Американката Бритни Гринър е една от най-големите звезди на женския баскетбол. Тя е част от малка и изключително елитна група спортисти, които са печелили всичко в този спорт - олимпийска титла, световно първенство, американския колежански шампионат, женската НБА, както и Евролигата.
Благодарение на своите успехи, тя е смятана за спортна суперзвезда в своята родина САЩ и дори е представяна като женския вариант на Майкъл Джордан и Леброн Джеймс.
Само че в момента кариерата ѝ вероятно е поставена под въпрос, при това не заради травми или скандали, а заради политика.
Гринър, която извън сезона в НБА играе за Екатеринбург, беше арестувана на 17 февруари на московското летище Шереметиево, след като митническите служители откриха в нейния багаж масло от канабис и изпарител за пушене.
Оттогава насам тя е в ареста, като руските власти я заплашват с 10 години затвор за контрабанда на наркотици.
Случаят с Гринър съвсем естествено провокира широка обществена реакция, а медиите в Русия и САЩ започнаха да спекулират с вероятността да се водят преговори за размяната с руския търговец на оръжие Виктор Бут, известен като "търговеца на смъртта" от холивудския филм "Цар на войната", който излежава 25-годишна присъда в американски затвор.
От Държавния департамент на САЩ обаче категорично отхвърлят подобна възможност.
"Това, което ще кажем, е, че използването в практиката на неправомерно задържане като разменна монета представлява заплаха за безопасността на всеки, който пътува, работи и живее в чужбина. САЩ се противопоставят на тази практика навсякъде", казва говорител на Департамента, цитиран от BBC.
През последните десетилетия службите за сигурност и широка общественост свързват вземането на заложници като обичайна практика за недържавни и антисистемни групи като терористични мрежи или престъпни организации.
На този фон обаче все по-честа става практиката за осъществяване на така наречената "заложническа дипломация", използвана от държавни правителства, които задържат чуждестранни граждани в рамките на своите наказателни системи и ги използват като лост за оказване на натиск в международните отношения.
Самата тактика съвсем не е нова и често е била използвана от различни държави.
Даже в България добре помним случая с нашите медицински сестри и пакистанския медик, които бяха осъдени на смърт в Либия по обвинение в умишлено заразяване на няколкостотин деца с вируса на ХИВ. В крайна сметка всичко приключи благополучно с тяхното завръщане у дома, макар и за това да бяха нужни цели осем години, както и посредничество на Франция.
Официално България и Франция отричат да е плащан какъвто и да е откуп, но паралелно с преговорите за освобождаване и след това режимът на Муамар Кадафи успява да си спечели изгодни договори с Париж в областта на отбраната, енергетиката, здравеопазването и имиграцията. След случая пък либийската държава остава с напълно изплатен външен дълг към България.
Това е показателен пример за начина, по който дипломацията на заложниците може да работи ефективно с цел изнудване.
По същество тук основният похитител се явява определена държава, използваща собствената си съдебна система като формален инструмент, за да придаде легитимност на действията си.
Така самото отвличане заема една доста мъглява позиция в правото между законните арести и съдебно преследване от една страна, и незаконното отвличане, от друга.
В началния етап на заложническата дипломация всичко изглежда като стандартна процедура - властите арестуват чужденец заради престъпление по местните закони и скоро след това бива повдигнато официално обвинение. Самото то обаче бързо губи значение, тъй като започват междуправителствени преговори, които могат да включват всякакви дипломатически или икономически отстъпки.
А по целия този път обвиняемият преминава от затворник към разменна монета.
В юридически смисъл жертвите на заложническата дипломация са обвиняеми. Де факто те са заложници. Тази присъща двойственост прави всяка подобна ситуация особено сложна за разплитане, тъй като представлява размиване на установените правни норми за задържане, върховенството на закона и нормите за поведение в международните отношения.
Така все повече режими по света се възползват от добрата възможност, за да атакуват свои опоненти, а все повече граждани на държави от Европа и Америка попадат в затвори в Русия, Китай, Иран, Северна Корея, Турция или Венецуела.
Например американският пастор Андрю Брънсън е арестуван в Турция през 2016 г. след опита за преврат от 15 юли и е обвинен в шпионаж, подкрепа за терористични организации и връзки с движението на духовника Фетхуллах Гюлен и Работническата партия на Кюрдистан.
Няколко месеца по-късно президентът Ердоган предлага Брънсън да бъде разменен с Гюлен, който живее като изгнаник в САЩ, но това не се случва, а пасторът е освободен през 2018 г.
Друг известен случай е свързан с британката от ирански произход Назанин Зангари-Радклиф. През есента на 2021 г. тя е освободена от ирански затвор, след като излежава 5-годишна присъда по обвинение в участие в заговор за държавен преврат.
По време на съдебния процес срещу Радклиф се водят преговори за нейна размяна с иранец, задържан в Австралия, но според съпругът ѝ всъщност цялата история е била опит на Техеран да притисне британското правителство да върне дълг от 450 милиона паунда, които останали като задължение заради провалена оръжейна сделка от 70-те години.
Данни на фондацията "Джеймс Р. Фоли" (по името на журналиста, който бе отвлечен и впоследствие екзекутиран от "Ислямска държава" през 2014 г. в Сирия) показват, че за 2021 г. има съществено изменение в броя на отвлечените американските граждани, като към момента правителствата надминават недържавните образувания като водещ субект при вземането на заложници.
В този смисъл са идентифицирани 19 случая, при които американски граждани са били похитени от престъпни или терористични организации, докато 43 са примерите за подкрепени от правителства незаконни задържания.
От своя страна Западът също отговаря с подобни тактики, както се вижда от задържането в Канада на финансовия директор на Huawei Мън Уанчжоу, която близо три години бе поставена под домашен арест в Канада след искане за екстрадиция на САЩ.
Само две седмици след нейния арест пък в Китай са задържани Майкъл Ковриг, бивш дипломат и Майкъл Спейвър, бизнесмен, промотиращ туризма и културния обмен между Канада, Китай и Северна Корея.
Двамата канадски граждани прекарват 830 дни в арест без връзка с външния свят и без да им бъдат повдигнати никакви формални обвинения. Те просто са задържани произволно с целта да бъдат използвани по случая с Мън. Когато тя е освободена, същото се случва и с тях.
Цялостната концепция за "заложническата дипломация" представлява съществена заплаха за установения ред в международните отношения.
При нарастваща геополитическа нестабилност и поляризиране на отношенията между Запада и други световни и регионални сили вероятно ще стават все повече случаите подобни на този с Бритни Гринър и всички останали.
Спортисти, журналисти, хуманитарни работници, учени, активисти, бизнесмени или дори най-обикновени туристи са най-удобните жертви за "дипломацията на заложници".
