Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Надежда" – първият арабски космически апарат, устремен към Марс

"Надежда" – първият арабски космически апарат, устремен към Марс Снимка: Emirates Mars Mission

Датата е 2 декември 1971 г. Съветският космически апарат "Марс 3" прави първото успешно кацане на повърхността на Червената планета, откъдето в близките месеци ще изпраща данни за нея към екипа на Земята.

На същия ден на геополитическата карта на света се появява нова държава - Обединените арабски емирства (ОАЕ).

Ясно е, че Русия има повече от половин век преднина по отношение на космическите изследвания, но това не пречи на арабския свят да празнува днес една голяма стъпка в тази посока - първият сателит от тази част на света потегля в посока Марс на 15 юли.

Да се стигне до този момент със сигурност не е било лесно. Космическата програма на ОАЕ, която носи името "Мохамед бин Рашид", работи от едва 14 години, а основният ѝ фокус досега е бил изграждането и пускането на спътници за наблюдение на Земята, както отбелязва The Verge.

Ето защо за мисията до Марс инженерите на ОАЕ са проектирали за първи път орбитиращ апарат, който да се справя с тежкото междупланетно пътуване. А това накратко означава, че е трябвало те да си партнират с различни академични институции в САЩ, откъдето да почерпят ноухау.

"Имаше какво да научим", признава Омран Шараф, който е мениджър на Emirates Mars Mission, както се нарича предстоящата експедиция. "Работата е там, че не искахме да започваме от нулата, затова просто трябваше да се учим от останалите", признава той.

След шест години съвместен труд проектът е готов, а апаратът носи името "Ал Амал", което означава "надежда".

За стартиране на програмата са били необходими 200 милиона долара, които са част от по-широка инвестиция на стойност от 5,4 млрд., целяща да стимулира икономиката на арабската страна, засегната от срива на цената на петрола и пандемията, както отбелязва Financial Times.

"Това създава и нови възможности за учените", казва Сара Ал Амири, която е ръководител на мисията и министър по научните въпроси в кабинета на Обединените арабски емирства. "Искаме да вдъхновим арабските младежи да се занимават с наука, технологии, инженерство и математика", продължава още тя и добавя, че това е особено важно за жените учени, които сега имат възможност да се развиват в тази насока.

Преди обаче въобще да започне сериозно работата си по мисията, ОАЕ трябваше да реши какво точно ще прави космическият им апарат около Марс. Едно от най-важните условия е било този проект да се допълва с останалите и да събира данни, които да дават отговори на въпроси, останали загадка от предишни мисии.

По принцип повечето сателити, изпратени да изучават планетата, имат задачата да анализират геологията ѝ, като правят снимки с висока резолюция на нейната повърхност. Едва няколко (на НАСА и Европейската космическа агенция) са оборудвани с инструменти за изучаване на атмосферата на планетата, но досега никой не е успявал да представи цялостен поглед върху нея.

Ето защо космическият апарат "Надежда" ще се опита да даде на учените по-добра картина на случващото се в долната атмосфера на Червената планета.

Неслучайно той вече е определян като "първия метеорологичен спътник на Марс" - неговата задача ще бъде да следи времето на колкото се може повече места.

Подобна информация ще помогне доста на учените, които ще успеят да разберат по-добре събития като прашните бури, които "поглъщат" планетата. През 2018 г. например подобно явление прекъсна трайно комуникацията на роувъра Opasity на НАСА с учените на Земята.

Цялата космическа мисия на ОАЕ беше на косъм от провал заради затворените граници на страните, които се борят срещу разпространението на коронавируса, тъй като "Надежда" трябва да потегли към Марс от Япония.

"Трябваше да се подготвим за най-лошите сценарии. Имаше реален риск след шест години работа да пропуснем шанса си да го изстреляме", казва Шараф.

Двата екипа обаче вече са в Дубай и Япония и се готвят за този момент, който е отложен с един ден и вече е насрочен за 15 юли.

На космическия апарат с размер на кола ще му трябват около 7 месеца да достигне Марс през февруари 2021 г. Ако всичко е наред, след влизането си в орбитата на планетата той ще започне мисията си да изучава атмосферата през месец май.

"Тази космическа мисия ще трае 2 земни години", изяснява Шараф, макар че апаратът е проектиран да издържи до 4, така че екипът ще прецени дали да удължи периода в зависимост от резултатите, както отбелязва Forbes.

Както споменахме по-рано, мисията на ОАЕ не е само научно начинание, защото страната се надява да навлезе и в нова ера на развитие.

"Необходимо е да пренасочим фокуса си от услугите, петрола и туризма към науката и технологиите", казва Ал Амири и добавя, че пандемията единствено е подчертала необходимостта от промени. На фона на всичко това обаче предприятията в ОАЕ се оплакват от ограничената подкрепа на правителството, докато се борят в последствията от кризата. Част от тях са критични и към разходите за космическата мисия заради опасението, че това може да е просто един панаир на суетата.

"Смятам, че това е един добър опит да се допринесе към научната мисъл, но очевидно в него е намесен и въпросът с престижа", казва Майкъл Стивън - сътрудник в научния център за отбрана и сигурност RUSI.

Той заключва следното - въпрос на време е да стане ясно дали това ще доведе до развитие и ще постави ли нови приоритети в страната. Във всеки случай обаче проектът е сближил международните екипи, които при съвместната си работа забравят за границите помежду си.

Най-четените