Хранителният асортимент в супермаркетите от година на година подобрява търговския си вид. Стоките са по-сочни, по-добре изглеждащи и примамват клиентите да опразнят портмонетата си.
Но равносилна ли е хранителната им стойност на изкушаващия външен вид?
За да разберем какво поставяме в чинията си, трябва по-обстойно да разгледаме състава на модерната храна. Тя може да е във формата на морков, да има вкус на морков, но дали и стойността на хранителните вещества е същата?
Този въпрос все още няма ясен отговор, тъй като подробна оценка на нутриентите в най-популярните плодове и зеленчуци на пазара не е правена от 1950 г. насам.
През 2004 г. беше проведено частично проучване за САЩ, което установи, че хранителната стойност в зеленчуците от началото на новия век е паднала със значителните 38%.
В 43 анализирани зеленчука е установен спад на калция със средно 16%, на желязото с 15%, а нивата на фосфор намаляват с 9%. Витамините рибофлавин и Витамин C, и протеините също отбелязват драстично по-ниско съдържание в хранителните си стойности.
Докато някои учени смятат, че подобни стойности са твърде незначителни, за да се вземат под внимание, други са на мнение, че изследването в САЩ дава основания за притеснения.
Ако съдържанието на нутриенти в храните продължава да върви надолу, това означава, че в бъдеще ще разполагаме с продукти, които могат да ни нахранят, но няма да са здравословни.
Съществува рискът да се окажем в глобален феномен, в които храната има козметична функция. Изглежда красиво, стои добре в чинията ни, но не доставя на организма необходимите витамини и минерали.
Така тялото ни ще изпитва т.нар. "скрит глад", при който се засища в резултат на голямото количество храна, но понеже продуктите са богати на калории и бедни на хранителни вещества, храненето няма да е пълноценно.
Може да звучи парадоксално, но това вече се наблюдава при хората с наднормено тегло, които най-силно страдат от липсата на необходимите хранителни вещества. Макар и да ядат обилни порции, тя не притежава нужното съдържание на полезни микроелементи, и съответно носи - минимални ползи за телата им.
По тази причина не само килограмите, а и режимът на хранене трябва да се взема предвид при определянето на здравословна диета.
За човешкото здраве от решаващо значение са въглехидратите - те осигуряват енергия, благодарение на която функционираме всеки ден. В диетата си се нуждаем също от протеини, витамини и минерали, които имат ключова функция в биохимичните процеси на тялото.
Цинкът на например допринася за силната имунна система, а магнезият поддържа силата на нервната, мускулната и сърдечната система.
Ето защо е наложително да бъде проследена връзката между пониженото им съдържание в плодовете и зеленчуците и факторите, които го създават.
Пред Би Би Си биологът Стив Макграт отбелязва, че качеството на храната ни се повлиява от много фактори - земеделските техники, състоянието на почвата и практиката при производството на храни, но като че ли обработката на културите има най-голямо въздействие.
Паралелно с редуцираната степен на микроелементи в плодовете и зеленчуците се наблюдава увеличение при използването на изкуствени пестициди, торове и химикали, за които се предполага, че нарушават финия баланс на почвата и засягат растенията.
Експеримент във Великобритания преди няколко години е показал, че масовата употреба на изкуствени торове вероятно има влияние върху хранителната стойност на продуктите, които стигат до магазините.
Изследването е фокусирано върху пшеница, отглеждана при различни земеделски методи. Откритието твърди, че не елементите в почвата водят до намалените хранителни вещества в произведената култура, а интензивните земеделски методи, с които се третира растението.
Но проучването е много ограничено - и като територия, и като фокус, за да има сериозна тежест.
За да получаваме най-добрия вариант на храните, които отглеждаме, се изисква задълбочено изследване на хранителните вещества, на техните променливи стойности, но най-вече - стимулиране на фермерите да произвеждат по-качествена реколта, а не по-голяма като количество, се казва в доклад на The Global Food Banking Network.
В бъдеще ще е необходима система за производство на храни, която следи нивата на нутриентите и ги цени повече от търговския им вид. От значение е с какво се храним, а не колко красиво изглежда в чинията ни.
"На земеделските производители трябва да се плаща за ефективен добив на храни, а не за маса на продукция. Сега моделът за плащане на зърно се съпоставя с предоставените тонове, а не с ползите за човешкото здраве", казва Макграт.
Има ясна връзка между начина ни на хранене и състоянието на земеделието, но тя все още не е напълно разбрана. Необходими са повече изследвания, в по-широк мащаб, които да обяснят видимия недостиг на микроелементи. Пъзелът ще може да се подреди само ако продължим да следваме произхода на хранителните вещества.
