"Лолита, светлина в живота ми, огън за слабините ми..."
Първите думи от романа на Владимир Набоков ясно показват какво очаква читателя - една обезпокояваща история, в която няма положителни герои и всичко е пропито с чувство за срам, мрак и... да, секс.
Какъв мозък може да роди сюжет, в който привлекателен и интелигентен мъж на средна възраст се оказва педофил и се жени за хазяйката си, само за да има достъп до 12-годишната ѝ дъщеря? Откъде идва вдъхновението за такива герои и техните действия?
Психиатърът Брандън Сентъруел е категоричен, че самият Набоков е бил педофил.
След внимателен анализ на романа "Лолита" през 1992 г. Сентъруел публикува изследването си, в което излага тезата, че главният герой Хумберт Хумберт е не някой друг, а именно самият писател. Психиатърът проследява педофилията на Набоков до детството на автора, когато той е бил сексуално насилван от чичо си.
Увлеченията на Набоков, пише още Сентъруел, се засилват още повече, когато дядо му се жени за дъщерята на любовницата си, за да осигури прикритие за незаконната си връзка, и това е претворено в книгата, само че в обърната версия - Хумберт се жени за по-възрастна жена, за да бъде близо до дъщеря ѝ.
Страстта към малките момичета Сентъруел обвързва и с друго увлечение на Набоков - това по пеперудите. Писателят е бил запален лепидопетрист и дори лично е открил няколко нови вида пеперуди, а връзката между непълнолетните момичета и пеперудите не е трудна за обяснение.
В реалния живот авторът е женен за Вера Набокова, която е само три години по-млада от него. Той никога не прави престъпления от педофилия, а вместо това, смята Сентъруел, канализира чувствата си в творчеството си и особено в "Лолита".
Друга версия твърди, че Владимир Набоков е плагиатствал от Салвадор Дали, без някъде да посочи първоизточника си.
Теорията е на немския литературен критик Майкъл Маар и обяснява как през 1931 г. Дали публикува кратък разказ на име "Мечтание". В него сюжетът се върти около художник на средна възраст, който крои планове как да съблазни малолетно момиче, след като успява да накара майката да се влюби в него.
Малолетното момиче в разказа на Салвадор Дали се казва Дулита.
Името Дулита, което е доста сходно с Лолита, се появява и по-късно в творчеството на художника - в "Тайният живот на Салвадор Дали". Там момичето обаче като че ли е по-зряло, както се случва и в романа "Лолита", където в края тя е омъжена и бременна.
Набоков учи европейска литература в Тринити колидж към Кеймбридж, така че критикът Майкъл Маар приема, че почти със сигурност е чел творбите на Дали и след това е решил да заимства от тях безнаказано.
Трета теория гласи, че писателят използва съвсем истински криминален случай като основа, върху която се разиграват действията в "Лолита".
Досиетата на ФБР пазят в архивите си случая от 1948 г. на 11-годишната Сали Хорнър от Камдън, Ню Джърси. В един пролетен ден тя влиза в универсален магазин и краде една тетрадка, като я пъха сръчно в чантата си. В следващия момент един мъж я хваща за ръката и ѝ казва, че е видял всичко.
Това е 50-годишният Франк Ла Сал, току-що излязъл от затвора, където е лежал заради изнасилването на пет жени.
In 1948 Florence Sally Horner from Camden, New Jersey was kidnapped and repeatedly sexually molested for two years by a 50 year old man named Frank La Salle. pic.twitter.com/RAtvjMZiaW
— ʷʰᵃᵗ ᵗʰᵉ ᶠᵘᶜᵏ ᶤˢ ᵘᵖ ᵏʸˡᵉ (@flyythreads) October 27, 2018
Той лъже момичето, че е агент на тайните служби и би могъл да издаде Сали за кражбата, а тя наивно му вярва. Все пак Ла Сал пуска Хорнър и няколко месеца минават, сякаш нищо не е станало. След това обаче мъжът отново се появява и заявява, че ако Сали не дойде с него в Атланта, ще се обади в полицията.
Уплашена, Хорнър лъже майка си, че отива на екскурзия с приятелка и заминава с Ла Сал. Следващите 21 месеца са истински кошмар за момичето, изпълнен с пътуване из Щатите и сексуален тормоз.
Пътуването на Хумберт Хумберт, което той предприема с Лолита, напомня поразително на случая със Сали Хорнър чак до факта, че Ла Сал също се представя за баща на момиченцето.
Вера Набокова потвърждава за New York Times, че докато мъжът ѝ работи по романа "Лолита", той преглежда богат набор от полицейски архиви, в които са описани отвличания на малки момичета от възрастни мъже, но уточнява и че случаи като този на Сали Хорнър никак не са малко.
Самият Владимир Набоков също обяснява какво го е вдъхновило за най-известната му книга.
В бележките си към "За книга, наречена "Лолита" писателят разказва как един ден прочита във вестника история за маймуна от парижкия зоопарк, която след месеци на дресировка успява да хване молив и да започне да рисува.
Първото нещо, което маймуната рисува, са решетките на клетката ѝ. Оттам нататък Набоков се вдъхновява за образа на Хумберт Хумберт, който сам нарича себе си "горила" на няколко места в романа.
Друго признание, което Набоков прави директно в книгата си, е, че е заимствал от биографиите на популярни личности.
Писателят е познавал прекрасно живота на хора като Луис Карол, Чарли Чаплин и Данте Алигиери, всеки от които е бил увлечен по непълнолетни момичета.
Всъщност най-вероятно "Лолита" е микс от всичко изброено, който Набоков е изсипал в ума си, забъркал и изписал на хартия.
При това романът първо е написан на английски, а след това авторът решава, че в Русия могат да дойдат и по-добри времена и лично превежда творбата си на руски.
