Из публичното пространство все повече се спекулира относно вероятността руската армия да използва ядрени оръжия на фона на несполучливата военна кампания в Украйна и поредицата от поражения през последния месец.
Те принудиха президента на Русия Владимир Путин да обяви частична мобилизация в опит да обърне негативния ход. От своя страна анексирането на четирите окупирани региона Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие дава формално основание за ядрен отговор при директна заплаха срещу територията на Русия, както предвижда стратегията за употреба на ядрено оръжие от 2020 г.
В подобен дух бяха и думите на Путин, който заплаши, че ще "използва всички налични оръжейни системи", ако териториалната цялост на Русия бъде застрашена. Той определи и войната в Украйна като "битка на живот и смърт" за самото оцеляване на Русия като нация.
Дали е реална заплаха, или блъф подобна реторика, може да се гадае. Факт е обаче, че Русия разполага с един мащабен арсенал от ядрени оръжия, които будят тревожни спомени за Хирошима и Нагасаки и огромните междуконтинентални ракети от Студената война.
Те обаче не са единствената опция. Много по-вероятен вариант са така наречените тактически ядрени оръжия, които са с малък заряд и са предвидени като средство за нанасяне на ограничен удар върху конкретна точка от фронта по време на военни действия.
Въпросната точка даже може да се намира и на съюзническа територия или пък в непосредствена близост до собствената армия.
Такива оръжия не са предназначени за пълно унищожение на противника, ядрено възпиране или осигуряване на ядрен "чадър". Целта е да се осигури чисто тактически превес чрез поразяване на противниково струпване на сили или пък трайно да се извади от строя дадена инфраструктура, като в същото време се избегнат катастрофалните последици от разрушителен ядрен удар.
Тук става въпрос за оръжейни системи със силно ограничено действие и обхват. Като мощност могат да варират от няколко десетки тона до няколко десетки килотона тротилов еквивалент - 1 килотон = 1000 тона тротил.
Например най-малкото известно подобно оръжие, за което се знае, е надкалибрения боеприпас W-54, разработен в САЩ през 50-те години на миналия век. Неговата мощност е с максимум от 20 тона тротилов еквивалент и би могъл да бъде изстрелян от специално създаденото портативно оръдие "Дейви Крокет", танк или дори джип.
Обхватът на подобен снаряд е под 5 километра и е толкова компактен, че само един войник е напълно достатъчен, за да го обслужва. Идеята на подобно нещо е била да служи като отбранително средство в случай на масирана съветска инвазия в Западна Германия по време на Студената война.
За сравнение двете бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки, са били с мощност 15 и 21 килотона. Към днешна дата те също биха могли да бъдат класифицирани като тактически оръжия, имайки предвид тяхната мощност и факта, че най-големите ядрени оръжия могат да надминат 1000 килотона и притежават капацитета да изравнят със земята огромни територии.
Системите за доставка на тактически ядрени оръжия също са склонни да имат по-малък обхват, обикновено под 500 километра, в сравнение със стратегическите ядрени оръжия, които обикновено са проектирани да пресичат хиляди километри до други континенти.
С какво обаче разполага Русия и какво би могла да използва срещу Украйна?
Според груби оценки на Федерацията на американските учени и "Nuclear Information Project" Русия разполага с арсенал от около 1900-2000 тактически ядрени оръжия. Става въпрос за бойни глави, които спокойно биха могли да бъдат използвани от самолети, кораби или сухопътните сили чрез стандартни носители като балистични или крилати ракети, торпеда, едрокалибрени боеприпаси и други.
За разлика от НАТО, където се акцентира на високотехнологични конвенционални оръжия, чиято мощност вече е напълно съпоставима с тактическите ядрени, при Русия е точно обратното.
Там не разполагат с технологичен и финансов капацитет за развитието на достатъчно мощни конвенционални оръжия и по тази причина се продължава с развитието на ядрената технология, въпреки че към днешна дата единственото предимство на ядрените оръжия в тактическа ситуация е, че позволяват използването на една бойна глава вместо няколко десетки конвенционални.
Паралелно с това Русия актуализира и системите си за доставка, така че те да са пригодени за двата типа оръжия. Логично разполагането на подобни системи "Искандер" или крилатите ракети "Калибър" с двоен капацитет на фронта в Украйна повдига и немалко притеснения.
След като тактическите ядрени оръжия нямат съществени предимства пред конвенционалните, тогава какъв е проблемът с тях?
Отговорът се намира именно в думата "ядрен". Подобни оръжия досега никой, никога не си е позволявал да използва, с изключение на примерите Хирошима и Нагасаки. От Втората световна война насам самата идея за съществуването на ядрени оръжия е всъщност те да не бъдат използвани и да имат единствено и само възпиращ ефект.
Едно от притесненията е, че макар и с изключително ограничен и локален ефект, те могат да ескалират един конфликт отвъд очакваните граници - от тактическо до стратегическо равнище.
В случая с Украйна подобно нещо не би донесло абсолютно никакви ползи за Москва. От една страна ще бъде трайно замърсена територия, за която Русия претендира, че е част от нейното историческо наследство. От друга всички остатъци от руски имидж в международните отношения ще изчезнат окончателно.
Другият голям проблем е създаването на един изключително опасен прецедент. Макар и случаят с Хирошима и Нагасаки да е ясен, все пак става въпрос за използване на ядрено оръжие с цел приключване на военен конфликт и даване на пример.
Тук обаче ще бъде даден пример не за друго, а за нарушаване на едно 80-годишно абсолютно табу пред очите на други ядрени сили със съмнителни морални скрупули като Индия, Пакистан или Северна Корея, които вероятно единствено международният ред досега е въздържал от натискане на червеното копче.
Затова всяко използване на ядрено оръжие в Украйна трябва да срещне решителен отговор на Запада и окончателния край на режима на Путин.
