел заедно с редица готвачи, фермери и учени обяснява какво толкова драстично се промени в модела ни на хранене, че постави затлъстяването и наднорменото тегло на челно място в големите здравословни проблеми на планетата.
Сериите на "Какво ям" не се опитват да плашат никого, а да дадат проверени данни за хранителните продукти, изчистени от емоции и готови формулировки.
Шоуто е в пълен противовес на излезлия през 2017 г. документален филм на Netflix What The Health, който твърдо застана зад веганския режим и предизвика шумни отгласи, сравнявайки опасността от яйцата с опасността от цигарите.
"Какво да ям" не е така краен. Стъпва само върху проучванията, в които науката е напълно сигурна, и недвусмислено отговаря струва ли си да плащате повече за по-здравословните продукти, или не.
В един от епизодите поредицата хвърля светлина към издиганото в култ биопроизводство и органичните продукти, които се славят като стократно по-добрата алтернатива на плодовете и зеленчуците, отглеждани в оранжерия и обработвани с пестициди.
Ако сте се заглеждали в цените, със сигурност знаете, че биопроизводството не е по джоба на всеки, а от "Какво ям" виждаме и че посочените му ползи не важат в еднаква степен за целия арсенал от зарзават на пазара.
Най-елементарният тест, по който може да разберете дали струва да платите повече за даден органичен плод или зеленчук, е като си отговорите на въпроса - трябва ли да го обелите или ще го изядете цял.
Според документалното шоу, ако консумират външната част на плода и зеленчука - като например ягодите и малините, и се притеснявате от пестицидите, има смисъл да си харчите парите за органичните им вариации.
Но ако не консумирате кората на съответния плод или зеленчук - в това число влизат бананът, ананасът, нарът, портокалът, картофите, фактът, че не е органично производство, не е от съществено значение, понеже химикалите и без друго не достигат до ядивната сърцевина.
В изводите на предаването се набляга, че когато оформяте менюто си, винаги трябва да се придържа към светата троица и здравословното хранене: една част въглехидрат, една част протеин и една част зеленчук.
Залитането в едната или другата крайност е всъщност това, което прави порцията ви вредна, а не присъствието на хляб или картофки.
Като стана дума за картофи, "Какво ям" разглежда и един от широко разпространените митове сред радетелите за отказване на пърженото: че пържените картофки са най-опасното, което може да сложите в чинията си.
Проверка на готвачи в документалния сериал обаче показва, че за вредата и ползата от пържените картофки може да си говорим едва след като си изясним в каква мазнина са приготвени.
Студенопресованите и рафинираните масла не бива да се слагат под един знаменател и следователно - ако картофките са опържени в студенопресована мазнина като фъстъчената или гроздовата, няма нищо лошо да ги хапвате в умерени количества.
"Пълно е с подвеждаща информация относно полезната и вредната храна. Много малко хора знаят кое е вярното и невярното, а е важно да се храним осъзнато и да сме наясно какво наистина консумираме", смята водещата на "Какво ям" Зоуи Дешанел.
А колкото по-информирани сте преди пазар, толкова по-малко ще се паникьосвате по готовите формулировки за храните и ще откриете точния баланс за себе си между здравословно и деликатес за сетивата.
