Спете като къпани в "Тюдорската ложа"

Ако трябваше да направя списък на всички неща, които ми пречат да заспя, щеше да ми трябва адски много хартия. Челните позиции в този списък щяха да бъдат отредени на: работата, споровете, смартфоните, изпитите, говоренето пред публика, летенето със самолети, гневът, тъгата, любовта, мъката, алкохолът, хъркането, храната, щастието, разговорите, скърцащите подове, тийнейджърите, които се прибират късно и моторът на съседите.

Въпреки това, повече от всичко изброено дотук, две други неща гарантират провала ми да заспя. Първото е непознатото легло, а второто, което е по-чудовищно от всичко останало, взето накуп, е мисленето за това колко малко спя.

Когато хотелът "Майлстоун" в Кенсингтън, Лондон ме кани да изпробвам новия им туристически пакет: "Спете като къпани", който включва консултация с "треньора по дълбок сън" Тедж Самани, няма как да не почувствам прилив на надежда. Макар че съм сигурна, че успехът на начинанието е обречен дори преди самото му начало.

В "Тюдорската ложа"

На пристигане в голямата викторианска сграда от червени тухли ме посрещат изключително учтиво пременени мъже, един от които се представя като Нийл и ме отвежда в най-хубавата стая на хотела.

"Тюдорската ложа", съобщава той, отваряйки вратата към широка и изискано декорирана стая, центъра на която е масивно позлатено легло, доставено от "Сотби" от Ню Йорк. Взирам се в лъскавото съоръжение, снабдено с четири фалически златни пилона, упорито сочещи тавана.

Всъщност леглото не е нужно, за да забележа хоросановата замазка във форма на сватбена торта над главата си, която обхваща няколко сантиметра от стените, където се среща с набръчкан плат в кремаво и кафяво.

По цялата стая са разпръснати масички и бюфети, върху които има огромни вази с лилии и орхидеи, плюс подноси, пълни с шоколадови, желирани и ментови бонбони. Съседната врата разкрива всекидневна с втори гигантски плазмен телевизор, още цветя и сладки, дървена облицовка и балкон, в случай че гостите се отегчат от телевизията и предпочетат да възпроизведат знаменитата сцена от Ромео и Жулиета.

Чувствайки се недостойна за тези луксозни апартаменти, из които Нийл така охотно ме разхожда, се отдавам на приятния подарък, който той ми дава - малко сапунче - мил, но ненужен жест предвид изобилието от продукти на Penhaligon в лъскавата баня.

Чай и домашни бисквити преди консултация с треньора по сън

В малкото време за убиване преди консултацията си поръчвам чаша чай, сервирана с карамфил и чиния вкусни домашно приготвени бисквити - и се настанявам на леопардовото канапе, за да разгледам книгите до камината. Между тях има старо издание с кожена корица на "Барнаби Ръдж" и малко по-посредствена книга с илюстрации на дакели.

Срещата с "треньора по дълбок сън" се провежда в стая, в която леглото е заместено от махагоново бюро и тапети с нарисувани полици с книги. Тедж Самани се оказва усмихнат млад мъж, облечен в тъмен костюм и лъскава синя вратовръзка, сякаш готов за сватбена реч.

Докато стоя срещу него, хвърлям плахи погледи към единствения предмет на бюрото: отворено куфарче, в което са разположени монитор и различни електроди, прикрепени към него.

Тедж е бивш професионален тенисист и някога е страдал от сериозна форма на инсомния. Но сега той се радва на добър сън - и след като е преминал през седем психологически курса, учи бизнесмени и случайни гости в "Майлстоун" на същото.

Два прости съвета

Споделям му за всички неща, които ме държат будна, а той кима мъдро и продължава да повтаря "Разбирам" по доста убедителен начин. След това навлиза в дълга реч за парасимпатичната нервна система, алфа, бета и гама мозъчните лъчи, в която се губя, но се озарявам в усмивка, когато той ми казва, че имам необичайна връзка с моя денонощен ритъм. Това е нещо чудесно, което да научиш, дори и да не си подозирал до момента, че имаш такъв.

След това той се заема с подготовката на мой собствен "поръчков личен план за сън". Добрата новина е, че не се налага да ме свързва към неговата машина, докато съм в пищното златно легло. Необходимо е само да следвам два прости съвета: да си лягам 45 минути по-рано, което ще ме направи по-малко нервна за заспиването навреме, и да намирам време вечер да се освободя от всички стимулации и да си пилея времето, без да правя нищо.

Възлите в мозъка ме държат будна

Ако сънят е израз на увереност, мисля, че може да го овладея. Съветите на Тедж са банални до крайност, но има спокойна увереност в него, която се предава и на мен. Когато се озовавам в хотелския СПА-център за следващия етап на моето лечение - пилеене на времето - чувствам, че нещата ще се променят за мен в насока стабилен и добър сън.

Следващия час прекарвам в лежане на бяла пейка, без да правя нищо, докато терапевтката Фиона Кийн, (силно препоръчвана от Джоан Колинс), втрива горещи камъни в гърба ми. Тя казва, че има някои доста шокиращи възли на раменете ми - и усърдно ги удря с камъчета. Има само един недостатък на тази приятна терапия: не възлите по раменете ми ме държат будна, а възлите в мозъка ми.

В затъмнения апартамент на леглото ме чака пореден списък от съвети за заспиване - както и малко пакетче със сини сливи, халогенно фенерче, с което да чета - и най-странното, миниатюрна книга за морски фарове.

Вана, меки възглавници, твърд матрак и... хапче за сън

Вземам си дълга вана, обвивайки се в един от шестте меки халата, окачени в гардеробите и на кукички из апартамента, след което се качвам в златното ми легло, наслаждавайки се на усещането на най-гладките чаршафи, най-меките възглавници и твърдия матрак.

Не само че то е удобно - също така в хотела е и изключително тихо. Часът е по-ранен от обичайния за лягане. Време е за изгасване на лампата.

И все пак сънят не идва. Светвам отново лампата и вместо да броя овце, се заемам да броя възглавници, крака на табуретки, пуфове, драперии и воланчета. Похапвам малко от кифлата с чудесен домашен конфитюр, оставена в стаята по-рано.

Гася лампата и лежа още известно време, опитвайки се да не мисля за сън. След това ставам от леглото и отивам до тоалетната, водена от странна синя светлина. Отново се настанявам - но сънят не иде.

Светвам лампата и обмислям дали да не прибягна до кристалната гарафа, пълна със сладко шери, но решавам вместо това да прибягна към изпитаното средство за заспиване в критични случаи: малка част от хапче с миртазапин. Слава богу, 15 минути по-късно изпадам в химическа забрава.

На следващата сутрин се будя уморена в златното ми легло и след силен златен душ слизам в украсената зала за вечери и поръчвам "здравословната и енергизираща" закуска, препоръчана от Тедж. Банановата овесена каша е невероятна, както и кадифено мекият йогурт, поръсен с ядки.

На следващата нощ вкъщи се пъхам отрано в собственото си легло, с намачканите му чаршафи и си мисля колко обикновено и опърпано изглежда. Не мисля дълго за него, преди да ме завладее сънят, който не спира да ме завладява и през следващите 9 часа.