Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Имам повече, отколкото някога съм искал" - споменът за един различен Антъни Бурдейн

Не, тук не става въпрос само за готвене и кулинария Снимка: Getty Images
Не, тук не става въпрос само за готвене и кулинария

"В епохата, в която готвачите са новите рокзвезди, той беше Джони Кеш, поддържайки образа си суров и истински" - така журналистът Джо Къмингс определя приятеля си, починалият преди две години световноизвестен американски готвач Антъни Бурдейн.

През 2014 година той има щастието да се присъедини към екип, който заснема незабравимите телевизионни кулинарни поредици на Бурдейн заради широките си познания за Тайланд и предстоящите снимки там.

Благодарение на тази покана, Къмингс успява да прекара известно време с готвача и да го види в светлина, за която хората дори не подозират.

Пред CNN той разказва спомените си от тази среща, а по думите му през това време никоя подобна знаменитост не е била по-обичана от него.

Журналистът се спира върху разказа за един особен момент от снимачния процес, когато американският готвач е твърдо решен да си прави традиционна тайландска татуировка.

За тази цел Къмингс отвежда екипа на специално място, наречено от него "светилище", посветено на мастилената местна традиция.

Докато тече организацията по камерата и звука, двамата с Бурдейн седят с кръстосани крака пред майстора на татуировки, помагайки да бъде сътворен най-подходящия сакрален дизайн. Въпреки че почти цялото тяло на готвача е изрисувано, той продължава да бъде отворен на всякакви предложения.

Принципно тайландските татуировки работят като медицински предписания, тъй като според вярванията на хората те са дадени за отстраняване на проблеми.

На въпроса дали му липсва нещо в живота, Бурдейн отговаря: "Имам повече, отколкото някога съм искал".

По-късно Къмингс споделя, че в действителност американският готвач е нещо много повече от саркастичния нюйоркчанин, който всички познават - гласът му е лек, а звученето му е меко казано интроспективно.

Ексцентрична и непозната кухня, местна храна и пиперлив език - това може би са първите няколко неща, за които човек би се сетил, ако чуе името Антъни Бурдейн.

Известният американски ресторантьор и автор на редица книги за този бизнес, обича да се описва като провален готвач, въпреки че от 1998 г. до края на живота си през 2018 г., той е главен готвач в една от най-изисканите вериги ресторанти Brasserie Les Halles в Манхатън.

Бурдейн никога не се притеснява да говори открито за злоупотребата си с наркотици в миналото. Той остро критикува свръх телевизионните готвачи и култа към Мишлен, като използва влиянието си, за да похвали уличните продавачи и готвачи, които по думите му хранят по-голямата част от света.

Повече от 17 години, в четирите телевизионни поредици, от които "Антъни Бурдейн: Без задръжки", и в над 50 страни по целия свят, той пренася зрителите в необятното пространство на кулинарията, докато се среща с хора от всякакви съсловия и изследва традициите им в готвенето, без значение колко чужди могат да бъдат те за зрителите.

Дори напротив - колкото по-чужди, толкова по-добре, но винаги изразяващ мнението си в локален контекст, а не като кулинарен критик.

Но не винаги става въпрос само за храната.

По време на безбройните си пътувания по целия свят той обогатява същността си със скритите съкровища на традициите на местното население и тяхната житейска философия.

"Колкото повече пътувам, толкова повече разбирам, че всъщност нищо не знам", споделя приживе Бурдейн.

Внезапната му смърт шокира всички, след като на 8 юни 2018 г. той е открит мъртъв в хотелската си стая във Франция, а причината за нея е самообесване. Тялото му не издава следи от чуждо насилие и тестовете за наличие на наркотици в кръвта му са отрицателни.

Въпреки трагичния край на живота си, Бурдейн остава жив в съзнанието на много хора, включително на екипа, с който в продължение на години снима телевизионните си поредици.

Противно на очакванията, а може би и заради миналото му с наркотиците, Бурдейн обича да се шегува, че в очите на другите изглежда като алкохолик. Въпреки това, когато си е вкъщи той не употребява никакъв алкохол и не се размотава по барове, освен докато снима предаванията си, обяснява готвачът.

Когато научава новината за смъртта на Бурдейн, Джо Къмингс е опустошен и споделя, че все още изпитва трудност да повярва, че вече го няма.

Според него той е бил много важна част за кулинарната и туристическата сфера за толкова много от пишещите хора, но също така и за готвачите, ресторантьорите и тези с приключенски дух, обожаващи да изследват нови места.

Антъни Бурдейн ще остане в сърцата на тези, до които е успял да се докосне, с неподправената си искреност и уважението към всяко ястие, независимо колко странно може да бъде то за небцето на един американец.

Най-четените