Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Радев vs ПП - няколко крачки от любовта до омразата

Откъде дойде разривът между президента и бившите му служебни министри и какво значи той за българската политика Снимка: БГНЕС
Откъде дойде разривът между президента и бившите му служебни министри и какво значи той за българската политика

"Бях първият излъган, когато се доверих на тези хора, и сега плащам цената за своята доверчивост."

Това е може би най-острият коментар, който президентът Румен Радев досега си е позволявал по адрес на двамата си бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.

Само преди около година двамата се появяваха в рекламите за президентската кампания на Радев, наричайки го "моят президент".

От "Продължаваме промяната" (ПП) обвиняват държавния глава, че действа в съгласуваност с ГЕРБ, срещу които сам поведе борба в лятото на 2020 г. Президентът им отговаря с обвинения в лошо управление, лъжи и "шарлатанство".

Как се стигна до този момент, в който Радев и хората, за които на практика отвори вратата за голямата политика, в момента изглеждат като най-големите политически врагове?

Дали президентът координира действията си с партията на Бойко Борисов е спорен въпрос, който няма как да бъде доказан. Още повече - и държавният глава, и бившият премиер са категорични, че не общуват помежду си.

Това, което обаче не може да се отрече, е, че от над половин година ГЕРБ не критикува президента, нито назначеното от него служебно правителство, а пази всичките си патрони за ПП и партньорите им.

Нещо повече - понякога активисти на партията на Борисов дори влизат в защита на Радев и служебните министри, въпреки че по редица въпроси са на противоположни позиции.

Радев също спря да използва острата си реторика срещу ГЕРБ, не говори за "мутри вън!" и т.н. Отношението му към тази партия е максимално неутрално, което обаче в една среда на открита неприязън между отделните политически играчи и положение "всеки за себе си" изглежда почти като негласно партньорство.

Президентът от месеци насам е преместил най-тежките си критики към предишното правителство, изтраяло на власт малко над половин година. Служебните министри на Радев започнаха мандата си с мрачни изявления за заварено положение на хаос, безпорядък и нужда от спасяване.

Това се използва като извинение, за да бъдат оправдани някои доста спорни ходове като това да се действа в посока възобновяване на преговорите с "Газпром" (неуспешно) и да се направят някои големи реверанси към "Лукойл" в момент на наложени санкции срещу Русия и доставките на нефт.

Как обаче се стигна до този разрив между президента и ПП? И още повече - какви са неговите ефекти върху политическата среда у нас в момента? 

Една от основните причини за срива в отношенията им може да се търси в кадровия проблем. С идването си на власт кабинетът на Кирил Петков започна да подменя хора в държавната администрация, шефове на агенции и други - предимно хора, назначени от служебния кабинет преди това.

Идването на служебното правителство на Гълъб Донев доведе до същия процес, но с обратен знак - новите министри връщаха стари хора и подменяха ръководни кадри по йерархията.

Другият момент е сериозното различие в нагласите, ориентацията и приоритетите между президента и ПП.

Когато се появи политическият проект на Кирил Петков и Асен Василев, те точно бяха набрали сила като министри в служебното правителство на Стефан Янев с ярките си действия за демонтиране на предишното управление от държавната администрация - ревизия на третия кабинет "Борисов", рокади в Българската банка за развитие и смяна на кадри.

Именно това се оказа и ядрото на по-нататъшната връзка между бъдещите лидери на "Продължаваме промяната" (ПП) и президента - желанието да се демонтира управлението на ГЕРБ.

По това време партиите в 45-ото и 46-ото Народно събрание показваха невъзможност да излъчат стабилно управление. Влизането на нова, свежа политическа сила с лица, които са доказали (поне външно), че могат да изтръгнат хората на ГЕРБ от държавата, беше необходимият ключ за решаване на ситуацията.

Но веднъж сменена властта, започнаха да се появяват проблемите - и в държавата, и между членовете на управляващата коалиция, и между премиер и президент. Това просто е една от основните слабости на коалиция, обединена от действия срещу някого - категоричното отхвърляне на този "враг" трябва да е по-силно от собствените различия на участниците.

Войната в Украйна, енергийната криза, високата инфлация и ефектът им върху качеството на живот у нас доведоха до значително по-осезаемо усещане на разликите между отделните партньори. Различни приоритети взеха да излизат на преден план.

В отношенията между ПП и президента това стана най-видимо покрай уволняването на Стефан Янев като министър на отбраната - човека, за когото се смяташе, че е квота на президента в правителството.

Оттам нататък стана ясно, че тези две страни са поели по различен път, а от "Дондуков" 2 започнаха да се появяват все повече критики, че властта прави твърде малко за подобряване на живота на хората, рискува твърде много с опитите си да помогне на Украйна и не прави достатъчно, за да гарантира собствената ни национална и енергийна сигурност.

За да стигнем до сегашната картина, в която на практика президентът държи изпълнителната власт в ръцете си при един крайно разединен парламент, който видимо не може да генерира правителство нито стабилно мнозинство.

Това прави цялата ситуация с поведението на президента и на служебния кабинет крайно опасна от гледна точка на политическата стабилност на България.

Правителството на Гълъб Донев обяви, че не иска да бъде намесвано в междупартийните борби, но само се меси в тях с избирателни критики към отделни партии. Обяснява, че е заключено от ограниченията на служебния си характер, но си позволява крайно спорни ходове в областта на енергетиката и външната политика.

И не на последно място - спомага за създаването на конфликтен обществен дневен ред.

Макар Румен Радев да говори за нуждата от мир, правителство и стабилно управление, той не влиза в ролята на медиатор, каквато законът му предлага. Да, той прави консултации с партиите в парламента, но не и повече.

Самото влизане на президента в тези спорове, основно с ПП, го поставя като играч на игралната маса на политиката. А не като някой, който е над партийните сблъсъци и може да спомогне за установяване на общи точки между отделните формации.

С други думи, държавният глава не се възползва от основната си роля - да бъде обединител на нацията, тъй като е твърде зает да спомага за натягане на напрежението.

Напълно възможно е някои от критиките му срещу "Продължаваме промяната" да са верни, но самият начин, по който участва в политическия живот на страната в момента, прави Радев по-скоро част от проблема, отколкото негово решение.

Но докато цялата сериозна власт остава в ръцете му, едва ли може да очакваме нещо да се промени. Докато партиите се карат, именно президентът управлява. И не изглежда това да му пречи особено.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените