Расист!
Речено и отсечено. Присъдата бе ясна от момента, в който се разбра, че Александър Тонев ще бъде обвинен по показанията единствено на човека, с когото са разменили думи в мача Абърдийн - Селтик.
Все едно да те осъдят за тежка телесна повреда без свидетели, само по показанията на бития.
Темата с расистките обиди във Великобритания става все по-близка до фарса, отколкото до реалния живот.
Скандалното наказание на Луис Суарес, за което вероятно един ден и Патрис Евра ще признае, че е изсмукано от пръстите обвинение, даде старт на всичко. Тогава Евра свидетелства, Суарес се защити, а ФА удари с чукчето - "виновен".
Тонев също бе виновен от момента, в който застана срещу тъмнокож младеж дума срещу дума. Нямаш шанс, независимо какво си казал. Ако случайно присъдата бе "невинен", какви щяха да са реакциите? Хората в шотландската федерация уплашено подръпват мустак и си мислят: По-добре един обвинен за расист да си получи седемте мача наказание, отколкото целият свят да си каже - тези са расисти, защитават един такъв.
Темата с обиди на расова основа така и не иска да отмине, а и продължава да се натяква като някакъв огромен проблем за футбола. Истината е, че епизодични изблици на идиотизъм се случват най-вече Балканските страни, но в никакъв случай те не заплашват бъдещето на играта.
Много по-важно е да бъдат изчистени нагласените мачове за черно тото и проблема с отлива на публиката, както и превръщането на футбола в игра "Монополи", където шейхове се замерят с пачки и променят до нереалистични параметри трансферния пазар и статуквото.
Но за назидание по един "расист" си го получава поне веднъж годишно. За съжаление в този случай е български национал. Миналия път бе уругвайски.
И така, за да има спокойствие на фронта на тази леко изкривена толерантност. Нищо, че в британския футбол защитник чупи крак на съперник и пропуска само 4 мача. Това не е проблем. Защото явно и потърпевшият, и извършителят, имат един цвят на кожата.
Доста толерантно.
