Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Фюри върна бокса към великите дни на тежката категория

Фюри взе титлите на Уайлдър и се доказа като най-атрактивния боксьор в тежка категория до момента Снимка: Getty Images
Фюри взе титлите на Уайлдър и се доказа като най-атрактивния боксьор в тежка категория до момента

Това беше най-голямата битка в тежка категория от десетилетия насам и Тайсън Фюри я завладя напълно.

Сред многото обичани от феновете му слогани е и този: един крал никога не пристига тихомълком.

Затова и двубоят, още от хулиганската пресконференция в сряда, през клоунадата на кантара в петък, чак до пеенето на Фюри след победата му, беше мащабен, шумен и необуздан.

Циганския крал беше внесен към ринга на свой собствен златен трон, с червена мантия и кралска корона, пеейки Crazy на Патси Клайн.

 

 

После той разби Уайлдър във всеки от рундовете и накрая спечели с технически нокаут, когато от щаба на съперника му хвърлиха кърпата в седмия рунд. След завършека, Фюри похвали куража на Уайлдър и обяви: "Кралят се завърна на трона си", след което изпя American Pie на Дон Маклийн.

Фюри е доста добър певец и препълнената зала (в която почти половината от 15-те хиляди души изглежда бяха дошли от Великобритания) започна да пее с него на припева. Беше забележително паметен момент в една вечер и една цяла седмица, пълна с такива.

Това беше най-значимият боксов сблъсък поне от май 2015-а насам, когато Флойд Мейуедър победи Мани Пакиао. Снощи просто се върнахме към годините на най-великите вражди в тежката категория, родили серия от незабравими двубои.

Но за разлика от предишния сблъсък Фюри-Уайлдър, когато британецът надигра противника, но на два пъти падна в нокдаун и стигна само до равенство, този път той стартира агресивно и не отпусна газта.

Уайлдър така и не успя да пусне в действие дясната си ръка, неговото най-надеждно оръжие.

Тази дясна ръка беше едновременно реална и въображаема в съзнанието на двамата боксьори. Уайлдър я държи ниско до бедрото, малко далеч от тялото, като някакво предупреждение; но в тази вечер я използваше само за да замахва и да се надява на нещо, което така и не се случи.

Уайлдър беше разочарован от хвърлянето на кърпата, както впрочем и треньорът му Джей Диас, тъй като се оказа, че решението е на един от помощниците в щаба.

Но всъщност съдията Кени Бейлес можеше да прекрати боя доста по-рано. Уайлдър трудно поддържаше баланса си след удар по лявото си ухо, което кървеше и го караше да се накланя наляво в последните няколко рунда. Когато гонгът прозвуча за край на рунд 3, американецът стоеше замръзнал по средата на ринга, сякаш въобще не го е чул.

После той се държеше за въжетата, прегръщаше Фюри и правеше всичко възможно някак да оцелее чак до седмата част - самото му оставане в боя си беше постижение.

"Аз съм най-върлият си критик, но дори аз ще призная, че това беше фантастично представяне", каза Фюри на пресконференцията по-късно. И няма как да не се съгласим.

Фюри продължава да прави привидно невъзможни неща за тяло с неговите габарити от 206 см и над 120 кг. В един момент гонеше Уайлдър по ринга (често се случваше) и някак успя да нанесе точен удар с обратната част на ръката си. Фюри е гигант, който се движи както се движи един пойнт гард в баскетбола.

Той влиза в конфликт и с първото правило на бокса: не показвай никаква слабост.

Фюри открито говори за миналите си проблеми с депресията и злоупотребата със субстанции.

Той е узязвим, искрен и открит, но не бива да бъркаме и да го мислим за разконцентриран или несериозен. Фюри сам казва, че се бие за "всички, които си мислят, че вече няма никаква надежда" и във Вегас феновете му видяха точно тази негова страна - на безнадеждния в миналото човек, който вече вярва.

Привържениците му пътуваха дълъг път, за да пеят, скандират и пият, но и за да видят нещо историческо - защото благодарение на Циганския крал, пътуването им си заслужаваше. Когато всичко свърши, те излязоха по улиците, нахлуха в баровете, докато самият боксьор не беше далеч зад тях и също празнуваше бурно.

Защото един крал няма как да бъде тих и когато си тръгва. Особено когато си тръгва толкова победоносно.

Най-четените