Активните ленивци

Може ли човек да спортува и все пак да бъде наричан ленивец? Този необичаен модерен въпрос вдъхновява ново проучване от Финландия, в което група здрави и физически активни доброволци обличат специални шорти, които измерват мускулната активност в краката. След това, доброволците продължават с всекидневния си живот, носейки специалния аксесоар.

Всички те усърдно спортуват. Някои от тях бягат в парковете, а други вдигат тежести или играят футбол. Някои от тях дори практикуват спортно ходене. По време на проучването, те редуват дните, като в единия тренират по обичайния си график, а на следващия не правят никакви физически упражнения.

През цялото това време, шортите измерват тяхната физическа активност

Все повече учени стават поддържници на тезата, че удължената липса на физическа активност - практика, позната под по-простичкото название "заседнал начин на живот", е широко разпространена и изключително вредна.

В представително проучване, публикувано миналия месец в изданието  The Archives of Internal Medicine, австралийски учени сравняват медицинските картони и анкети за начина на живот на повече от 2 200 000 австралийци на възраст над 45 години.

И те откриват, че колкото повече време прекарват хората в седене всеки ден, толкова повече се увеличават шансовете им от ранна смърт. Хората, които прекарват повече от осем часа в седнало положение всеки ден - което според други проучвания е средното време в седнало положение на един американец - имат 15% по-голям риск от смърт през следващите три години, от колкото хората, които седят по-малко часове на ден.

Повишеният риск за тези хора се запазва,

дори и ако те отделят част от времето си на физически упражнения.

Ала това проучване, както и много други, които изследват заседналия начин на живот и здравето, разчитат на искреността на респондентите по отношение на тяхната физическа дейност. Много малка част от тях са използвали акселерометри, за да определят точното разстояние, което извървяват хората в рамките на един ден.

Въпреки това, никой досега не е изучавал директно мускулната активност на хората по време на упражнения и седене извън изкуствената среда на психологическите лаборатории. Това обаче се  променя след като финландските учени измислят идеята за вграждане на подвижни електроди в материята на шортите.

Измерването на мускулната активност е много важно. В по-ранни проучвания с участието на животни, чийто крайници са временно обездвижвани посредством различни механизми, физиолозите забелязват бързи, резки и вредни промени в нивата на определени ензими в  животинските клетки, които оказват влияние върху метаболизма на мазнините и регулацията на кръвната захар.

Учените обобщават, че липсата на мускулни контракции в крайниците на животните водят до верижни биологични реакции, които оказват изменения в произвеждането на ензими.  

Физическият мързел се оказва също толкова голям и след спортуване

В новото финландско изследване, след като доброволците обличат шортите, електродите в тях започват постоянно да проследяват контракциите на квадрицепсите и подбедрените мускули - две от най-големите мускулни групи в човешкото тяло. Освен това, доброволците попълват детайлни дневници за извършваните от тях физически дейности по време на дните от проучването.

Прогнозата на учените е, че ще отчетат много по-ниска мускулна неактивност по време на дните, в които доброволците спортуват, обяснява Тайя Ютинен Фини, професор по кинезиология във финландския университет "Юваскула" и научен ръководител на изследването.

Ала резултатите се оказват различни. На практика не е отчетена разлика в броя на часовете, които хората прекарват в мързелуване в дните, през които тренират и в дните, през които пропускат тренировките. Във втората група дни, около 72% от времето, през което доброволците са будни, е прекарвано от тях в седене.

Оказва се, че всъщност дори няма такова значение какъв спорт се практикува

Когато спортуват, доброволците използват около 13% повече енергия като цяло в сравнение с дните, в които не правят никакви упражнения. Въпреки тренировките, те прекарват 68% от времето в седнало положение.

Изненадващото е, че времето и типът на физическите упражнения не променя времето, прекарано в седнало положение. Независимо от това дали доброволците тренират по-малко от час или повече от 90 минути, те прекарват еднакво количество време през останалата част от деня във физическо бездействие.  

Авторите на проучването обобщават, че след тренировка, хората "обикновено се отдават на по-спокойни и пасивни дейности".

Дейвид. У. Дънстън, професор в австралийския институт за сърдечни заболявания и диабет "Baker IDI", който  изучава застоялия начин на живот и публикува редакционна статия в новото австралийско издание, коментира, че това проучване е изумително. Според него, измерването на мускулната активност чрез електромиография, "изследванията се приближават до сърцевината на основния проблем, който е намалената употреба на мускулите".

Не можем да разчитаме единствено на физическите тренировки за добро здраве

Д-р Фини подкрепя тази теза. Въпреки че тя и колегите й не проследяват биохимичните ефекти от липсата на физическа активност, резултатите им предполагат, че нормалните тренировки, които запълват толкова малко часове и то само на активните хора, "може би не са достатъчни за нашето здраве".

Разбира се, спортуването си остава ценно, добавя тя и д-р Дънстън. То намалява рисковете от сърдечносъдови заболявания и други болести и изгаря излишните калории.

Въпреки това, изглежда като цяло трябва да се избягва постоянното седене през останалата част от времето, съветва д-р Дънстън. "Важно е хората да внимават какво правят през свободното си време," обяснява той. Според него почти всички "трябва да търсят възможности да редуцират времето, което прекарват в седнало положение - и да се движат повече и по-често".