Тъмен бар в малко градче на час път с кола от столицата на Косово – Прищина. Журналистът на BBC Карл Милър стои пред нервничещ мъж, седнал в изгърбена поза с лице, извърнато встрани от камерата. Мъжът е търговец на фалшиви новини, който разказва как точно си изкарва прехраната.
За последното десетилетие Косово се променя, а заедно със страната се променят властта и влиянието - всичко това вследствие на дигиталната епоха. Смята се, че мястото е един от хъбовете за сенчестите руски кампании за влияние и информационна война. Но хората в страната обаче показват, че има и друга, много по-проста причина да се пишат фалшиви и сензационни новини към западната аудитория - печалбата. Тези новини се кликат повече, споделят се повече и печелят добра реклама.
Кликбейтът и "фалшивите новини" са понятия, които понякога са взаимозаменяеми при описването на несъответстващи на реалността или сензационни материали, достъпни онлайн. Те не посочват никакви източници и правят скандални твърдения, които при проверка увисват във въздуха.
"Бурим" - мъжът пред камерата на Карл Милър, показва, че дезинформацията е процъфтяваща индустрия. Някои от нещата, които той описва, са политически, но повечето са по-скоро просто "кръв и черва".
Някои от публикациите, които цитира, носят заглавия като: "Мъжът, ритал куче, докато му счупи ребрата, остава на свобода" или "Момче се събужда от кома след 12 години, прошепва мрачни тайни на родителите си [видео]". Голяма част от съдържанието в подобни текстове е измислица. И въпреки че някои от тях изглеждат като новини, това е съдържание, имащо една-единствена цел: кликове.
Печеленето на пари от интернет означава увличане на аудиторията, а този търговец на кликбейт притежава около дузина Facebook страници на какви ли не теми - от евангелистко християнство до туристически дестинации. Каквато и да е тематиката им обаче, аудиториите им са огромни: 90 000 харесвания; 240 000 харесвания; 26 000 харесвания...
Бурим показва съдържанието си пред близо милион души и превръща тези кликове в рекламни доходи - и от социалните медии, и от външни сайтове. Така той печели по около 600 евро на ден - доста повече, отколкото би могъл да изкара с обикновена работа в Косово.
Бизнесът на Бурим е сред основните "врагове" на социалните мрежи и технологичните гиганти са се зарекли да го ликвидират. Борбата с фалшивите новини е нещо, което Марк Зукърбърг, например, нарича свое "лично предизвикателство".
Така през 2018 г. Facebook удвои числеността на екипа си за сигурност до около 20 000 души и затвори много групи и страници, които споделяха кликбейт, като изтласка съдържанието им до почти пълна невидимост в платформата на социалната мрежа.
Как обаче се отразява това върху търговците на подобно съдържание като Бурим?
Мерките определено са имали ефект и много от неговите страници са били ликвидирани. И все пак, въпреки че доходите му са спаднали от 600 на 100 евро на ден, той продължава да е активен и да печели.
Разпространението на фалшиви новини е станало по-малко доходно занимание - и вероятно не толкова политически ангажирано. То очевидно е еволюирало в сензации около знаменитости, измислени истории за футболисти, чупещи краката си, или скандални сексуални сензации. Създателите на подвеждащо съдържание вече споделят баналности, а не политическа пропаганда.
Макар и не толкова високодоходна, въпреки всичко тази практика все още е широко разпространена. Според един от търговците на кликбейт 40% от косовските младежи се занимават с това. "Десетки хиляди", заявява друг.
И това не е изненадващо. Дори и само 100 евро на ден, вместо доскорошните 600, пак са пари, които могат да променят живота на един млад човек, особено ако преди това е изкарвал по 7 евро дневно като сервитьор. Така че отговорът на въпроса "защо" е повече от ясен. Далеч по-интересен е отговорът на въпроса "Как".
Има друга страна на тази индустрия на фалшиви новини и кликбейт, която не е видима за обикновените хора. Съществува мрежа от затворени групи, където членовете са от няколкостотин до няколко хиляди. За да бъде допуснат човек до такава затворена група, трябва изрично да бъде поканен от създателите ѝ.
Вътре обаче е очевидно, че Facebook е не само мястото, където се "жъне" аудитория. Той е и мястото, където търговците на фалшиви новини търгуват помежду си.
Facebook страници със стотици хиляди харесвания се продават и препродават за хиляди долари. Други потребители продават фалшиви харесвания, или фалшиви акаунти, или предлагат съвети как да се заобиколят мерките на Facebook. Може да се намери дори и "пакет за начинаещи в бизнеса с фалшиви новини", вървящ с колекция от Facebook страници за събиране на аудитория, плюс уеб сайтове за монетизация на бизнеса. Това е бранш на услугите за икономиката за дезинформация.
Не само Facebook прави иновации - търговците на дезинформация също го правят. Някои се специализират в развиване на аудиторията на страници и последващата им продажба.
Други продават контент, а още повече се концентрират върху заобикалянето на мерките на Facebook за борба с фалшивите новини. Дори и в малки групи това се случва редовно, десетки пъти на ден. Това е заобикаляне на политиките и системите на Facebook в индустриални мащаби.
По света има хиляди хора като тези - обикновено млади мъже с добри технически и дигитални умения. Те са склонни да споделят всякакво съдържание заради кликовете. И в търсене на кликове онлайн, ужасиите, шокиращото, преувеличеното или провокиращото разделение в обществото постоянно побеждава.
Този тип фалшиви новини, контент, експортиран на западните пазари в името на печалбата, е нещо подобно на отглеждането на опиумен мак.
Това е високодоходна култура, лишена от морал. Тя не се ползва от хората, които я създават. И тя не носи нищо добро на чуждестранните пазари, които я потребяват.
Тя обаче - засега - е най-лесният и достъпен начин за някои хора да печелят пари. И ако искаме да спрем това, не е достатъчно просто да изгорим полетата. Трябва да дадем на хората нещо друго, което да отглеждат.
