Помня като да беше вчера как бяхме 10-12-годишни сополиви хлапета с одрани колена и потни гърбове.
Седяхме на стълбите пред входа на блока и до късните часове на ваканционните августовски вечери се наливахме с оранжада и си разправяхме страховити градски легенди за Зеления нокът и Дама Пика.
Като си малък, вярваш, че нощем чудовища се крият в гардероба. Като пораснеш, започваш да вярваш, че на същото това място жена ти крие любовниците си.
По принцип хората сме така устроени, че независимо колко е напреднала технически нашата цивилизация, в някои отношения продължаваме да сме си същите каквито сме били преди хилядолетия.
Ето колко ни е акълът - и през XXI век продължаваме да вярваме в свръхестествени сили - богове, полтъргайсти, русалки, духове на мъртъвци...
Разбира се, тези, които не са редовни посетители на психодиспансера, осъзнават, че разните там вили-самовили и извънземни, обитаващи хладилника им под формата на ектоплазма, са чисти тинтири-минтири. Има обаче един островен народ, който не подлага на никакво съмнение съществуването на митични същества и от незапомнени времена се старае да прави всичко възможно, за да съжителства с тях в мир и сговор.
Защото знае, че разсърди ли ги, горко ще съжалява.
"Скритият" народ
Какво очаква да изживее туристът, понесъл се на крилете на Iclandair към тази най-мистериозна европейска страна? Да се снима на фона на действащи вулкани и гейзери, да плува в горещи извори, да слуша как хората разговарят на език, древен колкото света, и да закусва с филе от ферментирала акула върху филия ръжен хляб. И всичко това на фона на саундрак на Бьорк.
Това, което малко хора обаче очакват, е да се сблъскат с ирационалната, неподправена, твърда вяра на местните в съществуването на друг, невидим с просто око народ, който е обитавал острова много преди първите заселници.
Наричат ги huldufólk и по генеалогически "паспорт" се водят елфи, или alver, но по външност и поведенчески харатеристики се различават от тях. Ако се изучаваха в училище, тогава щяхме да знаем, че това са същества, които, за разлика от класическия, джудженски по размери елф, са с човешки ръст, винаги са в готовност да се отзовават на помощ на човек в беда, но няма да се поколебаят и да го наранят, ако дръзне да ги дразни или да им се пречка по някакъв начин.
Това е народ, който живее в различно от нашето измерение, и ние можем да ги видим, само ако те решат да ни се покажат.
Звучи ви абсурдно? Хахавейско? Като сюжет на поредното фентъзи на HBO? Може и така да е, но само да ви предупредя: Не казвайте нито едно от тези неща на исландец и определено избягвайте насмешливия тон, когато разговаряте за елфите, защото в мига, в който го направите, ще видите как събеседникът ви пребледнява и ще го чуете да изрича с равния тон на някой, който би озвучавал "Досиетата Х": "Но човек не може да е на сто процента сигурен, че не съществуват... нали така?"
Всъщност силното убеждението на исландците, че елфите имат също толкова право да обитават острова, колкото и те, ги кара да недоволстват и да се бунтуват всеки път, когато властите проявят неблагоразумието да прокарат път или да построят сграда на място, обитавано от "скрития" народ.
Активистите атакуват
Годината е 2013-а. Решено е най-после да се прокара транспортна артерия през Галгахраум - голо поле, разпростиращо се на голяма площ в северната част на острова, изцяло покрито с вкаменена лава отпреди 8 хил. година. Целта е да се улесни придвижването с автомобили до тази част на страната.
Чертежите са изготвени и булдозерите и динамитаджиите на исландската изпълнителна агенция по пътищата също са в пълна готовност да започнат да действат по проекта. Само че не са познали.
Представители на местната Организация за защита на околната среда са толкова разярени от решението на Агенцията, че организират протести и инициират подписка срещу изпълнението на проекта. Причината за недоволството им? Според проекта пътят ще минава точно през огромен камък, чието име е Ófeigskirkja, и който е черква на местните представители на "скрития" народ. Как смеят изобщо да разрушават нечий храм!
25 от протестиращите активисти са арестувани. Една от тях е Рагнхилдур Йонсдотир. Тя се представя за официален говорител на елфите и заявява тяхната воля и искания. А те са категорично против построяването на път.
Понеже Исландия все пак е цивилизована държава, в която правата на хората (и невидимите митологични същества!) се спазват безотказно, работните действия са спрени, докато съдът не реши кой е прав, кой - крив по този казус.
След двегодишно умуване съдът дава зелена светлина на строежа, НО само при едно условие: строителната фирма да премести Ófeigskirkja на място, посочено от ищците по случая.
Исландия е голяма и камъни има навсякъде
Ако си мислите, че това с Ófeigskirkja е единичен случай, много се лъжете!
Артефакти, които се ползват със специален статут заради убеждението, че са обитавани от huldufólk, са разпръснати на територията на цялата страна. И властите са длъжни да се съобразяват с тях, когато взимат решения за каквито и да е инфраструктурни промени.
Един друг камък, намиращ се в община с непроизносимо име Hafnarfjörður, не от вчера вдига кръвното на местните жители и публичната администрация. Сигурно вече се досещате защо. Точно така - защото е обитаван от елф, който много, ама много мрази някой да му бута къщичката.
През далечната 1937-а общинските власти възложили на най-силния човек в областта задачата да махне камъка, който бил по средата на улицата и пречил на хората, придвижващи се пеша или яхнали кон или бик, да се придвижват свободно. Обаче опитите на мускулягата да го помести ударили, както се казва, на камък.
Чуло се странно изпукване, след което камъкът сякаш се вбил още по-силно в земята. Явно съществото в него съвсем нямало намерение да сменя квартирата. Поне засега.
Четири десетилетия по-късно от общината направили втори опит да се отърват от камъка. Но това се случило съвсем не безинцидентно! По време на процеса по преместването му подемните съоръжения се повредили, а трима работници пострадали тежко. Но странностите не спират дотук.
След време хиляди риби в един развъдник за сьомга измрели в резултат на неправомерните действия на същата булдозерска фирма, преместила камъка. Много пъти се повдигал въпросът на общинско ниво дали да не върнат камъка обратно на мястото му, за да спрат най-после необяснимите злополуки. Само че никой работник не искал вече и да припарва до злокобния камък.
Сигурно се питате: Защо им е на исландците да хабят толкова време, нерви и средства, за да се съобразяват със същества, които не са виждали и заради вярата в които в други страни със сигурност щяха да ги лекуват от шизофрения?
Отговорът ще намерим на възможно най-необичайното място.
Елфическото училище
Не, не става въпрос за част от декора в нов филм от поредицата за Хари Потър. Alveskolen е името на едно съвсем истинско училище в столицата Рейкявик, където всеки петък се провежда курс по елфознание. Училището съществува от 33 години, а негов основател е ексцентричният му настоящ директор Магнус Скарпединсон. Ето как протича една негова лекцията:
- - Знаем много за елфите, - започва той и продължава:
- - Но също така има и много неща, които не знаем.
Следват няколко часа, изпълнени с увлекателни разкази за вълшебния свят на huldufólk и за съприкосновенията им с този на хората. Скарпединсон разказва истории за елфи, спасявали живота на моряци в бурното ледено море и на хора, загубили се насред снежна буря.
В други случаи обаче ядосани на човеците елфи палят къщите им и отвличат новородените им бебета. Накрая директорът предлага и едно съвсем логично обяснение защо фолклорът и народните вярвания продължават да заемат толкова голяма част в живота на съвременните исландци.
Според него причината е в това, че Просвещението идва с голямо закъснение на острова и докато в другите страни народните поверия отдавна вече са изместени от науката и нейните реални постижения, в Исландия хората са продължавали да вярват, че ако се отнасят към невидимите същества с уважение и страхопочитание, нищо лошо няма да им се случи.
И животът ще си върви по старому.
Къде е Ófeigskirkja?
Когато редакторът ми възложи да напиша този текст, започнах да се ровя тук-там из нета за информация и, след като изчетох доволно голямо количество материали по темата, изведнъж се сетих за Хаукур.
Хаукур е приятел, с когото се запознах при първото си пътуване до Исландия през 2011-а. Настоях да се чуем по FaceTime и му обясних за какво пиша.
"А може би не трябва?" беше неочакваният му, лаконичен и суров отговор, от който, не знам защо, ме побиха тръпки. Ударих го на молби да проучи къде е пустата му елфическа "черква" Ófeigskirkja сега и, ако я намери, нека ми я снима.
Макар и с неохота, Хаукур се съгласи. Нямаше как да ми откаже при положение, че последният път като бяхме заедно на кръчма, аз черпих бирите, а неговата бройка изобщо не беше малка! След няма и 24 часа ми изпрати няколко снимки на камък, покрит с мъх и треволяци, по залез слънце.
Коментарът на Хаукур беше: "Да знаеш, че теб ще те държа отговорна, ако в близко време си отрежа пръст или замръзна пиян под открито небе."
Е, доколкото познавам човека, това може да му се случи и без да е подразнил с нещо елфите, обитаващи камъка. А той, между другото, изглежда напълно обикновен. Камък като камък.
Може и да ми се смеете, но не изпратих на редактора авторските снимки на Хаукур от страх да не би приятелят ми наистина да пострада. Така де, никога не можеш да си сигурен, че камъкът е просто камък. Нали така?
