Нова наредба от серията "Да кипи безсмислен труд" са изготвили от здравното министерство. Този път става въпрос за регламент каква трябва да е храната, която се предлага в детските градини и училищата. Война на мазните колбаси, още по-мазните банички, бързите захари и сиренето от шкембе и палмово масло.
Колегите от вестниците се загрижили, че качествената и здравословна храна струвала скъпо и щяла да натежи на бюджета на родителите. Но други въпроси мъчат моята прегряла в жегите глава.
Защото има нормативни документи, които на хартия стоят много добре. Нищо не смееш да им кажеш. Как да тръгна да протестирам против усилието на чиновниците от здравното министерство да се грижат за здравето на децата? Обаче на втори прочит виждаш, че цялата работа е като марков стол "Филип Старк" насред порутена ромска колиба.
На мен ми е по-интересно - къде са тези здравословни храни и кой да ми гарантира, че наистина са такива? Министърът на земеделието Мирослав Найденов се кълне, че стандартите за качество, които въведе в хранителната промишленост, работели безотказно и нямало начин салам "Стара планина" да не бил от месо.
То хубаво, ама по новините на bTV миналата седмица ми съобщават, че храните от този вид се превърнаха в дефицитна стока. Заради слабото търсене се откриват все по-трудно по магазините. Драстично е намалял и броят на фирмите, които произвеждат месни продукти с логото "Стара планина".
И наистина се убедих, че е така. Вчера влизам в кварталния супермаркет с твърдото решение да си купя качествена храна. Дето се вика - за какво работя и изкарвам пари, като не мога да се погрижа за здравето си? Някога в магазина имаше цяло отделение два метра дълго и два високо, облепено със зелени надписи "Стара планина". А в него - колбаси, филета, кюфтета, все с гаранция за качество.
Вчера обаче от това изобилие нямаше и следа. Не успях да намеря дори два кренвирша със заветното лого. Поогледах месната секция. Подгизнали от вода пилешки гърди, мариновани пилета - вероятно за прикриване на миризмата на застояло, която ги е обхванала след като им е изтекъл срока на годност. Едни самотни свински котлети спасиха положението с вечерята.
Сиренето от мляко го търся един час в магазина сред морето от продукти, които са „нещо като сирене". В киселото мляко нямало нито мляко, нито кисела бактерия. Рибите и рибните продукти са замразени и окъпани в консерванти. Плодовете и зеленчуците са внос, та затова са с хубава парафинова обвивка, за да не се скапят, докато пристигна у нас.
Та се питам - откъде ще я намерят тази хубава храна, с която се канят да хранят децата? От бутиковите биомагазини, в които едно кило сирене струва 30 лв.? А едно пиле излиза 50?
Добре, дори да намерят отнякъде пари, за да зареждат от там, колко училища и детски градини ще могат да захранят трите или четирите малки елитни магазинчета, които продават в момента на неколкостотин елитни юпита и хипстърчета по центъра на София?
На г-н Найденов едно му признавам - че най-накрая би алармата на най-високо ниво какви храни ядем от десетилетия и с какви гадости се тровим, за да може някой да печели бързо и безпроблемно. Обаче да се беше сетил да осигури хубави условия за производството на храните, да намери субсидии за българските земеделци и скотовъдци, да спре спекулата и обирджийството на прекупвачите, да проверява редовно търговците на храни. Пък тогава да контролира какво ми влиза в устата. Защото въпреки санкцията на изхода, батаците на входа и по пътеката си остават. И няма смисъл от контрола на крайния продукт.
Ако го беше направил, сега чиновниците от здравното министерство нямаше да изглеждат толкова нелепо с тази наредба, изпълнена с добри намерения. А пък с добри намерения знаем кой път е покрит...
