По-старите Интернет потребители със сигурност помнят BBS-ите и Usenet групите, които са нещо като предшественици на виртуални общества. В тях свободно се разпространяваше всякаква информация - от това как да садиш цветя, до инструкции за правене на взривни устройства. В някои от текстовите файлове имаше инструкции за правене на ASCII рисунки, в други - на вътрешните телефонни номера на различни институции.
Това е един друг Интернет, населен само от техничари, анархисти и хипита, които свободно говорят за всекидневни неща, философски теми или деяния, за които се лежи в затвора. В него все още няма големи компании, а Марк Цукърбърг ходи прав под масата и само майка му like-ва този факт.
За всички тези години до днес Мрежата се промени извънредно много. Тя в по-голямата си част загърби своето контракултурно, но и лишено от лицемерие минало, за да стане масова. Сайтовете станаха произведения на изкуството, а търсачките днес ни карат да се чувстваме сякаш сме в своя автомобил и разчитаме на неговата сателитна навигация за дълъг път.
На моменти даже си мислим, че няма нищо отвъд пределите на резултатите в Google. Има защо - сред тях има почти всичко. Даже и детска порнография, инструкции за сглобяване на бомби, конспиративни теории. Може и да не са на първа страница, но с желание се намират.
Тези публични сайтове не са много на брой и най-меко казано бледнеят пред истинския ъндърграунд на Мрежата, който е само на няколко клика от по-опитния потребител. Имайте предвид нещо важно: разходката там, където Google не стъпва, е като разходка в квартал с лоша репутация - може и да е интересно, но никой не гарантира вашата безопасност.
В заешката дупка
Не, не става дума за класическите BBS системи и Usenet групи, които някога са улеснявали комуникацията на добри и лоши. Говорим за т.нар „Дълбока Мрежа", която трудно се дефинира, но всички са категорични, че тя е значително по-голяма от това, което наричаме Интернет. Това са сървъри с ограничен достъп, а също и такива, които са напълно анонимни. Понякога двете категории се припокриват.
За да влезем в „Дълбоката Мрежа" ни трябва една позната услуга - Tor (The Onion Router). Той се използва от киберактивисти по цял свят като канал за безопасно посещаване на различни сайтове, но освен това чрез Tor могат да се замаскират цели сървъри, които след това се крият зад псевдо уеб адрес с разширение .onion и се отварят само след инсталирането на необходимия браузър пакет. Вътре в Tor данните минават в криптиран вид през десетки и даже стотици машини из цял свят и е много трудно да се достигне до реалния адрес.
Първата спирка в света на подземния Интернет е The Hidden Wiki - това е своеобразен справочник с адреси на различни скрити сайтове. Формално страницата дава само информация за това къде какво има, но съдържанието далеч не се изчерпва със страниците на различни леви или десни политически организации и WikiLeaks.
Да напазаруваме
Един от най-известните сайтове в „Дълбоката Мрежа" е SilkRoad. Той е нещо като eBay на подземния свят с продажби за 22 млн. долара годишно. Тук валутата също е алтернативна - виртуалната BitCoin, транзакциите с която са анонимни. Асортиментът варира, но най-голям избор предлага секцията с наркотици - от марихуана до хероин. Като цяло, търговците на психоактивни вещества най-добре са се адаптирали към подземията на Мрежата, следвани от тези, които се занимават с оръжие и фалшификаторите на пари.
По принцип, из „Дълбоката Мрежа" можете да намерите и наемен убиец... или поне така твърдят няколко от тайните сайтове. Там има посочени тарифи, които отговарят на изчисленията на ФБР - при някои са фиксирани 20 000 долара, а други искат няколко пъти повече, ако жертвата е високопоставен полицейски служител или журналист.
Трудно е да се повярва, че някой ще тръгне да търси килър в Мрежата, но подобни случаи са добре известни. Проблемът с дълбините на Интернет е, че нито те, нито виртуалната валута BitCoin не предлагат достатъчно ниво на сигурност за един истински наемен убиец. По-вероятно е някой обикновен човек с финансови затруднения да предложи услугите си по подобен начин.
Ако искате само да изплашите някого, предприемчиви хора имат решение и за вас. Срещу няколко долара се предлагат обаждания до властите, които са толкова достоверни, че да ги принудят да изпратят специални части на даден адрес.
Съществуват цели форуми с фокус върху криминалната дейност, където се описват и техники за отърваване от трупове, които видимо не са резултат от твърде продължително гледане на сериали като „Декстър". Няма съмнение, че в тези виртуални общества „живеят" не само мамини синчета, които се правят на анархисти, но и закоравели престъпници, които се оправят с новите технологии.
Е-Менгеле: Истина или легенда
Из някои достъпни по нормален начин Интернет форуми от време на време се чува по нещо за експерименти с живи хора. Дискусиите най-често водят до линкове към скрити сайтове, които вече не съществуват, а и не са много доказателствата за това, че наистина някой някъде затваря и измъчва човешки същества.
Въпреки това (а и въпреки желанието ни да не губим вярва в човечеството), съществуват неоспорими данни, че част от трафика на хора е свързан с нелегални трансплантации на органи, както и с нерегламентирани медицински експерименти. Проблемът е особено сериозен в Азия.
Сайтът The Human Experiment твърди, че има 4 обекта, като всеки има капацитет от максимум 20 субекта. Още на челната страница се обяснява естеството на експериментите: глад, жажда, вивисекция, стерилизация, както и издържливостта на новородени към различни неща.
„Хората, избирани за тези експерименти, са най-често бездомници без документи за самоличност", пише в сайта, като се уточнява, че телата са разчленявани и изхвърляни заедно с отпадъците на големи месарски магазини. За The Human Experiment се твърди, че работят три медицински сестри и 11 медици. Въпреки всичката плашещо достоверна информация, няма много основания да се твърди, че в случая става дума за нещо повече от лоша шега.
Подобно на ситуацията с наемните убийци, експертите са на мнение, че надали някоя лаборатория за измъчване на хора ще си направи уебсайт, пък бил той и неоткриваем за Google. От друга страна, човек с определени психически проблеми е съвсем възможно да потърси внимание по подобен начин.
Детска порнография
Достигаме до най-малко изненадващото съдържание в дълбините на Mрежата, което обаче е и най-ужасяващо за един родител. Първият шок е от това колко лесно се достига до съдържание, предназначено за педофили - отворите ли The Hidden Wiki, имате още не повече от два клика до снимки, видеоклипове и всички останали неща, които се виждат замъглени на филмчетата от акциите на МВР. Няма дълги пароли, няма тайни ръкостискания... просто няма.
Нека споменем имената на само две от директориите: The Family Album, която се попълва от педофилските снимки на потребители и Kindergarden Porn, която никой нормален човек не би искал да знае какво точно съдържа. Има линкове, които са сортирани по пол и възраст, а освен тях има и подробни ръководства за това как се прилъгват деца, какво се прави с тях след това и как да си направиш сайт, за да се похвалиш.
Даже и през Google можем да стигнем до Newgon, наричан често „Wikipedia за педофили". Вътре няма порнография, а само дискусии за привличането между деца и възрастни. Спорно е, обаче, кое е по-отвратително: снимките и клипчетата или завъртените обяснения на техните автори за това колко нормално и хубаво нещо са техните сексуални контакти.
В тайните сайтове има известно количество нормална порнография и обяви за секс услуги (а в откритата част от мрежата така или иначе има тонове), но и доста наистина екстремни страници, посветени на сексуалните контакти с живи и мъртви представители на флората и фауната.
Зад маската
„Дълбоката Mрежа" наистина много прилича на краен квартал - не може да се каже, че в нея се извършва само нелегална дейност, но тя определено е добре развита. Поради тази причина не е и изненадващо, че има хора, които настояват всички скрити мрежи да бъдат закрити и накрая да остане само един строго регулиран Интернет.
Защитници на правата на Интернет потребителите коментират, че престъпниците вече имат достатъчно ефективни методи за тайна комуникация, различни от добре известния мрежов ъндърграунд. Само един от примерите са така наречените ботнетове, при които хиляди заразени компютри на невинни потребители се използват както за спам, така и за абсолютно непроследим обмен на данни. Обикновеният потребител може да се спаси от „зомбиране", ако просто внимава какво тегли и в кой сайт влиза.
Същевременно, спирането на Tor би имало много негативен ефект за жителите на държави с авторитарни режими като Северна Корея и Иран, където повечето от познатия ни Интернет е цензуриран. Освен това, самите служби често използват услугата, за да достигат анонимно до различни онлайн ресурси. Изследователи даже коментират, че наличните технологии дават на полицията възможности, които тя просто няма ресурсите да използва напълно.
Аргументите срещу Tor са основно около това, че с негова помощ педофилите общуват без да могат да бъдат засечени. По същия начин, обаче, може да насочим пръст и срещу хартията, върху която се печатат отвратителните снимки, които тези хора си пращат по пощата... или пък срещу самата поща, която им позволява да общуват.
Местата, където Google не припарва, със сигурност са доста неприятни, някои от тях показват най-лошото от човешката природа. Това, обаче, не е причина да гледаме на целия Интернет като на нещо зло, което трябва да бъде държано под строг контрол.
През последните 20 години сме видели твърде много добро от Mрежата, за да оставим сега най-наплашените и най-реакционно настроените да определят какво може и какво не може да има онлайн. Тези с болно съзнание винаги ще намират възможност за изява, докато думата на потиснатите ще бъде отнета. Даже и всяко наше действие да бъде наблюдавано и записвано, не е особено сигурно, че това ще доведе до някаква особена полза.
