Европейският съюз (ЕС) има амбициозна цел - до 2045 г. е постигнал въглеродна неутралност.
Ако иска да я постигне обаче, Евросъюзът трябва сериозно да забърза смяната на автомобилния парк с електрически. И именно тук Брюксел среща сериозна "неравност по пътя" - за 2022 г. електромобилите на територията на ЕС са едва 3,1 милиона.
Да, това е скок с 58 процента спрямо 2021 г., но подмяната на коли с двигатели с вътрешно горене с такива на батерии не се случва с достатъчно бързи темпове, за да бъде догонена целта за нулев въглероден отпечатък през 2045 г.
Причините са много - от общ скептицизъм към електромобилите, през високите им цени до липсата на достатъчно инфраструктура.
Цената продължава да е водещ фактор при смяната на автомобила не само за българите, но и за средностатистическите европейци. Електромобилите са по-скъпи от конвенционалните коли заради батериите си - най-големият разход при производството на функционираща кола, задвижвана от електричество.
Процесът се оскъпява допълнително, ако батерията трябва да е по-голяма и по-мощна, за да задвижи по-голяма кола и да осигури повече километри пробег.
Някои европейски държави се опитват да разрешат казуса, като предлагат различни стимули за закупуването на електрическа кола. Франция покрива до 5000 евро от стойността на електромобила, докато в Румъния тази сума може да достигне до 11 хил. евро. Подобни стратегии има и в Германия и Австрия.
И все пак масово европейските шофьори продължават да смятат, че да се сдобият с автомобил с двигател с вътрешно горене е по-изгодно.
"Зелената сделка трябва да е не просто зелена, трябва и да е сделка", заявява австрийският евродепутат Барбара Талер.
За Euractiv тя обяснява, че вместо рязка забрана на бензиновите и дизеловите коли Европейският съюз трябва да предприеме по-гъвкав подход и да не изключва и биогорива като водорода. "Нямаме нужда само от електромобили, имаме нужда от цял букет възможности", убедена е Талер.
Тя припомня, че цената на електромобилите не пада особено не само заради скъпите батерии, но и заради забавянето в производството по време на пандемията и продължаващия недостиг на чипове.
Автомобилните производители също не се отказват току-така от двигателя с вътрешно горене.
Този тип коли, както казахме, са по-лесни и не толкова пипкави за производство. Не изискват и толкова работа по софтуера, колкото отнемат електромобилите. Последните налагат на големите автомобилни концерни да инвестират в изцяло нови платформи, върху които да градят бъдещите си коли, и разходите никак не са малки.
Ford е сред брандовете, които открито говорят за загубите, които производството на електромобили им е донесло.
В разговор за британското издание Morning Star главният изпълнителен директор на Ford - Джим Фарли - не крие, че през 2022 г. компанията е на сериозна загуба заради електрическите си коли. За да се конкурира успешно с Tesla, брандът е принуден да свали цените на електромобилите си, което удря сериозно по Ford.
Преди това брандът имаше за цел до 2026 г. да произвежда по около 2 млн. електрически автомобила на година, но Фарли е категоричен, че тази цел няма да бъде достигната.
Очевидно Ford не са единствените в подобно положение. По време на конференцията за климата COP27 от ноември 2022 г. Volvo инициира така наречената "Коалиция на нулевите емисии".
В инициативата веднага отказват да се включват някои от най-големите имена в бранша, сред които Toyota, BMW и Volkswagen. Всички те работят по собствени модели електромобили, но се въздържат да се обвързват с точни амбиции за произведени бройки и пълна декарбонизация до определена година.
Има и още една сериозна причина, поради която автомобилните гиганти не бързат с електрическата революция - те виждат, че за нея в Европа няма инфраструктура.
На територията на Европейския съюз има малко над 470 хил. публични зарядни станции. Най-много са те в Норвегия, Люксембург и Нидерландия, а най-малко - в Румъния, Полша и България. В средата са иначе развити икономики като Франция, Германия и Финландия.
За цялата територия на ЕС се пада по-малко от една зарядна станция на 10 жители.
Недостигът на зарядни станции кара шофьорите на електромобили да планират много внимателно пътуванията си, което доубеждава скептиците, че електрическите коли са не само скъпи, но и трудни за шофиране.
По оценка на консултантската компания McKinsey до 2030 г. в ЕС трябва да има най-малко 3,4 млн. публични зарядни станции, за да преминат спокойно водачите от двигателите с вътрешно горене към електромобилите.
С други думи, Европейският съюз изостава сериозно и тук, а без достатъчно зарядни станции миграцията към електрически коли е невъзможна.
Именно притеснението, че електромобилът е твърде скъпа и голяма грижа, спира много европейци да си закупят такъв. Не е никак учудващо, че България е на чело по скептицизъм към електрическите автомобили, но в същия списък са и Румъния, Словакия, Италия и Португалия.
Именно тези държави настояват срокът за преминаване изцяло към електрически автомобилен парк да се измести от 2035 на 2040 г.
И без тях обаче Европейският съюз трудно ще изпълни амбициите си почти всички негови граждани да карат електромобили във възможно най-кратки срокове.
По мнение на изданието за електрически коли Electrek единствената мярка, която ще ускори процеса и категорично ще проработи, е поетапна, но пълна забрана за производството и продажбата на коли с двигатели с вътрешно горене.
