Представете си следната ситуация - закъснявате за важна среща, успали сте се, защото приложението-будилник в телефона ви трябва да бъде обновено. Не намирате два идентични чисти чорапа, защото не сте обръщали на прането внимание от повече от три седмици.
И като капак на всичко осъзнавате, че така и не сте отворили онова писмо от застрахователната компания, което е дошло преди месец, и сега трябва да карате на десетки километри, а нямате нито платено каско, нито винетка.
Всяка една от тези подробности е била игнорирана, защото сте отлагали да направите нещо по въпроса за всяка от тях. Винаги е изниквало нещо по-важно, нещо по-добро. Не ви се е занимавало да го правите. Било е скучно. Протакали сте или казано по-научно - прокрастинирали сте, и сега сте загазили.
Звучи ли ви познато всичко това?
Всички ние сме склонни понякога към прокрастинация*, а основните причини са добре документирани: ние естествено сме привлечени към новите неща; новите и интересни действия и обекти стимулират центровете ни за удоволствие, а рутината скучните задачи имат точно противоположен ефект.
Някои хора установяват, че са „хронични прокрастинатори", неспособни да довършат която и да е скучна задача, без значение колко жизненоважна е тя за ежедневното им съществуване. Представата им за "грижа за себе си" може да включва членска карта за фитнес и катерачески клуб, но същевременно те да игнорират неща като пране, пазаруване, плащане на сметки и грижи за домакинството.
Хроничните отлагащи може да са тъжни, гневни или депресирани за различни аспекти от живота си. Тези настроения влияят на концентрацията и вниманието им. Други пък страдат от проблеми с вниманието - синдром на дефицит на вниманието или хиперактивност, и за тях да е почти невъзможно да започнат една задача и да продължават да се занимават с нея.
Има ли обаче други емоции или психични състояния, типични за особения мързел?
Възможно е, когато отлагаме определени задачи, това да е просто защото не желаем да се идентифицираме с това, което предполагат те - обикновен, рутинен, безинтересен живот. Да се държите като човек, който би отдал приоритет на подобни ежедневни неща, противоречи на представата ви за идентичност, изградена върху богато въображение, креативност и спонтанност - накратко, на фундаментите на младостта.
Както описва една пациентка вътрешния си конфликт: тя не иска да чисти стаята си, да оправя леглото, или да отваря пощата си. Същевременно обаче тя твърди, че предпочита стаята да е чиста, а животът й да е организиран - но не изглежда да "приоритизира" тези задачи. Запитана какъв тип хора й хрумват, когато си мисли за тези, които успяват да свършат тези неща навреме, тя отговаря: "възрастни".
Точно идентификацията с "възрастните" пречи на определен тип хора, които се боят, че тя носи със себе си загуба на креативност, спонтанност и жизненост. Ако си мислите, че трупащите се отговорности ще изцедят творческия дух, нищо чудно точно това и да сте виждали в семейството си - и да свързвате това с приближаването към "края на младостта".
Така че може отлагането на ежедневните ви задачи да е просто стратегия за запазване на младостта, където креативността и удоволствието имат предимство пред всякаква рутина. Като изключим факта, че избягването на домакинските грижи пречи да се радвате на свободния и безгрижен живот, който ви се иска да живеете...
Естествено това, че избягваме скучните задачи, не работи в наша полза
Представете си да се събудите късно, без достатъчно чисти дрехи или без да сте открили особено важен документ, в особено важен ден, примерно в който сте на интервю за работа. Може да си повтаряте, че ще се погрижите за тези важни подробности, когато се налага. Но без дисциплината на рутинното извършване на тези досадни детайли от ежедневието, необходимите умения за това може да липсват, когато са най-нужни.
За много хора самата мисъл да живеят отговорно, да се грижат за себе си и да вършат задачи, които правят "възрастните", застрашава жизнеността им и усещането за безкрайни възможности, свързвано с младостта. Вместо обаче да се ограничаваме в представите си за младостта и жизнеността, свеждайки ги само до новите и интересни неща, има смисъл да признаем, че дисциплината е важна за поддържането на пълноценен и креативен живот.
И ако до безкрайност протакаме това, което е необходимо като грижа за нас самите, произлизащият от това хаос няма да ни позволи да водим вълнуващия живот, който толкова жадуваме.
* прокрастинация - склонност към постоянно отлагане на действия, вземаше на решения
