Кремъл в тиха паника

Само след първия си месец, 2016-та година нанесе серия от унищожителни икономически удари върху Русия. С падането на цените на петрола и курса на рублата, спада и стандартът на живот на масовия руски гражданин.

Централната банка на Русия бе широко хвалена, че не е харчила от резервите си в твърда валута, за да подкрепи рублата - видимо губещ вариант - но това се случва за сметка на самите руснаци.

Обществеността реагира стоически и като цяло без паника, въпреки че виждаше как стремежите й да се превърне в средна класа отиват в небитието. Но все пак вече се усеща прилив на отчаяние, а именно Кремъл изглежда най-объркан какви следващи стъпки да предприеме.

Владимир Путин стигна до това да обвинява основателя на Съветския съюз Владимир Ленин за настоящите трудности на Русия

Историческите изкупителни жертви обаче не освобождават Путин и неговото правителство от отговорността за финансовата каша, в която е Русия. С повишаването на икономическата температура, Москва ще се окаже пред нараснал натиск да преразгледа и вътрешната си политика, и външнополитическите си авантюри.

Признаците на паника и на пробойни в системата са навсякъде.

Финансовият министър Антон Силуанов настоя за нови 10-процентни орязвания на бюджетни разходни пера. Сходно намаление се случи през миналата година.

Както предупреди Силуанов, Русия е изправена пред повторение на финансовия срив от 1998-99 г., както и пред евентуален фалит - това не са особено успокояващи думи от човека, отговорен за икономическата политика на Русия. Вероятно затова той бе отстранен от управляващата партия - „Единна Русия, която през есента ще бъде изправена пред парламентарни избори.

Междувременно държавният бюджет за 2016 -та вече включва катастрофални ограничения на средствата за образование, здравеопазване и социални разходи. Как руската общественост ще реагира на допълнителни орязвания на средствата?
Никой не може да предскаже.

За да увеличи приходите, Кремъл обмисля продажбите на част от собствеността си в големи държавни компании, включително "Роснефт", "Сбербанк" и "Аерофлот", като все пак си запази мажоритарен дял. Москва отдавна се заричаше никога да не продава тези ценни книжа на свит пазар, но точно това предстои да се случи при настоящите икономически условия.

Съответните министерства обаче не изглежда да са получили благословията на Путин за приватизационни сделки

Руският президент току-що настоя купувачите на тези активи да са регистрирани според руските закони фирми, а не офшорни компании. Това рязко намалява и без това ограничения кръг от потенциални купувачи.

Путин също така увери, че няма да има продажби "на пожар" на държавни активи. Така президентът и неговото правителство най-вероятно изгубиха крайно необходима прясна финансова инжекция, но и изглеждат разделени и несигурни в предстоящия приватизационен процес.

Няколко руски министерства също така подготвят антикризисен план за засилване на определени национални индустрии, което почти звучи насърчаващо, докато не се замислим за съдбата на антикризисния план за 2015. Само 17 от 60-те програми бяха реализирани изцяло миналата година, казва руската Сметна палата, което е оставило непохарчени милиарди рубли.

Няма особени причини да се смята, че планът за стимулиране на икономиката през 2016 - с по-малко налични пари - ще постигне повече от своя предшественик за съживяването на руската икономика.

Частният сектор остава в губеща позиция и надали ще може да поеме щафетата

На скорошен форум, названието на който звучеше не особено оптимистично - "Малкият бизнес: национална идея?", Путин отговори на въпроса с категорично "не". Той не даде на малките фирми нови данъчни отстъпки, нито им предложи някакви облекчения от убийствените двуцифрени лихви. Вместо това той ги насочи да търсят подкрепа от местната власт - която сама по себе си също е на ръба на фалита, така че не е в състояние да намалява данъчни ставки.

Руското правителство реално няма сериозни икономически алтернативи, освен да се надява на добър късмет

Това накара Герман Греф, бивш министър на Путин по въпросите на икономическото развитие и сега шеф на "Сбербанк", да оповести, че Русия ще продължи да изостава от глобалните си икономически конкуренти, ако не въведе сериозни структурни реформи. Предупреждението на Греф и придружаващото го притеснение изглеждаха изумително: "Оказахме се сред губещите страни, сред дауншифтърските държави."

Това, от което руският елит се бои най-много, е, че икономическите проблеми ще прелеят и в политиката

Сергей Наришкин, председател на руския парламент, отправи не особено деликатно предупреждение към депутатите в Думата, изправени пред избирателна кампания през септември 2016 г. Той предупреди, че изборите не бива да служат като "детонатор за социална експлозия".

С други думи, кандидатите не бива да се конкурират като критикуват държавата, а политическият дебат не може да служи като средство за изпускане на парата, намаляващо социалното напрежение.

Дали паниката ще доведе до промяна в правителството, разрастващи се протести, икономически срив или политически енергични мерки, тепърва предстои да се разбере. Засега руснаците действат по-спокойно от лидерите си. Нарастващата тревожност сред елита обаче започва да прераства от националната към международната политическа арена.

Русия вече обмисля суспендиране на заемите си за други държави

Нещо повече, според Financial Times през декември Путин е приканил сирийския президент Башар ал Асад да се оттегли от поста. Този му ход противоречи на всичките му публични изявления за пълна подкрепа.

Но вероятно най-важното е, че бърза среща през януари между зам.-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд и ПР гуруто на Кремъл Владислав Сурков разглеждаше възможни решения за Украйна.

Участието на Сурков беше особено показателно, защото той е човекът, който в крайна сметка ще трябва да представи пред руското общество каквото и да е стратегическо оттегляне от Украйна като полезна стъпка за Русия.

И държавният секретар на САЩ Джон Кери, и френският икономически министър Еманюел Макрон загатнаха, че санкциите срещу Русия биха могли да бъдат отменени в следващите няколко месеца, ако споразуменията "Минск-2" бъдат изпълнени изцяло.

Премахването на санкциите ще е първата стъпка към икономическото възстановяване на Москва, макар че сериозният растеж все още остава в твърде далечна перспектива.

Преговорите за Украйна обаче далеч не са с предопределен резултат

САЩ, Европейският съюз и Русия ще се наложи и да си стиснат ръцете, и да си ги извиват под масата, за да съберат съответните страни на масата за преговори. Ако не бъде постигната договореност и икономиката продължава да затъва, Путин ще трябва по някакъв начин да спре разпространението на зараждащите се признаци на паника.

Ако правителството изгуби юздите в тази криза, руснаците има голяма вероятност да пожелаят и смяна на президента. А това остава най-страшният възможен сценарий за Путин.