Резултатът от изборите в Германия означава, че се задават тежки преговори за сформиране на управляваща коалиция, но в същото време забавянето и споровете са добре дошли за автомобилната индустрия в страната.
Преди вота автомобилният сектор се опасяваше, че може да се стигне до силно ляво ориентирано правителство, сформирано от лявоцентристките социалдемократи, към които да се присъединят Зелените, както и левите, като последните имат дълбоки корени в старата комунистическа партия на Източна Германия.
Подобна формация би лавирала за скорошно въвеждане на 130 км/ час ограничение по аутобаните и ускорена забрана на автомобилите с двигатели с вътрешно горене.
Левите обаче не се представиха толкова добре на вота, колкото очакваха, и събраха едва 5 на сто от немското одобрение. Сега разговорите за формиране на коалиция се съсредоточават върху оформянето на трипартиен блок, който може да включва както Зелените, така и либералните Свободни демократи.
Затова автомобилната индустрия се надява, че преговорите между свободните демократи и Зелените биха довели до обща позиция спрямо екологичните политики, преди двете партии да се обърнат към по-големите политически формации.
Причината е, че Зелените изказват някои много крайни позиции относно автомобилите, особено що се отнася до редуциране на вредните емисии от личния транспорт.
Като цяло браншът е доволен, че няма да се стигне до коалиция, в която влизат две леви партии, защото либералите от Свободната демократична партия най-вероятно ще попречат на екоактивистите да наложат ограничението от 130 км/ час, смятат анализатори на автомобилния бизнес в Германия.
Това далеч не означава, че индустрията няма да се сблъска с редица промени, когато новата коалиция се заеме с управлението.
Действащият транспортен министър Андреас Шойер идва от лудата по автомобилите Бавария и приема за своя лична кауза защитата на автомобилната индустрия. Той се противопоставя на забраната на автомобили с двигатели с вътрешно горене и настоява бизнесът да остане отворен за всички технологии на задвижване, вместо да налага насила електрическата мобилност.
По-рано този месец Шойлер заяви пред Bild, че двигателите с вътрешно горене, които работят със синтетични горива, ще са бъдещето на иновациите в Германия.
Зелените обаче вече упорито гледат към Министерството на транспорта, което обхваща и авиацията, корабоплаването, колоезденето и цифровата инфраструктура.
Голямото им желание е да създадат ново суперминистерство по климата с право на вето върху решенията на всяко друго министерство и с гаранция, че цялата правителствена политика ще е в съгласие с Парижкото споразумение.
Ранните коалиционни преговори пък показват, че либералите, които преди бяха категорично против ограничение по аутобаните, са склонни на компромис.
Лидерът им Кристиан Линднер казва пред Auto Motor and Sport, че дебатът за ограничение на скоростта е "по-скоро символичен" и допълва, че е изненадан, че подобен "дребен въпрос" като ограничаването на скоростта се поставя като условие за формирането на коалиция.
Зелените от своя страна посочват, че имат солидни аргументи в подкрепа въвеждането на ограничения на скоростта и ще ги защитават, ако станат част от управляващата коалиция. Това казва един от лидерите - Аналена Бербок, докато другият лидер на партията - Роберт Хабек - дори заявява, че това ще е едно от първите действия на новото правителство, ако Зелените са в него.
Това само посочва колко е важно ограничението на скоростта за тази партия.
Много по-голям проблем обаче са ограниченията за коли с двигатели с вътрешно горене. Европейската комисия иска да прекрати продажбата на замърсяващи коли до 2035 г. - дата, която Зелените биха искали да променят на 2030 г.
Свободните демократи от своя страна са против забраната на двигатели с вътрешно горене на общо основание.
Линднер смята, че двигатели на бензин и дизел могат да продължат да са технологична опция за света, дори и ако ЕС "за съжаление еднолично реши в полза на електрическото задвижване".
Въпреки че германските автомобилни концерни разработват двигатели с вътрешно горене и действат по усъвършенстването им от повече от век, те до голяма степен са се примирили с предстоящите реформи и възхода на превозните средства, задвижвани от батерии.
Volkswagen планира да инвестира 73 млрд. евро за преминаване към производство на електромобили за сметка на по-бавните си конкуренти, но и с опит да изтрие лошите спомени от скандала Дизелгейт.
Промяната в тона е очевидна и от десетте точки, които шефът на VW - Херберт Дис - предоставя на новото правителство и които включват премии за покупка на електромобили и задължителни цели при изграждането на инфраструктура за зареждане.
Фактът, че реформите в областта на климата, модернизацията и цифровизацията са на дневен ред, е добра основа за разговорите за бъдеща коалиция, донякъде изненадващо посочва Дис.
