Смартфоните и социалните мрежи ни превръщат в ужасни човешки същества. Кой не е на това мнение?
Всъщност един британски журналист на име Уил Стор не мисли така. Той е автор на книгата "Селфи - как станахме толкова обсебени от себе си", макар че заглавието е малко подвеждащо.
Всъщност според Стор реалните причини за случващото се ни убягват, когато се оплакваме от егоцентризма в мрежата. Всички си мислим, че Facebook, Twitter и Instagram са в основата на проблема, но всъщност не е така.
Авторът смята, че в дъното на този казус не са устройствата или социалните мрежи.
Това сме самите ние. Или, ако предпочитате, цивилизацията, която сме изградили - култура, която от десетилетия окуражава принципа да гледаме предимно себе си. Разбира се, платформи като Twitter и Instagram само засилват поривите ни към егоцентризъм.
Масите от хора решават кои идеи да възприемат и как да ги използват впоследствие. Само че Силициевата долина непрекъснато ни дава идеи, а ние отхвърляме 99% от тях. А тези, които възприемаме, използваме по различен от предвидения начин.
Това е вярно за Facebook, замислен първоначално като мрежа на студентите в Харвард. Или Twitter, който е създаден като система за безплатни кратки текстови съобщения. Предната камера на смартфоните, която масово наричаме вече селфи-камера, е направена за видеоразговори. Както се досещате, тя не се използва точно за това.
Както казва Стор, суетата, която подтиква към снимане на селфита и публикуването им в мрежата с цел трупане на харесвания, може да бъде проследена до далечното минало.
Древните гърци развиват теория, наречена калокагатия, според която можеш да отсъдиш за характера на някого по физическата форма, в която тялото му се намира.
Вижте някоя гръцка статуя на мъж. Можете да я сложите директно на корицата на Men's Health. Същото тяло, което тогава е издигано в култ, сега доминира при селфитата на мачовци в социалните мрежи.
Но гърците и техните коремни плочки са само началото в историята на Стор. Погледнете към средата на XX-ти век. С времето идеята да се вглеждаме в себе си става важен компонент от неолибералната система. Най-добрият пример е Айн Ранд, която почита самосъздадените предприемачи и демонизира масите и правителствата.
Важна роля играе и един институт от 60-те години на миналия век - институтът Есален в Калифорния. Той започва своето търсене на отговор на вечния въпрос - кои сме ние. Срещите там стават известни, а Есален насърчава участниците във форумите си да извадят на показ своите истински, уникални и многото способни личности на показ.
Събират се журналисти, академици и технологични магнати. Есален поддържа пряк обмен на хора със Силициевата долина.
През 80-те хора от техническото сърце на САЩ ходят в Есален, за да намерят себе си и да се трансформират. Институтът се превръща в крайъгълен камък в утвърждаването на егоцентризма.
Друг ключов момент според Стор е движението за утвърждаване на самоуважението, основано от Джон Васконселос. Васконселос мисли, че самоуважението е вид "социална ваксина". Въпреки че твърдението е спорно, поддръжниците му са много.
Вездесъщата Опра Уинфри, например, казва на зрителите си, че "самоуважение" е една от думите на 90-те на миналия век.
Родители и учители започват да казват на децата си "Ти си удивителен, ти си единствен по рода си, ти можеш да правиш всичко, което решиш".
Започват да ги защитават от провал както могат. Това не е задължително лошо, но е твърде мекушав подход. Но наистина ли днешните 20-годишни и 30-годишни са по-разглезени от родителите си? Дали сме свидетели на коренна промяна в концепцията как възприемаме себе си? Може би.
След идването на новия век хората от поколението на самоуважението стават родители, а проблемът се засилва. Според Стор тогава нарцисизмът се превръща в епидемия точно както и затлъстяването.
Очевидно авторът е на мнение, че тази обсебеност от себе си е вредна, най-вече ако вземем предвид влиянието на социалните мрежи.
Минусът на това "Ти можеш да постигнеш всичко, ти можеш да си новата Бионсе" е, че всъщност най-често не можем. Историята на живота при много хора е провал след провал, а ако сме твърде големи индивидуалисти, винаги ще обвиняваме себе си за тези провали, а този начин на мислене е отровен за психиката.
Стор все пак има и идеи как можем да обуздаем подобни мисли. Първата стъпка е да се откажете от стадното мислене. Когато разберете, че масите ви притискат по един или друг начин, че поп-културата се опитва да ви превърне в някого, който не сте, можете да се освободите от оковите.
Това може и да означава да отделяте малко по-малко време за социалните мрежи. Що се отнася до Стор - той е свел употребата им до абсолютен минимум.
