Смартфоните вече са се превърнали в наши постоянни спътници. За мнозина светещите екрани са притегателна сила с огромна мощ, чиито безкрайни забавления предкагат бягство от скуката, но и се опитват да превземат възможно най-голяма част от ежедневието на потребителите.
От стимулиращата сила на лайковете и известията през усилените с алгоритми шокови послания за "извънредни" новини и скандали - смартфоните обсесивно заемат все по-голяма част от ежедневието ни. Стив Джобс не би одобрил това.
През 2007, Джобс излезе на сцената на конгресния център Moscone в Сан Франциско и представи на света iPhone. Ако гледате пълната му реч, ще се изненадате как той си е представял взаимодействието на потребителите с това емблематично изобретение. Като цяло визията му е толкова различна от начина, по който повечето масово в момента хората използват тези устройства сега.
В коментарите си, след като обсъжда интерфейса и хардуера на телефона, той прекарва доста време в демонстрации как устройството използва сензорния екран, преди да опише в детайли многото начини, по които инженерите на Apple са подобрили вековния процес на провеждане на телефонни обаждания.
"Най-важното му приложение е провеждането на телефонни разговори", казва той, а след думите му следват аплодисменти. Джобс не отделя внимание на свързаността на телефона с интернет чак до 30-та минута от презентацията.
Това потвърждава, че геният зад Apple си е представял по-просто и ограничено изживяване на iPhone от това, което реално виждаме 10 години по-късно. Така например той не се фокусира много върху приложенията.
Когато iPhone е представен за първи път, все още App Store въобще не съществува. И това е умишлено. Както разказва Анди Гриньон, един от първите членове на екипа по разработката на iPhone, Джобс не е вярвал, че външни разработчици могат да предложат същото ниво на естетически приятно и стабилно преживяване, което програмистите на Apple могат да създадат.
Той е бил убеден, че внимателно обмислените и проектирани вградени функции на телефона са достатъчни. Това е бил "iPod, с който можеш да провеждаш телефонни обаждания", заявява Гриньон.
Изглежда Джобс е възприемал iPhone като нещо, което ще ни помага в малък брой занимания — слушане на музика, провеждане на обаждания, получаване на инструкции за движение. Неговата цел изглежда не е била някаква драстична промяна в ритъма на ежедневието на потребителите. Минималистичната визия за iPhone, която той предлага през 2007, е неузнаваема сега... и е жалко, че е така.
В рамките на това, което можем да наречем "модел на постоянния спътник", сега възприемаме смартфоните си като винаги включени портали към информацията. Вместо да усъвършенства занимания, които сме считали за важни преди съществуването на тази технология, те коренно променят самото ежедневие, стремейки се да подтикват потребителите да прекарват възможно най-много време пред екрана, а не толкова да подобрят удовлетворението и благосъстоянието ни.
И този модел на постоянния спътник за последните 10 години толкова се е утвърдил, че вече е лесно да забравим какво беше преди съществуването на смартфоните.
От гледна точка на отражението на технологията върху културата, важно е да подчертаем мащабите на тази промяна. Все по-очевидно е, че Джобс в началото е подходил много правилно и мнозина биха спечилили от това да се върнат към неговата първоначална минималистична визия за смартфоните.
Практически погледнато, за да бъдете минималистични потребители на смартфоните, това означава да използвате устройството за малко на брой функции, които правят ценни за вас неща (и които телефонът прави особено добре), а извън тези занимания, да го оставяте настрана. Подобен ход би изместил смартфона от позицията на постоянен спътник и би го върнал обратно сред луксозните вещи, чиято употреба носи удоволствие, но не доминира в ежедневието ви.
Разбира се, това може да се случи и сега, но изисква определени усилия от страна на потребителя. За целта трябва да премахнете от смартфона, всички онези предложения, които печелят пари от вашето внимание. Това включва социални медии, пристрастяващи игри и приложения за новини, които задръстват екрана ви с "извънредни" нотификации.
Освен ако работата ви не изисква присъствие в социалните медии и постоянно висене в имейла, така ще можете да се освободите от всичко, което може да ви разсейва и което да отвлича вниманието ви. Така, ако сте на работа, ще можете много повече да се съсредоточите върху нея, вместо да проверявате кой какво е постнал или какво съобщение ви е изпратил. Ако сте някъде на почивка или дори просто на разходка, няма да я има тази почти компулсивно-обсесивна нужда да наснимате всичко със смартфона си и веднага да качите снима във Facebook или Instagram.
Ако не сте сигурни дали работата ви изисква имейл на телефона, не питайте, просто изтрийте приложенията и изчакайте, за да видите дали това ще създаде проблем - много хора непреднамерено преувеличават необходимостта да бъдат постоянно достъпни.
След като премахнете дигиталните разговори, жадуващи за вниманието ви, телефонът ви ще се върне към нещо по-близко до ролята, първоначално замислена от Джобс.
Той ще стане внимателно проектирана вещ, която понякога се използва в рамките на деня, за да подкрепя (а не да пречи) на опитите ви да живеете по-добре: помага да откриете перфектната песен, която да слушате, докато вървите из града; показва маршрута до нов ресторант, където имате среща с приятели; само с няколко движения на пръста ви позволява да се обадите на майка си... а след всичко това без никакви угризения връщате тази технология в джоба или чантата си и продължавате с реалния си живот.
В началото на презентацията си през 2007, Джобс заявява: "Сега Apple ще изобрети наново телефона". Това, което той не допълва обаче, е обещанието "утре, ще изобретим наново живота ви".
iPhone е фантастичен телефон, но никога не е бил предназначен да служи като основа за нова форма на съществуване, в която дигиталното все повече измества аналоговото. Ако върнете тази иновация към първоначалната ѝ ограничена роля, ще изпитате по-голямо удоволствие и от телефона си, и от живота си.
